Европа трябва да се превърне в производител на технологии за изкуствен интелект (ИИ), за да запази автономността си и да постигне необходимото повишаване на ефективността за поддържане на своя начин на живот, заяви днес президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, цитирана от Ройтерс.

Европейските компании инвестират в ИИ, но предимно внасят технологията, особено от САЩ. Това ги прави уязвими при евентуално прекъсване на достъпа и създава потенциални рискове за всички сектори, посочи тя.

Според Лагард решението е в изграждането на повече изчислителни мощности в Европа. При бързо внедряване изкуственият интелект би могъл да повиши производителността с до 4 на сто в рамките на десетилетие, което би имало значително отражение върху публичните финанси.

„Европа вече разполага с твърде малък капацитет на центровете за данни, за да задоволи собственото си търсене, и според настоящите тенденции се прогнозира, че тази разлика ще нарасне повече от шест пъти в рамките на едно десетилетие“, заяви Лагард.

По думите ѝ Европа се нуждае от модели, които са „достатъчно добри“ за повечето задачи и работят върху европейска инфраструктура. Така заплахата от прекъсване на достъпа до чуждестранни технологии би загубила силата си.

Лагард подчерта, че Европа вече плаща за развитието на технологията и затова трябва да я внедрява по-решително.

Инвестиционните нужди на американските технологични компании са толкова големи, че те привличат част от финансирането си от Европа. Това повишава разходите за останалите участници на дълговия пазар, които се конкурират с тях за средства, обясни тя.

Европейските пенсионни фондове също инвестират значителни средства в акции на американски технологични компании, поради което евентуална пазарна корекция би засегнала и европейските спестявания, добави Лагард.

Източник: БТА

/БП/

Източник: БТА

Доходността по 10-годишните американски държавни облигации достигна днес 5 на сто за първи път от октомври 2023 г., докато инвеститорите очакват решението на Управлението за федерален резерв на САЩ (УФР) за лихвените проценти тази седмица, съобщи Си Ен Би Си.

Доходността по референтните облигации, която влияе върху разходите по ипотечните и други потребителски кредити, се повиши с над 2 базисни пункта до 5 на сто.

При двегодишните държавни облигации, които са особено чувствителни към краткосрочната лихвена политика на УФР, доходността нарасна с над 2 базисни пункта до 4,666 на сто. Миналата седмица тя достигна най-високото си равнище от юли 2024 г. Доходността по 30-годишните облигации се повиши с 2 базисни пункта до 5,374 на сто.

Един базисен пункт се равнява на 0,01 процентни пункта. Доходността и цените на облигациите се движат в противоположни посоки.

Повишението последва публикуваните в петък данни за потребителската инфлация в САЩ през август. Те съответстваха на очакванията, но показаха, че инфлацията остава значително над целевото равнище на УФР от 2 на сто.

Това бяха последните данни за инфлацията преди заседанието по паричната политика във вторник и сряда. Според инструмента „ФедУоч“ (FedWatch) на „Си Ем И груп“ (CME Group) пазарите оценяват на 90 на сто вероятността за повишаване на лихвите с 0,25 процентни пункта.

„Повишението би било по-логичното решение въз основа на данните и текущите пазарни очаквания“, заяви Джей Уудс, главен пазарен стратег във „Фрийдъм кепитъл маркетс“ (Freedom Capital Markets). Според него подобно решение вече е отразено от пазарите и може да бъде последвано от борсов ръст. Запазването на лихвите без промяна обаче би могло да предизвика отрицателна реакция, тъй като ще засили опасенията, че УФР реагира със закъснение.

Доходността по 10-годишните облигации достигна психологически важния праг от 5 на сто. Ако надхвърли 5,02 на сто, тя ще бъде на най-високото си равнище от юли 2007 г., преди световната финансова криза от 2008-2009 г.

Последиците за акциите и икономиката зависят от причините за повишението. Ръстът на доходността, подкрепен от силна икономика, има различно отражение от този, предизвикан от ускоряване на инфлацията, увеличаване на бюджетните дефицити или напрежение на пазара на държавни ценни книжа.

Според Джейсън Уеър, главен инвестиционен директор в „Албиън файненшъл груп“ (Albion Financial Group), последното повишение отчасти се дължи на дисбаланс между търсенето и предлагането, тъй като големите обеми държавен и корпоративен дълг се конкурират за средствата на инвеститорите.

Той не очаква пазарен срив единствено заради преминаването на доходността по 10-годишните облигации над 5 на сто. По думите му акциите биха били по-уязвими при забавяне на потребителските разходи или инвестициите в изкуствен интелект.

По-високата доходност обаче може да се превърне в проблем за фондовите пазари, ако отразява исканията на инвеститорите за по-голяма компенсация за инфлационните и фискалните рискове. Големите бюджетни дефицити, значителните дългови емисии и устойчивата инфлация повишават срочната премия – допълнителната доходност, която инвеститорите изискват, за да държат дългосрочни облигации вместо последователно да инвестират в краткосрочни книжа. Поскъпването на петрола създава допълнителен риск от ценови натиск.

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт се опита да ограничи натиска върху дългосрочните облигации чрез разширена програма за обратно изкупуване. Възможностите на подобни мерки обаче са ограничени на фона на факторите, които тласкат доходността нагоре, и на дневния оборот от 1,2 трилиона долара на пазара на държавни ценни книжа.

Според анализатори от „Би Ем Оу кепитъл маркетс“ (BMO Capital Markets) по-активното обратно изкупуване може да смекчи натиска от продажбите, но не отстранява основните причини за повишаването на доходността по 10- и 30-годишните облигации.

Допълнителен риск представляват позициите на хедж фондовете, финансирани със заемни средства, посочи Джордж Ауад, директор в „Гибралтар кепитъл“ (Gibraltar Capital). Сред тях са сделки, използващи разликите между цените на облигациите на спот пазара и фючърсите върху тях.

По-високите разходи за финансиране, увеличените изисквания за обезпечение или по-силните пазарни колебания могат да принудят инвеститорите едновременно да закрият позициите си и така да засилят разпродажбите.

Засега инвеститорите изглеждат готови да приемат по-високата доходност. Анализаторите на „Би Ем Оу кепитъл маркетс“ отбелязват, че при достигането на 4,85 на сто по 10-годишните облигации спадът на акциите е останал умерен, а индексът S&P 500 все още е отчитал ръст от над 11 на сто от началото на годината.

Източник: БТА