Братята Александър и Симеон Николови дадоха първото си общо интервю в Италия за авторитетния спортен ежедневник „Гадзета дело Спорт“ в навечерието на новия волейболен сезон. Баща им Владимир Николов има две титли на Италия – с Тренто и Кунео, а сега е техен ред да постигат успехи. Българските национали отговаряха на едни и същи въпроси. 

Запитани дали са очаквали да се съберат в един отбор, Алекс отговори: „Мечтаехме да играем заедно в националния тим, за клубния отбор бе неочаквано. Мони може да помогне на този тим и се надявам скоро да се види.“. „Мислил съм, но не съм очаквал да бъде толкова скоро. Знаейки, че той играе тук, ми помогна да кажа „да“ на Лубе. Заедно сме по-силни“, отговори и по-малкият брат.

„Това че сме братя повече помага, отколкото да ни пречи. Знаем, че сме заедно и трябва да си помагаме“, изрази мнение Александър Николов. „За мен усложнява нещата. С мен Алекс говори както не би си позволил с никой друг разпределител, защото сме братя. Но връзката ни е както като играчи, така и като хора“, каза Симеон.

Запитани дали се карат в залата, Александър отговори: „За мен всичко остава в залата, може би той го държи в себе си по-дълго.“ „Може би сме се карали един или два пъти. Сега живеем заедно и се опитваме да оставим волейбола само в залата, но понякога е трудно“, репликира Мони.

На въпрос за какво качество завиждат на другия, дадоха интересни отговори. „Бих искал да имам безгрижието на Мони“, каза Алекс. „Той е роден лидер. Когато в живота стане трудно, той е човекът, към когото може да се обърнеш и да питаш какво да правиш. Той винаги знае какво прави“, призна Мони.

„Винаги сме били много близки. Живели сме често в чужбина и не сме говорили винаги езика на другите деца, така че винаги сме се държали здраво с него, както и със семейството“, обясни близостта им по-големият брат. „Алекс е три години по-голям и винаги ми е помагал. Благодарен съм, че го имам в живота си“, призна Симеон.

„От малък никога не съм разбирал, че трябва да го пускам понякога да печели. Винаги гледах да го унищожа“, признава баткото. „Все още е така. Дори вчера на тренировка бяхме от различни отбори и се опитваше да спечели на всяка цена. Много по-амбициозен е от мен“, съгласи се по-малкият. 

„Като малък ми харесваше да се движа и да бъда с другите деца. Нямаше значение какъв спорт играя“, заяви Александър, че волейболът не е бил любов от пръв поглед за него. „За мен винаги е бил само волейболът. В началото не ми харесваше да съм разпределител, всички искаха да забиват и да правят точки. След това разбрах красотата на моята роля, свободата да избирам как и къде да играя“, каза Мони.

Запитани кой прилича повече на баща им Владимир, двамата се съгласиха. „Аз заради характера, Мони заради естетиката“, смята Александър. „Алекс. Баща ми беше лидер и винаги е бил капитан. И той ще бъде такъв“, сигурен е Симеон.

„Да отпаднем от Германия на осминафиналите на Европейското първенство бе разочароващо, знаех, че можем да стигнем до края. Но съм благодарен, че играхме пред нашата публика“, сподели Александър. „Няколко нощи не успях да спя. През лятото израснах, имах трудни мачове, а треньорът Кико Бленджини ми помогна. Сега искам да покажа всичко в Лубе“, добави Симеон.

На въпрос на кое ниво в кариерата си са, Алекс отговори: „За мен свърши първата глава, когато си казваш: „“Млад съм, трябва да уча“. Сега искам големи победи и титли. Според мен вече е време“. „За мен ще бъде първи сезон в италианското първенство и е трудно, но се чувствам в най-добрата форма на живота ми“, каза и брат му. 

Попитани какво искат да откраднат от някой от италианската суперлига, те не скриха. „Защитата и посрещането на Лек Пери. Иначе и блокадата на Джаксън Хауи, невероятна е“, отговори по-големият. „Джанели. Няма нужда да обяснявам колко е силен, той има всичко, което искам да имам. Всичко“, откровен бе и Симеон.

„Очаквам сезон, в който да сме в главната роля“, каза Александър на въпрос какво очаква. „Хубави победи, но и полезни загуби. Надявам се да имаме възможност да спечелим трофей“, пожела си Симеон. 

Източник: БТА