Хърватия започва през октомври проект за намаляване на хранителните отпадъци в училищата, който първоначално ще обхване три основни училища в Загреб, Дарувар и Опатия, съобщи хърватската национална телевизия ХРТ.

Вицепремиерът и министър на земеделието, горите и рибарството на Хърватия Давид Влайчич подписа договорите с училищата „Титуш Брезовачки“, „Владимир Назор“ и „Рикард Каталинич Йеретов“. В училищните кухни ще бъдат въведени мерки за ограничаване на хранителните отпадъци, а учениците ще получат образователни материали за предотвратяването им.

В Хърватия годишно се изхвърлят 482 хил. тона храна, или средно 125 килограма на човек, като 54 процента от отпадъците се генерират в бизнеса, а 46 процента – в домакинствата, посочи Влайчич, цитиран от ХРТ.

Досега са инвестирани 3,2 млн. евро в системата за даряване на храна и са създадени девет хранителни банки в девет области, посочи още той. Предвижда се още 400 хил. евро за инфраструктура на хранителни банки в области, в които такава система все още няма. С промени в Закона за земеделието ще бъде допълнително регламентирана системата за предотвратяване на хранителните отпадъци и даряване на излишната храна.

Говорителят на Министерството на външните работи на Иран Исмаил Багаи заяви, че отношенията на страната с нейните съседи и по-специално с Турция са на „желаното ниво“, като определи двустранните връзки с Анкара като „специални във всяко едно отношение“, цитира думите му информационният сайт „Тюркгюн“

По време на редовния си седмичен брифинг Бегаи подчерта, че Иран и Турция споделят общи гледни точки и загриженост по редица регионални и международни въпроси, като акцентира върху общата позиция срещу „опитите за силово налагане на влияние“ в региона от страна на Израел.

Той допълни, че дипломатическите служби правят необходимото, за да възпрепятстват постигането на определени цели от страна на САЩ. Говорителят отбеляза също, че към момента Техеран не планира преки преговори със Вашингтон, допълва изданието.

Хърватското правителство внесе в парламента промени в Закона за управление на отпадъците, с които се засилват механизмите за предотвратяване, контрол и санкциониране на незаконното третиране на отпадъци, съобщи ХИНА.

Целта е да се осигури по-добра проследимост на движението на отпадъците, по-ефективно премахване на незаконните сметища и възможност за установяване на отговорността на всеки етап, отбелязва агенцията. Предвижда се разходите за почистване на незаконно изхвърлени отпадъци да бъдат поети от замърсителите, а не от гражданите и местните власти.

Премиерът на Хърватия Андрей Пленкович заяви, че законопроектът е бил подготвен още преди проблемът с незаконно депонираните отпадъци в Госпич да привлече общественото внимание и е преминал обществено обсъждане през 2025 и 2026 г.

Сред основните мерки са постоянно видеонаблюдение на входовете на съоръженията за управление на отпадъци, като записите ще се съхраняват 30 дни, както и задължително GPS проследяване на превозните средства, превозващи отпадъци, с пазене на данните най-малко две години. Обектите ще подлежат на проверки поне веднъж годишно при неопасни и два пъти годишно при опасни отпадъци. Властите ще получат и правомощия временно да задържат пратки с отпадъци, превозни средства или оборудване при съмнения за нарушения.

Предвижда се публичен регистър на лицата, на които е забранено да управляват отпадъци, включително ръководители и други отговорни лица. Финансовите гаранции ще бъдат преразглеждани най-малко веднъж годишно, а върху имуществото на замърсителите може да бъде налагана законова тежест до размера на разходите за почистване.

Промените предвиждат по-високи глоби, включително при нарушения, свързани с видеонаблюдението, GPS проследяването, незаконния превоз на отпадъци и неспазването на разрешителните. Общините ще бъдат задължени и ежегодно да организират почистване на незаконно изхвърлени отпадъци.