В края на миналата седмица Турция, Саудитска Арабия и Пакистан подписаха ново тристранно споразумение в Мека, с което официално се съгласиха всяко въоръжено нападение срещу една от трите страни да се счита за нападение срещу всички тях – действие, което драстично промени баланса на силите в Близкия Изток и по-широкия регион и накара световните медии да заговорят за „НАТО на сунитските мюсюлмани“. Какви обаче са предизвикателствата, пред които е изправен новосформираният пакт, и кои държави може скоро да се присъединят към него?

„НАТО на сунитските мюсюлмани“ 

В свой обзор по темата „Ал Джазира“ отбелязва, че Пактът от Мека стъпва върху споразумение, постигнато преди около година между Саудитска Арабия – един от водещите износители на петрол в света и водеща геополитическа сила в Близкия изток, и Пакистан – единствената мюсюлманска страна в света, разполагаща с ядрено оръжие. С присъединяването на Турция – страната с втората най-голяма армия в НАТО и една от водещите сили в развитието на модерна отбранителна техника обаче, силата и влиянието на този пакт нараства неимоверно. 

Освен това оста Турция-Саудитска Арабия-Пакистан променя баланса на силите в Близкия изток и по-широкия регион значително, най-вече заради факта, че и трите държави са ключови съюзници на САЩ, което автоматично ги поставя в „антииранска позиция“ спрямо сегашната ситуация и продължителните военни действия на американската армия срещу Иран. Друг обединяващ фактор за съглашението са критичните позиции и на трите страни по отношение на Израел и действията му срещу палестинците. 

Наред с тези допирни точки, трите страни са обединени от общото изповядване основно на сунитския ислям – друг важен момент, който автоматично ги поставя против доминращия шиитския свят Иран и дава основание на анализаторите по света да нарекат тяхното съглашение „НАТО на сунитските мюсюлмани“. 

Предизвикателствата пред Пакта от Мека

На фона на сериозната заявка на Турция, Саудитска Арабия и Пакистан анализатори, цитирани от „Таймс“, подчертават, че отвъд привидната си мощ Пактът от Мека повдига редица въпроси, свързани най-вече с идентичността на вероятните му противници, точните параметри на сключените споразумения и евентуалната реакция на трите страни при засягане на интересите на само една от тях.

Въпреки че и трите държави имат общи опасения относно Иран и критикуват действията на Израел в Газа и в по-широкия регион, основните заплахи за всяка от тях се различават значително, отбелязва „Таймс“ в анализ по темата. Докато Пакистан продължава да разглежда Индия като основен проблем за националната си сигурност, Турция продължава дългогодишните си спорове с Гърция и Кипър, като същевременно опитва значително да засили ролята си в Сирия. В същото време опасенията на Саудитска Арабия са по-фокусирани върху Иран и подкрепяната от него групировка хуси в Йемен. Именно това разминаване е причината редица анализатори да смятат, че пактът по-скоро би могъл да „изпрати послание“, а не да предостави твърди гаранции, при възникване на ситуации, които не засягат всички страни в него.

След подписването на Пакта турският външен министър Хакан Фидан заяви, цитиран от „Ал Джазира“, че тепърва предстои трите страни да уточнят чрез консултации каква степен, форма и формат на подкрепа биха поискали в случай на нападение. Това на практика означава, че подробностите около задействането на клаузата за обща отбрана между трите страни все още не са уточнени – фактор, който поражда допълнителни съмнения относно евентуалната обща реакция срещу нападение към една от трите страни, поне на този етап. 

Отчитайки тези предизвикателства анализаторите Аслъ Айдънташбаш и Йомер Йозкъзълджък отбелязват, цитирани от „Таймс“, че Пактът от Мека е „амбициозен проект, отразяващ осъзнатата от трите държави нужда за създаване на регионална инфраструктура за сигурност, която да е независима от САЩ“ и подчертават, че това съглашение има „огромен потенциал да насърчи взаимните отбранителни доставки и търговията с оръжие между участниците в него“.

Кои държави може скоро да станат част от съглашението? 

Към момента единствената държава, чието потенциално членство е било повдигнато като въпрос, е Египет – страна, която в момента поддържа солидни отношения и с трите държави от Пакта и която според анализаторите може да подсили влиянието на съглашението значително, ако се присъедини към него, отбелязва „Ал Джазира“, припомняйки друго скорошно изказване на Фидан, в което той определя Египет като „естествен партньор“ и заявява, че очаква Кайро официално да се присъедини към Пакта от Мека, след като „техническите въпроси“ бъдат изгладени.

Според анализатора Карим Елгенди обаче присъединяването на Египет може да стане факт „само ако условията защитават отношенията му с Вашингтон за оказване на помощ, не подкопават съществуващите съюзи и мирни договори и запазват свободата му да решава кога и къде да воюва“. В същото време британската медия „Мидъл Ийст Ай“ съобщава, че на фона на ентусиазма на Турция и на предстоящата визита на Хакан Фидан в Кайро, дипломатически източници от Саудитска Арабия са заявили, че Рияд се е противопоставил на евентуалното присъединяване на Египет към Пакта от Мека. 

По думите на Елгенди в момента има по-голяма вероятност не Египет, а Катар и Кувейт да се присъединят към Пакта, тъй като и „двете страни поддържат близки отношения и с трите участнички в съглашението и имат сериозна нужда от гаранции на фона на продължаващия конфликт в Персийския залив“. В анализа си по темата Елгенди отбелязва, че Сирия, Азербайджан и Йордания също биха могли да се присъединят към пакта „сравнително бързо“. 

Анализаторът Карим Елгенди обаче е скептичен за превръщането на съглашението в по-широк блок, като подчертава, че за момента Пактът от Мека „изглежда по-скоро като коалиция от желаещи, която ще расте случай по случай, оформена от собствения анализ на риска на всяка отделна столица“.

Източник: БТА