От днес всеки може да се включи в разговора за бъдещето на Княжеската градина чрез официалната платформа knyazheska.sofia.bg. В нея гражданите могат да попълнят анкета и да споделят своите мнения и идеи за едно от най-значимите и едновременно с това най-сложни обществени пространства в центъра на София, съобщиха от пресцентъра на Столична община. 

Платформата ще събира историята на Княжеската градина, информацията и резултатите от дискусиите и събитията, интервюта с експерти и общественици, художествените намеси и всички етапи на проекта. В края на процеса там ще бъде публикуван и резултатът от него – концепцията, която ще послужи за изработване на заданието за бъдещия международен архитектурен конкурс.

От Столична община допълват, че разговорът няма да бъде само за мястото на Паметника на Съветската армия. Една от основните задачи на „Бъдеще за Княжеска градина“ е разговорът да обхване парка в неговата цялост и в почти 150-годишната му история. През различните периоди тук се развиват дворцова и ботаническа градина, зоологическа градина и Царска детска градина. През 50-те години е изграден Паметникът на Съветската армия, а след 90-те години паркът придобива нови функции като място за срещи, спорт, скейтборд и младежки общности.
Сред важните теми в предстоящите разговори ще бъдат биоразнообразието, историческата памет и различните пластове на времето, активностите в парка и връзката му със съседните градски пространства.

Процесът вече стъпва върху представително социологическо проучване за нагласите на жителите на Столичната община към Княжеска градина, което предстои да бъде огласено. С отварянето на платформата започва и онлайн анкета, в която може да участва всеки желаещ.

Първите експертни дискусии са планирани за 16 и 18 септември, а на 24 септември от 17:30 ч. ще се проведе първата публична дискусия на мястото на бившия монумент.

Предстоят още работилници за деца, градски разходки, интервюта с архитекти, урбанисти, инженери, изкуствоведи, артисти, общественици и представители на политическия живот, както и съпътстваща художествена програма. В публичните формати се включват Неда Соколовска и „Vox Populi“.

Екипът проучва и международния опит на градове и държави, преминали през трансформацията на конфликтни пространства и наследство от социалистическия период. Сред тях са Германия и Полша, а разговорите с международни експерти ще продължат и през ноември.

Възложител на проекта е Столична община чрез Направление „Градско планиране и развитие“, а главен изпълнител е „Компонента“ – компания за градски политики, медиация и анализи.

В широкия експертен екип участват урбанисти и специалисти по градска среда, Владия Михайлова – куратор и културолог с опит в съвременното изкуство, публичното пространство и общностните проекти, и Виктория Драганова – куратор, изследовател и културен мениджър, работещ в областта на съвременното изкуство, публичното пространство и градското развитие. Crunchy Oyster разработва визуалната идентичност на проекта, 8pm отговаря за публичната комуникация и връзките с медиите, а Global Metrics провежда социологическите изследвания и допитвания.

Столичната община и район „Средец“ осигуряват институционалната подкрепа на процеса.

Заместник-кметът на София по направление „Градско планиране и развитие“ арх. Любомир Георгиев каза на 20 август, че продължава подготовката за извършването на представително социологическо проучване чрез анкети, фокус групи и директна работа с хората на място, което ще послужи за изготвяне на задание за архитектурен конкурс за бъдещата трансформация на Княжеската градина. От средата на септември започваме публични дискусии на място, които ще имат различен характер, информира Георгиев.

Източник: БТА

/БИ/

Източник: БТА

Парламентарната комисия по околната среда и водите подкрепи на първо четене промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, внесени от Министерския съвет на 10 юли 2026 г. с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“. 

Сред предложените изменения са актуализиране на националните индикативни цели за дела на енергията от възобновяеми източници по сектори, улесняване на споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, определяне на държавната политика за насърчаване на производството и потреблението на енергия от биомаса, удължаване на срока на валидност на становището за присъединяване за производителите на електрическа енергия от вятърна енергия, въвеждане на схема за задължения на доставчиците на горива в транспорта, стимулиране на децентрализирани системи за производство и съхранение на електрическа енергия и други.

Целта на вносителя е завършване на транспонирането в българското законодателство на Директива (ЕС) 2023/2413 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета, чийто краен срок за транспониране беше 21 май 2025 г.

Комисията подкрепи на първо четене и законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на България и правителството на Монголия, подписана на 21 ноември 2025 г. в София. Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше приет с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“.

Спогодбата създава необходимата правна основа за двустранното сътрудничество в областта на въздушния транспорт между Република България и Монголия, като отразява най-съвременните развития в сектора на международното гражданско въздухоплаване и приложимите практики и политики на регулиране при предоставянето на въздушно-транспортни услуги в пазарите на двете страни. 

Тя съдържа необходимите условия за трайна и взаимноизгодна експлоатация на редовни международни въздушни линии при съвременните условия на действие на международните стандарти и изискванията за техническа безопасност, сигурност и икономическа ефективност. Чрез нея се предоставят възможности за въздушните превозвачи за достъп до пазарите на двете страни, без ограничения по отношения на маршрути, капацитет и честоти на полетите, гъвкавост при ценообразуването, възможности за коопериране между превозвачите на основата на търговски договорености и установени правила в сектора.

Към момента не се осъществяват директни редовни въздушни превози между двете страни. В резултат от влизането на Спогодбата в сила се очакват преки и косвени ползи за международните летища на Република България, увеличаване на пътникопотока и товаропотока от и за България, пише в мотивите на законопроекта.

Източник: БТА