/ПК/

Източник: БТА

Търговски кораб, пуснал котва в румънски териториални води в Черно море, се запали късно снощи, а екипажът му беше евакуиран, съобщиха румънските власти. Това е поредното от серия нападения срещу търговски кораби в Черно море, които пораждат все по-големи опасения за безопасността на корабоплаването в близост до източния фланг на НАТО, съобщи Ройтерс.

Румънската морска администрация съобщи, че е получила сигнал за пожар на борда на танкера за превоз на химикали и петролни продукти „Яра Джей“ (Yara J), плаващ под флага на Коморските острови. Екипажът е евакуиран и всички моряци са в безопасност.

Румънският министър на отбраната Раду Мируца заяви, че все още не е ясно дали корабът е бил поразен от дрон. Предстои разследване на обстоятелствата около станалото.

Танкерът се е намирал на котва на разстояние между 8 и 10 морски мили (около 15 – 19 км) югоизточно от канала Сулина, в румънски териториални води.

Каналът Сулина на река Дунав е ключов маршрут за износа на украинско зърно. Лошите метеорологични условия и недостигът на персонал обаче са довели до забавяния, в резултат на които десетки кораби чакат да преминат през него.

Руските бомбардировки срещу украинските пристанища на Черно море принудиха Киев да разчита все повече на дунавските пристанища и на морски маршрути в близост до бреговете на България и Румъния, които са членки на НАТО.

Вчера няколко дрона навлязоха в румънското въздушно пространство в близост до границата с Украйна. Мируца обаче заяви, че радарните системи не са засекли дрон, насочващ се към танкера.

Румъния, която има 614-километрова сухопътна граница с Украйна, многократно е съобщавала през последните четири години за нарушения на въздушното си пространство от руски дронове, както и за плаващи мини в Черно море, където преминават важни търговски и енергийни маршрути.

От началото на октомври пет търговски кораба бяха поразени в Черно море край бреговете на България и Румъния, като около 23 моряци са загинали или са в неизвестност. Нападенията подчертават нарастващата заплаха, която използването на дронове във войната между Русия и Украйна представлява за търговското корабоплаване в Черно море, отбелязва Ройтерс.

България и Румъния ще поискат като извънредна точка на започващия днес Европейски съвет да се разгледа ситуацията с Черно море във връзка с последните атаки с дронове в българската изключителна икономическа зона. Това заяви вчера българският президент Илияна Йотова пред журналисти в Бургас.

„Тези нападения с дронове са пряка последица от военната агресия на Русия срещу Украйна и застрашават не само корабоплаването в нашия регион, но и жизненоважните доставки на селскостопанска продукция за други континенти“, заяви вчера румънският президент Никушор Дан след телефонен разговор с Йотова.

„Постигнахме съгласие Румъния и България да работят в тясно сътрудничество за засилване на мерките за противодействие на дронове в рамките на ЕС и НАТО“, добави той.

Източник: БТА

Лицата с наложена пробация в Хърватия са положили общо 321 133 часа общественополезен труд през 2025 г., като делът на успешно изпълнените пробационни мерки е възлизал на 88% според доклад, обсъден от парламента в Загреб, предаде агенция ХИНА. Депутатите отбелязаха, че в него липсват данни за повторно извършените престъпления.

През миналата година Службата за пробация е работила по 6630 случая, като е поела 3098 нови случая за надзор и е приключила 2976, заяви Ведрана Шимунджа Николич, държавен секретар в Министерството на правосъдието. От новите случаи 34,8% са били свързани със заявки от компетентни органи за изготвяне на доклади, 21,8% са се отнасяли до полагане на общественополезен труд, 18,5% са включвали условни присъди с надзор, специални задължения или мерки за сигурност, а 9,2% са били свързани с условно предсрочно освобождаване.

Шимунджа Николич също така изтъкна европейската награда, спечелена от отдела за пробация към министерството, за подход, основан на изграждането на интерактивни отношения между пробационните служители и правонарушителите, насърчаващ честността и готовността за промяна на поведението.

Повече от 1000 хърватски юридически лица имат споразумения с министерството за осигуряване на места за полагане на общественополезен труд, каза тя, като добави, че партньорските организации и институции се подбират и наблюдават внимателно.

Депутатът от Социалдемократическата партия Анита Цуриш Крок каза, че съдебната система разчита твърде много на предварителното задържане, като 41% от задържаните са в ареста, и че трябва да използват по-широко алтернативи, като например електронно наблюдение. Тя също така посочи регионалните неравенства, като отбеляза, че липсата на пробационни служби в по-малките общности възпрепятства редовния надзор и професионалната подкрепа за нарушителите.

Депутатът от „Можем!“ (Možemo!) Рада Борич каза, че службата за пробация в Шибеник няма да отвори врати преди пролетта на 2027 г., а съществуващите служби обслужват по три окръга всяка. Големите разстояния затрудняват присъствието на хората на срещите и увеличават натовареността на служителите по пробация, отбеляза тя.

Депутатът от партия „Център“ Марияна Пуляк разкритикува липсата на данни за повторните престъпления, като заяви, че пробацията трябва да помага на хората да се върнат в обществото след излизане от затвора – момент, в който те може да нямат дом или работа, а банковите им сметки да са блокирани.

Депутатът от Хърватската демократична общност Далибор Милан похвали проект, използващ очила за виртуална реалност при работата с правонарушители, който е получил награда по програма „Еразъм+“. Технологиите трябва да подпомагат специалистите, да подобряват уменията им и да повишават качеството на работата с лица, поставени под пробационен надзор, заяви той.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА