/ЕЩ/

Източник: БТА

Режисьорът на постановката „Албион“ Зафир Реджаб, която бе представена тази вечер пред сръбска публика, посети по-рано днес резиденцията на  българския посланик Ангел Ангелов в Белград.

Спектакълът „Албион“ на английския драматург Майк Бартлет, продуциран от Младежкия театър „Николай Бинев“ с режисьор Зафир Раджаб, бе показан на сцената на Народния театър в сръбската столица в  рамките на 59-ото издание на Белградския международен театрален фестивал BITEF.

През годините в програмата на фестивала, основан през 1967 г., са участвали някои от най-значимите имена в съвременния театър и сценичните изкуства – Питър Брук, Пина Бауш, Робърт Уилсън, Йежи Гротовски, Ариан Мнушкин, Ингмар Бергман, Юрий Любимов, Анджей Вайда, Еуженио Барба, Ян Фабр, Ромео Кастелучи, Робер Льопаж, Иво ван Хове, Томас Остермайер, Кшищоф Варликовски, Саша Валц и Мило Рау.

Постановката в Младежкия театър (и оригиналната британска версия) на „Албион“ изследват съвременната носталгия по миналото, болката от загубата и разединеното общество. Режисьорът Зафир Раджаб сподели пред БТА, че контекстът, в който живеят героите на „Албион“ е пост-Брекзит, но той е поставил в центъра на действието общочовешките теми. 

„Аз развивам темата за скръбта, темата за носталгията, темата за корена, за мястото на човека, за това дали имаме право да живеем в носталгията си и дали имаме право да задължаваме другите да живеят в нашата носталгия“, каза режисьорът.

Посланик Ангелов и съпругата му Биляна приеха в салоните на българската резиденция в сръбската столица и директорът на Народния театър „Иван Вазов“ Васил Василев, който снощи откри Белградския международен театрален фестивал BITEF. Сред гостите в резиденцията бяха и заместник- директорът на Младежкия театър „Николай Бинев“ Делян Тодоров, техническият директор на Младежкия театър Михаела Занева и  представители на ръководството на BITEF.

Източник: БТА

Музиката на Батухан Айдън е разказ за пътя от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив до едни от най-престижните музикални сцени в Европа. Той върви по него с мелодията на кавала – музикалния инструмент, на който свири, а талантът който носи в себе си, го кара да звучи различно от всяка сцена, независимо дали свири като солист в джаз клуб или представя богатството на фолклора.

Турската публика ще го открие в афиша на истанбулския „Нардис джаз клуб“ (Nardis Jazz Clube) заедно с неговата група „КАПИКО“ (KAPIKO), европейската скоро имаше възможност да го чуе във виенския „Концертхаус“, a за последно българската го видя на сцената на Летния театър във Велико Търново в дует с кавала на Теодосий Спасов.

Сега Батухан Айдън отново се завръща в концерт в България. Този път с два концерта в София на 26 септември. По този повод музикантът, който е участвал и в представянето на броя сп. „ЛИК“ на БТА, посветен на джаза в България, ни даде отново интервю, за да представи най-новите си музикални проекти. 

Два поредни концерта в една и съща нощ ще бъдат изнесени в София. 

„За мен всяко идване в България е не само пътуване за концерт. То е лично и музикално завръщане, защото България е много важен епизод както по пътя към моите корени, тъй като майка ми е от Шумен, така и по пътя ми с кавала. Роден съм и израснах в Истанбул, но в същото време моята музикална кариера се формира в България, защото първото си музикално образование го завърших в Музикалната академия в Пловдив. Разбира се, там създадох много приятелства и изнесох много концерти. Сега съм в Истанбул, но винаги сърцето и единият ми крак са в България“, разказа Батухан Айдън за връзката си с нашата страна. 

Модерното звучене на кавала, на което той посвещава голяма част от творчеството си, ще бъде със силно присъствие и в музикалната програма в столицата. 

„Идваме заедно с джаз формация „Капико“ (KAPIKO). Очакваме всички наши приятели и ще се радваме да се срещнем. Групата е сред важните ми музикални проекти. В нея участваме петима музиканти и от дълги години представяме етно, фюжън и уърлд джаз. В основана ѝ са енергичната и виртуозна сценична изява, а кавалът в центъра на музиката, която създаваме. Албумът „Нова“ (Nova), който издадохме през 2022 г., беше обявен за един от най-добрите джаз албуми от представители на джазклубовете в Турция и портала за джаз музика „Джазколик“ (Cazkolik)“, коментира Батухан Айдън. 

Друг проект на музиканта, който свързва Турция и България, е „Чифте кавали“, който създават заедно с Теодосий Спасов. Сравнява неговата история с приятелството между двамата. За последно той беше представен във Велико Търново на 7 август заедно с оркестъра на музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“ и маестро Ганчо Ганчев. Концертът е представян и в Истанбул. 

„Чифте кавали“ е произведение, което е важно както за нас, така и за развитието на музика, изпълнявана с кавал, защото е сред редките в света, може би дори единственото, което е написано изцяло за двама солисти, които свирят на кавал. Името му е свързано с история, която е част от българския фолклор. Според нея двама овчари, които са били приятели, са си направили два еднакви кавала от едно и също дърво. Когато всеки един от тях отидел със стадото си в гората и се почувствал сам, започвал да свири на своя кавал, а музиката е преминавала през горите, долините и полята и достигала до неговия приятел. А щом чуе мелодията, другият овчар също започвал да свири, с надеждата че музика ще се върне при неговия приятел. Когато лятото свършело и тези двама овчари се завърнели в родното си село, двата кавала отново заставали един до друг и цялото село е било изпълнено с мелодията на тяхното приятелство“, разказа Батухан Айдън. 

„Заради силното ни приятелство, близостта и връзката, която създадохме чрез музикалната памет на двете ни страни, с Теодосий Спасов нарекохме проекта „Чифте кавали“. И вместо на сцената да бъдем двама солисти, които се състезават един с друг, ние сме двама музиканти, които споделят една и съща история и се чувстваме сякаш я разказваме“, допълва музикантът. 

През 2026 г. Батухан Айдън създаде още един значим за турската и световната джаз музика проект – албумът „Homewards“, който поставя в центъра усещането за дом и по-личния прочит на добре познати песни от Анадола, добавяйки към тях джаз звучене. За него изпълнителят на кавал събра в „Батухан Айдън фолк квартет“ значими имена на джаз съвременната джаз музика. Сред тях са вокалистката Жулиде Йозчелик, контрабасистът Каган Йълдъз, барабанистът Едиз Хафъзоглу и австрийският пианист Николаус Грил. Участие като гост-музиканти взеха арменско-американският композитор и изпълнител на уд Ара Динкиян, норвежкият тромпетист Нилс Петер Молвер и китаристът Дженк Ердоган, който е и носител на Грами през 2021 г. 

„Вместо само да направим нов аранжимент на анадолски мелодии и да ги превърнем в джаз стандарти, се опитахме да влезем във вътрешния свят на тези мелодии и да се доближим до емоцията, която създават. Албумът ми позволи да погледна отново към своите музикални корени, но със съвременна перспектива. А по отношение творчеството ми показа колко по-изразителен може да бъде кавалът – освен фолклорен нюанс, той може да бъде и в центъра на съвременната музика като силен и запомнящ се звук. От излизането му в Турция до днес получаваме много добри отзиви. Особено ценни за нас бяха коментарите от музикалните среди, текстописците, композиторите и музикалните критици. Много бихме искали да представим „Homewards“ и в България“, коментира Батухан Айдън. 

Казва, че успехът му на музикалната сцена не е целенасочено търсен за сметка на дълбочината и детайлите. 

„Зад една творба или сценична изява има много невидима работа. За мен нито един етап не е маловажен. Затова полагам много усилия. В моя случай е валидно правилото, че трябва наистина да работиш добре, а не да тичаш подир успеха. Когато си искрен и последователен, в много от случаите той идва сам“, смята Батухан Айдън. 

Източник: БТА