Икономика
Уолстрийт започна днешната търговска сесия със спадове на основните индекси, след като петролът премина границата от 100 д. за барел

Основните индекси на Нюйоркската фондова борса се движат на отрицателна територия в началото на днешната търговия, след като цените на петрола преминаха границата от 100 долара за барел за първи път от юли на фона на задълбочаващото се напрежение в Близкия изток, предаде Ройтерс.
Промишленият индекс Dow Jones Industrial Average се понижи с 370,67 пункта или 0,7 на сто до 52 415,4 пункта към 16:38 ч. българско време.
По-широкообхватният S&P 500 изтри 20,61 пункта или 0,27 на сто до 7652,91 пункта.
Технологичният Nasdaq Composite е надолу с 80,904 пункта или 0,31 на сто до 26 340,509 пункта.
Поскъпването на петрола засили опасенията на инвеститорите за по-висока инфлация в САЩ, допълва Си Ен Би Си.
Цените на петрола се повишиха на фона на ескалиращото напрежение между САЩ и Иран, което засили опасенията от нови нарушения на доставките на енергийни суровини от Близкия изток. Фючърсите на петрола сорт Брент, който е международен ценови ориентир, поскъпнаха с около 3 на сто и надхвърлиха 100 долара за барел за първи път от юли. Фючърсите на американския лек суров петрол (WTI) също се повишиха с около 3 на сто, до над 95 долара за барел.
Поскъпването на петрола продължава ръста от предходната борсова сесия, когато по-високите цени на черното злато оказаха натиск върху трите основни американски борсови индекса в първия ден от съкратената заради Деня на труда – официален празник в САЩ, борсова седмица. Dow Jones отчете най-големия си дневен спад от близо три седмици.
Доходността по 10-годишните американски държавни облигации за кратко надхвърли 4,8 на сто вчера. Поскъпването на петрола засили опасенията за инфлацията, което допълнително натежа върху акциите на компаниите. В сряда доходността по 10-годишните облигации се движеше без съществена промяна.
Източник: БТА
Икономика
САЩ ще отпуснат заем от 100 млн. долара на телекомуникационната компания „Африсел“, за да се конкурира с „Хуавей“ в Африка

Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп ще отпусне близо 100 млн. долара на „Африсел“ (Africell) – единствената притежавана от американци телекомуникационна компания в Африка, тъй като САЩ се стремят да възпрепятстват разширяването на дейността на китайската „Хуавей“ (Huawei) в Африка. Това се посочва в комюнике на „Африсел“, цитирано от Ройтерс.
Заемът, отпуснат от Експортно-импортната банка на САЩ (EXIM), ще „позволи на „Африсел“ да инвестира в най-новите технологии за мобилни мрежи от доставчици от САЩ и съюзнически държави, се посочва в публикуваното днес комюнике.
„Радваме се, че работим с Експортно-импортната банка на САЩ, за да внедрим по-надеждна и сигурна комуникационна инфраструктура на пазарите, на които работим“, заяви Зиад Далул, главен изпълнителен директор на „Африсел Холдинг Лимитид“ (Africell Holding Limited).
„Хуавей“ не отговори на молбата за коментар по темата от страна на Ройтерс. Китайското посолство във Вашингтон обяви, че китайските инвестиции в Африка са стимулирали икономически растеж в региона и са били приветствани от местните жители. Посолството призова САЩ да направят повече за подпомагане на развитието на други страни и да не „провеждат политиката си спрямо Африка с цел да подкопават китайско-африканското сътрудничество“.
Заемът е част от кампанията на Вашингтон за насърчаване на използването на телекомуникационно оборудване, различно от това на „Хуавей“ в чужбина.
По време на първия мандат на президента Доналд Тръмп неговата администрация започна инициатива, наречена „чиста мрежа“, чиято цел беше премахването на китайски телекомуникационни технологии, приложения и оператори от инфраструктурата в САЩ и съюзническите държави. Тези усилия продължиха и през втория му мандат, припомня Ройтерс.
САЩ наложиха тежки санкции на „Хуавей“ заради обвинения, че компанията може да шпионира потребителите, което китайският технологичен гигант отрича.
Според компанията за проучвания „Каунтърпойнт рисърч“ (Counterpoint Research) „Хуавей“ държи около 52 на сто от пазара на инфраструктурата за 5Джи (5G) мрежи в Африка.
Заемът за „Африсел“ е и в изпълнение на указ от 2025 г. на Тръмп, който задължава американските институции да насърчават използването на американски технологии в чужбина в областта на изкуствения интелект, както и при съхранението на данни в центрове за данни, облачните услуги и мрежовата инфраструктура.
Основана през 2001 г., „Африсел“ е закупила технологии от Ейч Пи (HP), „Нокиа“ (Nokia), „Дел“ (Dell), „Оракъл“ (Oracle) и други компании за изграждането на нов център за данни в Ангола, според информация на уебсайта й. Компанията обслужва 15 милиона клиенти в Ангола, Гамбия, Демократична република Конго и Сиера Леоне.
През 2018 г. „Африсел“ получи заем от 100 млн. долара от американската финансова институция „Оувърсийз Прайвит Инвестмънт Корпорейшън“ (Overseas Private Investment Corporation), известна днес като Международна финансова корпорация за развитие, за да разшири комуникационната си инфраструктура.
Източник: БТА
Икономика
Джи Ес Кей планира да закрие завода си за ваксини в Дрезден 115 години след началото на производството

Производството на ваксини в Дрезден ще бъде прекратено 115 години след началото си съгласно обявените планове на фармацевтичната група Джи Ес Кей (GSK) да закрие производствения обект, който оперира в източния германски град, до средата на 2028 г., предаде ДПА.
Говорител на компанията заяви, че в бъдеще производството на ваксини срещу грип ще бъде съсредоточено в обекта на компанията в Сент Фоа, Канада, аргументирайки се с намаляващото глобално търсене и свръхкапацитет.
Обектът в Дрезден, в който работят близо 650 души, е основан през 1911 г. от предприемача Карл Август Лингнер, натрупал състоянието си с производство на вода за уста. Заводът някога се е наричал Саксонски завод за серуми и Институт за бактериотерапия.
По време на бившата Източна Германия предприятието е било национализирано. След обединението на Германия Джи Ес Кей поема производството през 1992 г.
Профсъюзът И Ге Бе Це Е (IG BCE) обяви, че се противопоставя на планираното закриване, като предупреди, че провинция Саксония рискува да загуби висококвалифицирани работни места в промишлеността, а Германия може да се лиши от важен експертен опит в производството на фармацевтични продукти.
Джи Ес Кей произвежда ваксини срещу грип и хепатит в завода в Дрезден. Според по-ранни изявления на компанията всяка седмица там се произвеждат 2 милиона дози ваксини.
/ИЦ/
Източник: БТА
Икономика
София-град и Варна са сред първите 100 региона в международна класация за иновации

САЩ заемат седем от първите десет места в класация за иновационна конкурентоспособност на 213 региона от 13 държави. Водещи са американските щати Масачузетс и Калифорния. Сред включените 28 български области само София-град и Варна попадат в първата стотица. Това става известно от публикуваното трето издание на „Трансатлантическия индекс за регионална иновационна конкурентоспособност“ на Германския икономически институт в Кьолн (Institut der deutschen Wirtschaft – IW). Публикацията е част от работата на Глобалния алианс за търговска и иновационна политика (Global Trade and Innovation Policy Alliance) и изследва различията между регионите, които националните показатели могат да прикрият.
Според основната таблица София-град е на 69-о място с 38,9 точки, а Варна — на 94-о с 31 точки. Следват Монтана на 123-то, Габрово на 129-о и Смолян на 136-о място.
Шумен е 140-и, Русе — 142-ри, Пловдив — 145-и, Бургас — 154-ти, а Стара Загора — 170-а. Най-назад сред българските области са Ямбол — 204-ти, и Хасково — 208-и. Софийска област, разглеждана отделно от столицата, е 196-а.
София-град е 40-а по „икономика на знанието“, но 85-а по иновационен капацитет и 178-а по „глобализация“, обединяваща високотехнологичния износ и чуждестранните инвестиции.
Столицата е трета по дял на висшистите сред населението на 25–64 години — 55 на сто. Пред София-град (55 на сто) са Будапеща (59 на сто) и столичният регион на Варшава (57 на сто).
По домакинства с широколентов интернет София води с 98,6 на сто.
Девет от десетте региона с най-ниска производителност в преработващата промишленост са български, посочват авторите.
Институтът в Кьолн е частна изследователска организация, финансираща текущата си научна и издателска работа чрез членски внос от бизнес и работодателски сдружения и компании. Според собственото му представяне той подкрепя социалната пазарна икономика, конкуренцията и отворените пазари. Изследванията му са насочени към бизнеса, институциите и обществеността.
Източник: БТА
-
Икономикапреди 2 месеца„Енвидиа“ губи позиции на китайския пазар на чипове за изкуствен интелект за сметка на местни производители, най-вече -„Хуавей“
-
Обществопреди 2 месецаДАНС твърди, че за година е разкрила десетки шпиони. Повечето са мурзилки
-
Обществопреди 4 седмициЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 1 месецЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Спортпреди 3 седмициВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Обществопреди 3 седмициВъздухът в София се подобрява, очаква се трайно разсейване на дима от Сърбия
-
Икономикапреди 3 седмициЗаписванията за почивки това лято се правят основно три-четири седмици преди пътуването, каза Иван Грошев
-
Българияпреди 3 седмициЖълт код за горещо време е обявен днес в цялата страна без Черноморието
