Президентът на САЩ Доналд Тръмп изрази оптимизъм за уреждането на търговския спор с Канада и омаловажи вероятността Вашингтон да се оттегли от Споразумението за свободна търговия между САЩ, Мексико и Канада (USMCA), предаде Блумбърг.

На среща с ирландския премиер Михол Мартин в Дъблин в събота Тръмп беше попитан дали възнамерява да изведе САЩ от тристранното споразумение.

„Всичко върви чудесно. Ще имаме отлични отношения с Мексико. Всъщност имаме добри отношения и с Канада“, отговори той.

Тръмп заяви, че споразумение с Отава може да бъде постигнато „доста скоро“, но не уточни дали официалните търговски преговори са възобновени. Той настоя Канада да подобри отношението си към американските земеделски производители и да премахне митата върху продукцията им, които според него достигат 400 процента.

„Вероятно ще видите споразумение с Канада доста скоро“, добави президентът.

Търговският конфликт между двете страни се разрасна отвъд митата и застрашава трансграничните вериги за доставки, от които зависят ключови отрасли като автомобилостроенето, отбелязва Блумбърг.

Преговорите за по-широко търговско споразумение се провалиха в последния момент през август, след което Тръмп наложи 50-процентни мита върху канадски стоки на стойност милиарди долари.

На 8 септември канадският премиер Марк Карни отговори с мита върху редица американски потребителски стоки и увеличи ставките за много стоманени продукти от САЩ от 25 на 50 процента. Тръмп на свой ред обяви допълнителни мерки, включително забрани за определени канадски продукти и разширяване на обхвата на митата.

Карни обаче впоследствие даде знак, че нов кръг от ответни мерки е малко вероятен. По думите му последните американски ограничения ще имат като цяло „скромно“ въздействие. В четвъртък той потвърди, че наскоро е разговарял с Тръмп по геополитически въпроси, без да уточни дали двамата са обсъждали и търговията.

Изявленията на двамата лидери подхранват надеждите за намаляване на напрежението и намиране на изход от икономическия спор, прераснал в по-широка конфронтация, посочва Блумбърг.

Тръмп многократно е заявявал, че Канада трябва да стане 51-вият американски щат, и е наричал нейния премиер „губернатор“. Тези коментари засилиха настроенията срещу американския президент в Канада и позволиха на Карни да се представи като защитник на националния суверенитет.

Влошаването на отношенията породи опасения, че Тръмп може да заплаши с оттегляне от USMCA – ход, който би променил съществено правилата за търговия в Северна Америка. Всяка от трите държави може да напусне споразумението с шестмесечно предизвестие, макар според Блумбърг формулировката му да оставя неясноти около процедурата.

Спорът с Канада има особено значение за Тръмп преди междинните избори през ноември, на които Републиканската партия ще се опита да запази контрола си над Конгреса. Според агенцията подкрепата за президента е на рекордно ниски равнища на фона на недоволството от икономическата му политика и войната с Иран.

Взаимното налагане на мита създава риск от допълнително поскъпване на стоките – основно притеснение за избирателите. Това може да навреди на републиканците в ключови гранични щати като Мичиган, където предстои решаваща надпревара за място в Сената.

Източник: БТА

С по над 10 на сто поевтиняват плодовете на борсите у нас през седмицата. Спад се наблюдава и в цените на повечето зеленчуци, както и при някои от основните хранителни стоки, показват данните от седмичния бюлетин на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, продължава да се движи надолу и тази седмица като се понижава с 1,23 на сто до 2,256 пункта спрямо 2,284 пункта седмица по-рано. Базовото равнище на индекса (1,000 пункта) е от 2005 година.

При плодовете, пролселявани от комисията, най-много поевтиняват кайсиите, които са с 15,25 на сто надолу до 1,00 евро за килограм. Прасковите се търгуват с 11,81 на сто по-малко до 1,06 евро за килограм. Цената на ябълките спада с 12,67 на сто до 1,02 евро за килограм, а на лимоните – с 12,73 на сто до 1,70 евро за килограм.

При зеленчуците през седмицата най-значително поевтиняват морковите – с 21,39 на сто до 0,61 евро за килограм, следвани от зелените чушки – с 15,11 на сто до 0,91 евро за килограм. Цената на червените чушки е надолу с 13,65 на сто до 1,05 евро за килограм. Картофите се предлагат с 13,68 на сто по-малко по 0,53 евро за килограм.

Зелената салата също е по-евтина  – с 12,92 на сто до 0,62 евро за килограм, както и зелето – с 5,45 на сто до 0,52 евро за килограм, и тиквичките – с 1,68 на сто до 0,82 евро за килограм. Краставиците също се предлагат на по-ниска цена – с 1,85 на сто до 1,17 евро за килограм. През седмицата поскъпват единствено доматите – с 12,46 на сто до 1,30 евро за килограм, и зрелият лук кромид – с 0,34 на сто до 0,59 евро за килограм.

Спад се отчита в цената на кравето сирене – с 0,69  на сто до 6,08 евро за килограм, докато на кашкавала тип „Витоша“ тя е нагоре – с 2,36 на сто до 9,37 евро за килограм. Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) е по-скъпо с 1,60 на сто до 0,76 евро за кофичка от 400 гр., а прясното мляко е по-евтино с 3,78 на сто до 1,17 евро за литър. Кравето масло (пакетче от 125 грама) се търгува по 1,44 евро за брой, което е спад в цената от 5,64 на сто. Замразеното пилешко месо поскъпва с 0,28 на сто до 3,64 евро за килограм. Яйцата (размер М) са надолу  с 3,06 на сто до 0,19 евро за брой на едро.

Цената на ориза е с 1,11 на сто надолу до 1,61 евро за килограм, на зрелия фасул – с 3,09 на сто до 2,07 евро за килограм, на брашното тип 500 – с 8,05 на сто до 0,64 евро за килограм, на захарта – с 2 на сто до 0,88 евро за килограм, на олиото – с 0,23 на сто до 1,73 евро за литър. Лещата поскъпва с 2,40 на сто до 2,05 евро за килограм.

Източник: БТА

Ръководителите на водещи компании за изкуствен интелект Дарио Амодей, Сам Алтман и Илон Мъск подкрепиха призиви за забавяне на разработването на най-напредналите модели заради нарастващите рискове, свързани с технологията, предаде Блумбърг.

Главният изпълнителен директор на „Антропик“ (Anthropic) Дарио Амодей заяви в обширна публикация в блога си в събота, че компанията ще въведе допълнителни мерки за безопасност, включително независими оценки. Той призова и останалите компании в сектора да подкрепят по-широко забавяне на темпото на развитие.

Ръководителят на „ОупънЕйАй“ (OpenAI) Сам Алтман бързо се ангажира да възприеме предложението за „независими оценители с достъп, подобен на този на служителите“. Илон Мъск, който оглавява „ЕксЕйАй“ (xAI), написа: „Дарио е прав“.

Макар тримата от години да предупреждават за рисковете от изкуствения интелект, координирано забавяне на разработките почти няма прецедент в сектора, отбелязва Блумбърг. Досега компаниите пускаха последователно нови продукти в стремежа си да привличат потребители, да увеличават пазарния си дял и приходите.

Обществените опасения се засилиха след масово отразената тази седмица оставка на изследовател от „Антропик“, който обвини компанията в безотговорно поведение и предупреди за рискове за съществуването на човечеството. Случаят е поредният от серия предупреждения от представители на сектора, че бързото развитие на технологията създава нарастващи заплахи за националната сигурност и световната икономика.

Същевременно в САЩ се засилва недоволството срещу натоварването на местните ресурси от новите центрове за данни. Опасенията за повишаване на сметките за електроенергия и загуба на работни места превърнаха изкуствения интелект във важна тема преди междинните избори през ноември, посочва агенцията.

Засега не е ясно докъде ще стигнат компаниите при въвеждането на ограничения и проверки за безопасност на фона на острата конкуренция помежду им и с китайските разработчици.

Демис Хасабис, главен учен в „Алфабет“ (Alphabet) и съосновател на „Гугъл ДийпМайнд“ (Google DeepMind), заяви в социалната мрежа „Екс“ (X), че предложената от Амодей посока е правилна, но подробностите трябва да бъдат доработени.

Остават въпроси и дали антимонополните органи биха допуснали координирано регулиране на темпото на разработките, както и как инвеститорите, очакващи висока рентабилност и печалби, биха реагирали на подобно забавяне.

Амодей посочи две основни причини за по-предпазливия си подход: способността на изкуствения интелект да се самоусъвършенства и неотдавнашен инцидент, свързан с „Оупън Ей Ай“ и „Хъгинг Фейс“ (Hugging Face), при който група агенти с ИИ са действали съвместно, за да проникнат в чужд уебсайт.

„Трябва да забавим темпото, с което подобряваме възможностите на моделите с ИИ“, написа той. „Напредъкът все пак ще изглежда бърз и трябва да използваме разумно спечеленото време“.

Той подчерта още, че забавянето трябва да отчита конкурентната среда. По думите му то не означава прекратяване на обучението на моделите или на техническия напредък, а осигуряване на достатъчно време компаниите да съгласуват поведението на системите с човешките интереси, да гарантират безопасността им и да подложат резултатите на независима проверка.

През годините на бърз растеж на сектора ръководителите на водещите лаборатории многократно предупреждаваха за потенциални рискове за съществуването на човечеството. Тези предупреждения понякога бяха посрещани със скептицизъм и определяни като опити да се рекламират възможностите на продуктите и разработчиците им да се представят като най-надеждните пазители на технологията. Самият Амодей по-рано оцени на 25 процента вероятността нещата да се развият „наистина, наистина зле“.

„Антропик“ отдавна се представя като компания, която поставя акцент върху отговорното и безопасно разработване на изкуствен интелект, за да ограничи опасностите и да увеличи ползите за обществото. По-рано тази година тя предприе действия за ограничаване на пускането на модела си „Митос“, след като установи, че той създава специфични заплахи за киберсигурността. Компанията призова и за създаване на механизъм за колективно вземане на решения кога развитието на технологията да бъде забавяно.

Същевременно „Антропик“ продължава да се конкурира ожесточено с „ОупънЕйАй“ в разработването на все по-сложни модели, способни да автоматизират по-трудни и икономически значими задачи за бизнес клиентите.

Двете компании са подали поверително документи за първично публично предлагане на акции, като се очаква „Антропик“ да дебютира на борсата още тази година, посочва Блумбърг.

Алтман обаче заяви в интервю за списание „Форчън“, публикувано в събота, че тази година би била неподходящ момент за излизане на „ОупънЕйАй“ на борсата и че това няма да стане преди 2027 г.

„Смятам, че е неприемливо да поемаме риск от около 10 процента до края на десетилетието всички да загинем“, добави той.

Dario is right https://t.co/EwKgqQGaUo

— Elon Musk (@elonmusk) September 12, 2026

Източник: БТА