Производството на розов цвят в България се увеличава с 31 процента през 2026 г. спрямо предходната година. Това съобщи министърът на земеделието и храните Пламен Абровски по време на заседание на Консултативния съвет по маслодайна роза, цитиран от пресцентъра на министерството. На Съвета присъства също заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев, както и представители на браншови организации и заинтересовани страни от сектора.

„Розите са най-големият ни приоритет в момента. Не съм спирал да поставям темата за подпомагането в този сектор на всеки Съвет на министрите на земеделието в Брюксел“, заяви министър Абровски. Той подчерта, че усилията на Министерството са насочени към осигуряване на целеви бюджет за маслодайната роза в европейски регламент, по подобие на предвидената отделна подкрепа при млякото. Целта е секторът да разполага със самостоятелен финансов ресурс, който да не зависи единствено от националните решения.

Абровски акцентира на значението на страната ни като производител на ценно розово масло. „След като произвеждаме нещо уникално, трябва и да контролираме неговото качество. Държавата е необходимо да може да гарантира във всеки един момент, че това, което се продава, е автентичен продукт“, подчерта той. Министърът информира, че са осигурени средства за създаването на лаборатория за контрол на качеството на розовото масло и има решение на Министерския съвет за това. По думите му изграждането ѝ ще допринесе за гарантиране на качеството и доверие към него.

По данни на Министерството на земеделието и храните през 2026 г. произведеното количество розов цвят достига 9 555,9 тона при 6 607,8 тона през 2025 г. Това представлява увеличение с 31 процента на годишна база. През настоящата кампания са реализирани за преработка 9 308,7 тона розов цвят, или около 98 процента от произведеното количество. Преработените количества възлизат на 9 290,4 тона, което е с 41 на сто повече спрямо предходната година. Към 30 септември 2026 г. общата регистрирана площ с насаждения от маслодайна роза е 5336 хектара, а броят на регистрираните розопроизводители е 2975. В регистъра са вписани 82 преработватели на розово масло и 57 обекта за преработка на розов цвят.

Предприети са действия за актуализиране на регистъра в съответствие с фактическото състояние на насажденията. Предвижда се през 2027 г., по време на цъфтежа, да бъде извършена пълна повторна инвентаризация на насажденията с маслодайна роза.

Участниците в Консултативния съвет обсъдиха актуалното състояние на сектора, препаратите за растителна защита, работната ръка, възможностите за по-устойчива подкрепа на производителите и необходимостта от гарантиране на качеството и конкурентоспособността на българското розово масло.

България настоява в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. да бъде създадена специална възможност за подкрепа на маслодайната роза. Това заяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски по време на заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел по-рано тази седмица. Той представи българското предложение в Регламента за ОСП, където да бъде създаден нов член, който да урежда интервенция „Специално плащане за културата маслодайна роза“, финансирана от бюджета за ОСП.

Източник: БТА

Присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) продължава да бъде основен политически приоритет, каза министърът на външните работи Велислава Петрова пред парламентарната Подкомисия за подпомагане процеса по присъединяване на България към ОИСР. Тя представи актуална информация за напредъка на страната към членство в организацията.

По думите на Петрова членството е възможност България да се присъедини към държавите с работещи институции и законодателство, които осигуряват сигурност на инвеститорите. Тя посочи, че общоприетите в организацията механизми и процедури са доказали ефективността си в други страни, и определи законодателните стандарти на ОИСР като „златния стандарт“, който повишава привлекателността на България за инвестиции.

Според министъра положителните ефекти се усещат още сега, тъй като на потенциалните инвеститори може да бъде представена информация, че страната е в заключителната фаза на процеса на присъединяване. Петрова изрази надежда членството да стане факт възможно най-скоро.

Министерството на външните работи прави всичко възможно да координира процеса, така че оставащите законодателни промени да бъдат приети възможно най-скоро, увери тя. Петрова подчерта, че изпълнителната власт трябва да подготви законопроектите, но Народното събрание има ключова роля за приемането им. Тя изрази увереност, че депутатите ще ги разгледат приоритетно.

След посещението на представители на Секретариата на ОИСР в България през юли е изготвен план за действие по всеки от оставащите законопроекти, посочи министърът. Планът съдържа конкретни срокове за подготовката им, изпращането им на ОИСР и провеждането на обществено обсъждане. По думите ѝ работата се изпълнява съгласно този график.

Към момента са приключили прегледите по присъединяването на България в 19 от 25-те работни групи на ОИСР, съобщи Петрова. Процедурата в Инвестиционния комитет все още не е формално завършена, но българската страна е изпълнила всички свои ангажименти. Очаква се Секретариатът на ОИСР да започне писмена процедура, включително с изготвяне на неформално становище.

Оставащите законодателни промени са свързани с препоръки на три комитета в областта на корпоративното управление, публичното управление и политиката за опазване на околната среда. Предстои в Народното събрание да бъдат внесени законопроекти за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия, Закона за съдебната власт и Закона за управление на отпадъците.

Проектът за промени в Закона за публичните предприятия е преминал обществено обсъждане и се очаква да бъде внесен в парламента в началото на октомври след одобрение от Министерския съвет.

Законопроектът за промени в Закона за съдебната власт, изготвен от Министерството на правосъдието, предстои да бъде обсъден в създадената междуведомствена работна група. Целта е възможно най-много бележки да бъдат взети предвид на този етап, за да може последващото обществено обсъждане да приключи възможно най-бързо, обясни Петрова.

Проектът за промени в Закона за управление на отпадъците е изпратен на Европейската комисия на 28 септември за техническа нотификация. Процедурата ще продължи три месеца. След приключването ѝ и получаването на отговор от Комисията законопроектът ще може да бъде внесен в Министерския съвет, а след това и в Народното събрание.

Председателят на подкомисията Александър Иванов заяви, че парламентът има готовност и амбиция да продължи да подпомага присъединяването на България към ОИСР като стратегически приоритет на страната. Той потвърди готовността си да съдейства за разглеждане в съкратени срокове на оставащите законопроекти, свързани с членството.

Източник: БТА

Парламентарната Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия прие на първо четене проекта на Закон за допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, внесен от Министерския съвет на 23 септември, с 12 гласа „за“, 6 „въздържал се“, „против“ нямаше.

Целта на промените е да се предвидят специални правила и процедури за по-бързо достигане до пазара на ключови продукти и преодоляване на недостиг на такива в условията на кризисна ситуация, каза заместник-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Михаела Карадимова при представянето на законопроекта.

Вносителите на законопроекта изтъкват, че поуките от пандемията от КОВИД-19 са показали, че стандартните хармонизирани процедури са тромави и могат да доведат до критичен дефицит на жизненоважни стоки – например лични предпазни средства, медицински и технически съоръжения, машини, газови уреди, съоръжения под налягане и др.. Целта е да се осигури законов механизъм за бързо снабдяване на пазара с необходимите продукти чрез гъвкави дерогации.

Законопроектът предвижда създаването на нова Глава четвърта „б“ – „Процедури при извънредни ситуации“. Режимът се задейства само при въведен режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар на ЕС и се прилага се само за продукти, определени от Европейската комисия като „стоки от особено значение при криза“. С приемането на Регламент IMERA, Регламент (ЕС) 2024/2748 и Директива (ЕС) 2024/2749 се установяват процедури за реагиране при кризи в 15 акта от секторното законодателство на Съюза за хармонизация, които обхващат машини, включително машини, работещи на открито, съоръжения и системи за защита, предназначени за използване в потенциално експлозивна атмосфера, асансьори, транспортируемо оборудване под налягане, съоръжения под налягане, съдове под налягане, радиосъоръжения, електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението, електромагнитна съвместимост на съоръжения, газови уреди, въжени линии, лични предпазни средства и строителни продукти.

Въвежда се извънредна възможност продукти, за които не са проведени стандартните процедури за оценяване на съответствието с нотифициран орган, да бъдат пускани на пазара или в действие на територията на България при няколко хипотези: председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор е разрешил това със заповед или е признал валидността на аналогично разрешение, издадено от компетентен орган на друга държава – членка на ЕС, ЕК е приела акт за изпълнение за разширяване валидността на такова разрешение на територията на целия ЕС.

Върху тези продукти не се нанася маркировка за съответствие (напр. „СЕ“) – както по време на кризата, така и след изтичането или деактивирането на извънредния режим. Производителят декларира на своя отговорност, че продуктите отговарят на съществените изисквания за безопасност. Задължително се поставя ясна информация на български език, че продуктът е пуснат на пазара като „стока от особено значение при криза“.

С промените националното право се привежда в съответствие с новия европейски пакет за кризисни ситуации – Акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар (Регламент IMERA), Директива (ЕС) 2024/2749 и Регламент (ЕС) 2024/2748. По този начин се гарантира единен подход на европейския пазар и се изпълнява ангажиментът на България по Плана за действие за 2026 г. с краен срок за транспониране 29 май 2026 г., посочват вносителите на проекта на нормативен акт.

Борис Аладжов от ПГ на „Възраждане“ изрази безпокойство за гражданската и финансовата отговорност, когато продукти от трети страни, допуснати по облекчената процедура, дефектират и нанесат тежки щети или смърт. Той постави въпроса дали вносителите разполагат със застрахователно покритие или реален финансов капацитет за изплащане на обезщетения.

От икономическото министерство посочиха, че проблемите и дефектите, причинени от такива продукти, се третират по същия начин, както и при обичайните обстоятелства. Отговорността се носи от производителя преди всичко, ако той е в трета страна – чрез вносителя. Законодателството по принцип не изисква задължително наличие на застраховка от вносителя и е въпрос на негово бизнес решение как да гарантира интересите си. Заместник-министърът подчерта, че настоящите допълнения само транспонират европейската рамка за кризисни ситуации и не засягат общия режим на гражданската и търговската отговорност, нито въвеждат изцяло нова регулация в тази сфера. 

Джипо Джипов от ПГ на „Демократична България“ изрази несъгласие с липсата на ясни срокове и конкретни критерии и мерки в проектозакона за това какво се случва със стоките след отпадане на кризата. Той настоя да има предварително заложени базови регулации и времеви диапазони, а не решенията да се оставят изцяло постфактум и ад хок на преценката на отделна комисия. От икономическото министерство отбелязаха, че продуктите в обхвата на проектозакона са различни – от маски за лице за еднократна употреба до асансьори и съдове под налягане с дълъг експлоатационен живот и по тази причина е невъзможно предварително в закона да се разпишат унифицирани и фиксирани срокове или мерки за всички тях. 

Източник: БТА