От ателиета в Перник до Париж, от международния бизнес до създаването на собствена марка – пътят на дизайнера и предприемач Елена Китанова преминава през изкуството, маркетинга и френското кожарско майсторство, за да я върне към интереси, зародили се още в детството. Днес тя развива Elena Kitanov Paris – бранд за кожени изделия, в които съчетава френското savoir-faire на луксозното кожарство (съвкупност от знания, умения и традиции, бел. авт.) с интерпретации на българската шевица.

През октомври Китанова ще бъде сред участниците във Forbes Women Forum 2026, който ще се проведе на 22 октомври в София. Дизайнерката съобщи за БТА, че ще се включи в панела „Какво, ако започна отначало? От успешна кариера към собствен бизнес – за риска, смелостта и решенията зад промяната“. Темата е пряко свързана със собствения ѝ опит. След образование и години работа в маркетинга, международния бизнес и развитието на брандове във Франция перничанката решава да смени професионалната посока и да създаде собствен бизнес.

От международния бизнес към дизайна 

Елена Китанова заминава за Франция през 2001 г., когато е на 19 години, с намерението да учи дизайн. Високата цена на специализираното образование обаче променя първоначалните ѝ планове и тя се насочва към маркетинга и международната търговия. Завършва магистратура, а по-късно придобива и втора магистърска степен по дигитален маркетинг. Следват години работа в международния бизнес и развитието на брандове. Решението да създаде Elena Kitanov Paris я връща към първоначалния ѝ интерес към дизайна и работата с кожа. За да надгради практическите си умения, в Париж преминава едногодишно специализирано професионално обучение по maroquinerie при ментор с опит във френската луксозна индустрия. След успешно положен изпит получава френската професионална квалификация CAP Maroquinerie от Académie de Paris. При създаването на марката Китанова търси начин да изгради собствен почерк в конкурентния свят на кожените изделия. Насочва се към българските си корени и идеята да срещне традицията на шевицата с усвоеното във Франция майсторство. „Исках да съчетая две традиции, два типа майсторство – френското кожарство и българската шевица“, казва тя.

Българската шевица в съвременен прочит 

В работата си Китанова не пренася традиционните мотиви буквално върху чантите. Тя ги стилизира и преработва, така че да се превърнат в част от съвременния дизайн. В някои модели бродерията се изпълнява със специални метализирани корди и придобива характер на декоративен елемент, вграден в кожата. „Шевицата стана като едно метално бижу, което е вградено в чантите“, казва дизайнерката. При други изделия мотивите са разположени под капака на чантата и чрез френска техника се създава релефен ефект. Основният силует се запазва, докато шевиците получават различни интерпретации. За Китанова идеята е българското наследство не просто да бъде съхранявано в традиционната му форма, а да продължи да се развива и да достига до нова публика. Това определя и начина, по който тя вижда своите изделия – не само като допълнение към облеклото, а като средство за изразяване на индивидуалност.

„Не просто да си купят някаква чанта, която да допълни тоалета, а нещо, което наистина да ги изяви“, казва тя.

От прототипа до готовия модел

Китанова създава няколко колекции, сред които арт серии, в които всяка чанта има индивидуален номер. В част от проектите работи заедно с майка си Татяна. Двете разработват техники за художествена обработка на кожата с различни цветове, метализирани листа и вакси. Металните компоненти при някои изделия също се обработват ръчно – с благородна позлата от каратово злато и свободно сребро. „Това прави чантата истинско бижу“, разказва Китанова.

Други колекции са съсредоточени върху бродерията, като при тях основният силует се запазва, а българските мотиви се интерпретират по различен начин. Прототипите се разработват в Париж, след което дизайнерката работи с подбрани ателиета в различни европейски държави. Изработването на един модел може да отнеме около седмица. По думите ѝ изборът да работи в Европа е свързан със стремежа да запази традициите и качеството на местното кожарско майсторство.
За лимитираните колекции Китанова използва и висококачествени кожи, останали от производството на водещи френски луксозни къщи. Така неизползвани материали получават ново приложение в ограничени авторски серии.
Elena Kitanov Paris се представя основно онлайн. В Париж Китанова периодично показва колекциите си във временни пространства, организирани съвместно с други дизайнери. Нейни чанти са били представяни и в България, както и в Япония.

Своя чанта тя подарява на Лили Иванова по повод концерта на певицата в зала „Олимпия“ в Париж на 24 май тази година.

Международно признание в Париж

В началото на април тази година Elena Kitanov Paris получава званието „Лауреат“ в рамките на форума „Excellence Entrepreneuriale des Diasporas Francophones“, проведен в Conseil économique, social et environnemental (CESE) в Париж. Отличието е връчено от Румяна Чеков, икономически и търговски съветник към Посолството на Република България в Париж, от името на посланика на България във Франция Радка Балабанова. За Китанова признанието има значение и заради присъствието на българските културни мотиви в работата ѝ.

„Това наистина сложи България на преден план. Показва, че и в българската шевица има развитие“, коментира тя.

Да започнеш отначало

Зад решението за собствен бизнес стоят повече от две десетилетия живот и професионална реализация във Франция. Китанова не крие, че началото е било трудно. Адаптацията към новата култура и необходимостта да доказва професионалните си качества като чужденец изискват постоянство и повече усилия. „Ако трябва да направим сравнение между французойка и чужденка, чужденката трябва да се доказва два-три пъти повече“, казва тя.

През годините неведнъж обмисля да се върне в България, но решава да остане и да продължи развитието си във Франция.
„Много пъти съм искала да се върна обратно, но съм си казала, че въпреки препятствията и трудностите трябва да остана. И така със силна воля останах 25 години“, разказва Китанова. Към младите хора, които искат да учат или да изградят професионален път извън България, съветът ѝ е да бъдат подготвени за трудностите и да не се отказват при първите препятствия.

Началото е в Перник

Макар професионалната ѝ реализация да е свързана с Франция, интересът на Елена Китанова към изкуството и работата с различни материали започва в родния ѝ Перник. Тя израства в семейство на творци. Майка ѝ Татяна е била директор на Обединения детски комплекс (ОДК) в Перник, а преди това е преподавала скулптура и приложни изкуства. Баща ѝ Китан също е художник. Като дете Елена прекарва много време с майка си в ателиетата на ОДК, където за първи път се докосва до различни материали, включително кожа.

„Непрекъснато бях с майка си. Тя ме водеше в ателиетата, където имаше най-различни материали. Тогава за първи път пипнах кожени материали и започнах да правя различни неща с тях“, разказва Китанова. Първо изработва дрехи за куклите си, а по-късно прави хартиени прототипи във формата на обувки, които продава в книжарница в Перник. Така прави и първите си стъпки в предприемачеството. Следват опити с чанти, създавани интуитивно, без специално образование в кожарството.

Семейната среда формира и отношението ѝ към формата, материала и детайла. „Те ме научиха да гледам различните неща в природата, да различавам бялото в бялото, да виждам неща, които другите не виждат. Научиха ме и да правя от дефекта ефект“, казва Китанова за родителите си.
От детството идва и връзката ѝ с българската шевица. Бабите ѝ я учат да шие и бродира, а част от семейните образци са запазени и до днес. Години по-късно именно тази традиция се превръща в една от отправните точки в дизайнерската ѝ работа.

Перник остава част от историята ѝ

След 25 години във Франция Китанова продължава да се връща в родния си град и да следи промените в него. Според нея Перник придобива по-съвременен облик, а културният живот е сред областите, в които се появяват креативни и новаторски идеи.
„Може да се каже, че е станал красив и привлекателен център, особено за младите хора. Приятно ми е да се връщам в него и всеки път да забелязвам тези промени“, казва тя.

Като особена ценност за града посочва Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“. Според нея събитието показва как местната традиция може да се превърне в културен език с международна видимост. „Макар и бавно, има процеси и се върви напред. Това много ми харесва“, допълва Китанова.

Източник: БТА