Фотодокументална изложба „35 години модерна Конституция“ бе открита днес във фоайето на Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца. Изложбата е подготвена по инициатива на председателя на Народното събрание Михаела Доцова. Експозицията е посветена на 35-ата годишнина от приемането на Конституцията на Република България на 12 юли 1991 г. от VII Велико народно събрание и проследява част от събитията и дебатите, съпътствали създаването и приемането на основния закон, посочи при представянето експертът от библиотеката Доротея Владова.

Посетителите могат да видят архивни фотографии, документи и стенограми, свързани с обсъждането на различните проекти за Конституция, протестите срещу нейното подписване и историческите моменти от тържественото ѝ приемане в пленарната зала. Сред представените материали са копия на внесените проекти за Конституция от политически формации, народни представители и граждани, стенографски дневници с докладите на председателя на Комисията за изработване на проект на нова Конституция Гиньо Ганев, както и обединените проекти за първо, второ и трето четене.

Специално място в експозицията заемат и саморъчно записаните имена на народните представители в специалния регистър, неразделна част от приетата Конституция, както и други документи, свързани с нейното подписване. 

Сред присъстващите бяха и двама народни представители във Великото народно събрание – Кръстьо Трендафилов и Огнян Пищиков, чиито подписи лежат под новата българска Конституция.

„Конституцията, която се създаде тогава, беше изработена от едни от най-добрите юристи на България, при подготовката ѝ ръководителите на тогавашното Народно събрание ни осигуриха 30 конституции, приети през последните 10 години в света. Това даде възможност на такива като нас, които не сме се занимавали със законотворчество, да видят как се прави конституция“, разказа за БТА Кръстьо Трендафилов. 

„В тогавашния момент е трябвало да предвидим с десетки години напред какво ще се случи, за да създадем основен закон за следващите 20, 30, 50 години. Както виждате, конституцията издържа до момента 35 години, което означава, че хората тогава са били визионери“, обясни и Огнян Пищиков. Той допълни, че общото съзнание на участниците във Великото народно събрание е било в посока час по-скоро да се създаде новият основен закон. 

„И мисля, че съгласието беше спонтанно и осмислено. И тогава имаше противоборства, даже някои днешни противоборства са нищо в сравнение с тогавашните, но хората живееха с ясното съзнание, че на страната е необходим нов обществен договор“, посочи още Огнян Пищиков. 

Изложбата ще остане във фоайето на библиотеката до 27 септември.

БТА припомня, че на 14 юли председателят на парламента Михаела Доцова откри изложбата, посветена на 35 години от приемането на Конституцията от 1991 г. в сградата на Народното събрание. От пресцентъра на парламента тогава съобщиха, че експозицията ще гостува в регионалните библиотеки в Монтана, Враца, Видин, Варна, Пловдив, Стара Загора, Русе и Велико Търново.

Източник: БТА

Състави от Полша и Италия са гости на Врачанския есенен панаир. Те представиха изпълнения от своите региони в първата концертна вечер, която е фолклорна. 

Иска ми се всяка вечер, когато се събираме и празнуваме, да направим така, че да ни е чисто и приятно, каза кметът на Община Враца Калин Каменов по време на откриването. Да не възприемаме панаира за даденост, да покажем, че почитаме паметта на хората, които преди повече от 137 години са създали тези традиции, с които днес се гордеем, да пазим и почистваме след себе си, добави кметът.   

От сцената водещият на събитието Радосвета Крумова напомни, че преди 137 години панаирът започва като грънчарски. и грънчарството определяло облика му дълги години. Изделията на всяка от грънчарските фамилии имали своя отличителна и запазена марка. Сред тях най-прочути са Пиронкови, които владеели тънкия занаят за изработване на окарини, дудуци, ибрици, лули и павурчета. Родовете Коцеви, Бачкови, Бецови, майсторите Цено Дуранкев, Коцо Лиженски, Романски, Момчо Грънчара се отличавали по предпочитаните шарки, цветове или украси на съдовете си. Лулите на Мишо Кьосов се продавали чак в Цариград, каза Крумова. Тя напомни, че с разрастването на търговията масово навлизат манифактурните, колониалните и фабрични изделия. Това налага през 1900 г. обособяване на още два пазара за ежедневна търговия – на площад „Христо Ботев“ било разрешено да се продават само кокошки, яйца, сирене, масло, и на площад „Софроний Врачански“, където се предлагала земеделска продукция.  

Танцов състав „Хемус“ традиционно даде настроение на панаира със свое изпълнение. Две девойки с народни носии почерпиха присъстващите от кошници с грозде и ябълки. Повече от 110 търговци и занаятчии от цялата страна гостуват на Врачанския панаир. Пред стадион „Христо Ботев“ са разположени шатри с разнообразни продукти. На специално оформен терен има детски атракциони и игри за най-малките посетители на събитието. 

Тази вечер сцената е предимно за фолклорни изпълнения, утре гостува Дара Екимова, на 16 септември ще звучат песни на Тина Търнър, в изпълнение на Яна Чакалска, Орлин Горанов ще зарадва своите фенове на 17 септември, а в петък, 18 септември, Етрополската духова музика ще закрие панаирните дни.

Източник: БТА

Силистра има своята неповторима атмосфера и потенциал да се превърне в пример за развитие на европейски град на Дунав, каза президентът Илияна Йотова по време на честванията по повод празника на града – Кръстовден.

„България е много красива държава, но има градове с една особена атмосфера, която е неповторима и остава за цял живот у всеки, който ги посети. Тази атмосфера не се създава само от сградите и парковете, а преди всичко от хората, които живеят в града, създават семейства, работят и отглеждат децата си, каза Йотова.

Тя отбеляза многовековната история на Силистра – от Дуросторум и средновековния Дръстър до съвременния град. Според нея натрупаното през вековете историческо наследство, както и духът на хората, са част от идентичността на Силистра.

„Нека градът да расте така, че утре той да бъде наистина една от европейските столици, в която мнозина ще искат да дойдат на туризъм, да видят цялото това величие на нашата история и да видят съвремието й“, каза президентът.

Тя пожела на Силистра да продължи да се развива и да привлича повече посетители, като подчерта, че за това е необходима обща работа на местната власт и гражданите. Йотова акцентира и върху необходимостта градът да създава добри условия за децата – да има пълни детски градини и училища и възможности за откриване и развитие на техните таланти.

Честванията за празника на Силистра започнаха с Божествена света литургия, отслужена в катедралния храм „Св. Св. апостоли Петър и Павел“. В рамките на празничната програма се проведе и тържествено заседание на Общинския съвет, на което посмъртно званието „Почетен гражданин на Силистра“ беше присъдено на дългогодишния хореограф и създател на балетната школа в града Варта Ценкова. Беше връчена и наградата „Студент на годината“ за 2026 г.

Празничният ден продължава с концерт на певеца Любо Киров и талантливи деца от Силистра.

Източник: БТА