Работодателските организации подкрепят идеята за осигуряване на роботизирана рехабилитация. Това каза в Националния пресклуб на БТА Григор Димитров, член на Българската стопанска камара и представител на работодателските организации в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Това, което можем да направим като лобиране, ще го направим, по един добър начин, и необходимото, за да бъде разгледано от експертите в НЗОК и да бъде внесено за разглеждане от Надзорния съвет на касата, допълни той.  

Преди дни лекари и пациенти се обединиха около мнението, че роботизираната рехабилитация трябва да бъде достъпна за пациентите в България. Дискусията беше организирана от Асоциацията за инсулт и афазия.

При своевременно приложена роботизирана рехабилитация, пациентите могат да постигнат много добри резултати за много кратко време, каза Георги Георгиев, заместник-председател на Асоциацията по инсулт и афазия. По думите му, роботизираната рехабилитация може се използва, за да даде тласък във възстановителния процес на пациента, а след това да се премине към конвенционалната рехабилитация.

Роботите дават възможност за по-бързо обучение на мозъка в правилни моторни верижни взаимодействия, каза  доц. Иван Чавдаров, управител на Специализираната болница за рехабилитация „Св. София“. В момента в болницата има осем робота, осигурени със средства, събрани в рамките на инициативата „Българската Коледа“ през последните десет години, посочи той. По думите му, има съвсем ясно отчитане на подобряване на моториката на долните и на горните крайници у децата, на които е приложена роботизирана рехабилитация. Цената на един робот, в зависимост от предназначението му, варира от 30 хил. до 100 хил. евро, посочи доц. Чавдаров.

Осигуряване на достъпна роботизирана рехабилитация е спешно наложително, каза Росица Шейтанова, заместник-председател на Асоциацията на лекарите по физикална медицина. По думите ѝ, пациентите, засегнати от инсулт, са все по-млади и все повече. Към момента болните имат осигурена рехабилитация, но те са трудно подвижни и имат нужда от придружител. В чужбина пациентите се транспортират до определени центрове за рехабилитация и след това ги връщат по домовете, посочи тя. Това са обездвижени хора, работата с тях е много трудна, тъй като се изискват многократни повторения на движенията с обездвижения крайник – около 300 пъти. С тази дейност трудно може да се справи рехабилитатор, а роботите могат да работят денонощно, допълни тя.

Източник: БТА