Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен произнесе вчера в Европарламента в Страсбург годишната си реч за състоянието на Европейския съюз. Основен момент в нея бе поканата към Канада да стане първият асоцииран член на ЕС. Това е и водеща тема в западния печат.

Великобритания

„Дали предложението на ЕС към Канада е модел за Великобритания – или напомняне, че тя е поставена в изолация?“, е заглавието по темата на статията на Лиза О’Каръл в британския в. „Гардиън“. Изданието припомня, че канадският министър-председател Марк Карни от януари е започнал да се застъпва за по-тясно сближение със „средните сили“ на фона на „безразсъдните действия на Вашингтон“.

Но това, което би трябвало да тревожи друга средна сила – Обединеното кралство – е фактът, че именно ЕС излезе с голямата новина в Страсбург вчера, посочва „Гардиън“. Под бурните аплодисменти на присъстващите по време на речта си за състоянието на Европейския съюз председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че иска да отвори вратата за Канада, за да стане първият „асоцииран член“ на ЕС, в стремежа си да изгради нови връзки между съюзници в един „открито враждебен свят“, пише О’Каръл.

Идеята на Фон дер Лайен може да се разглежда като политическо „земетресение“, коментира за „Гардиън“ Джоел Реланд от организацията „Обединеното кралство в променяща се Европа“ („UK in a Changing Europe“), макар че според него тя остава „неясна“. Според експерта това същевременно разграничава Канада от Великобритания, която някога е можело да получи някакъв вид асоциирано членство в ЕС, ако не е било желанието за пълно и окончателно скъсване с блока (т.нар. чист Брекзит).

„Канада притежава нещо, от което ЕС отчаяно се нуждае – богати запаси на стратегически суровини и редкоземни елементи, а ЕС разполага с нещо, което Канада спешно иска: нов пазар за стоки, които вече не може да продава в ЕС на фона на търговската война с Доналд Тръмп“, отчита изданието. 

„Исторически или символичен жест? Как би могло да изглежда асоциираното членство на Канада в Европейския съюз“, пита в заглавие друг британски вестник – „Индипендънт“. Отава гледа отвъд Америка с планове за „уникален съюз“ с ЕС, допълва изданието.

„В момента обаче в документите на ЕС няма такъв статут като „асоцииран член“ и подобен съюз би наложил значителна промяна в политиката на ЕС“, пише „Индипендънт“.

Испания

„Фон дер Лайен предлага на Канада статут на „първи асоцииран член на ЕС“: „Това не е съюз срещу никого“, гласи заглавие в испанския в. „Мундо“, в който се цитират думи на председателя на ЕК. Според вестника инициативата идва в ключов момент предвид обтегнатите отношения между Канада и САЩ, особено като се има предвид, че това се случва по време на президентски мандат на Доналд Тръмп.

Митническите спорове и предишните заплахи на Тръмп да превърне Канада в 51-вия щат на САЩ създадоха разрив между двете съседни държави, което прави вероятността за Канада да стане „28-ият член на Европейския съюз“ по-реалистична, посочва испанският вестник.

Той набляга на факта, че Фон дер Лайен е подчертала единомислието между ЕС и Канада по ключови въпроси като Украйна, отбраната, суровините и веригите на доставки. „Мундо“ отбелязва, че нейното предложение може да създаде прецедент, отваряйки вратата за други държави – като Австралия, да обмислят подобна стъпка към партньорство с Европа.

Канада

Според мнения, споделени от опозиционната Консервативна партия в Канада пред местния в. „Глоуб енд мейл“, Карни трябва да поиска одобрението на парламента, преди присъедини страната към ЕС като асоцииран член. „Европейският съюз обича Карни, но това не е задължително за сключването на търговски споразумения“, казва консервативният депутат Шувалой Маджумдар, цитиран от изданието.

„Искаме ли европейски правила? Искаме ли европейски регулации? Искаме ли европейски данъци? До каква степен ще бъде засегнат канадският суверенитет“, пита депутатът. Лидерът на консерваторите Пиер Поалиевър заяви вчера в публикация в социалната платформа Екс, че партията му не е склонна да приеме европейски регулации, отбелязва канадският вестник.

„Глоуб енд мейл“ обръща внимание на факта, че едно асоциирано членство на Канада в ЕС би засегнало всичко – от тавана на минималната работна заплата до техническите стандарти за фаровете на превозните средства и емисиите. Това са области, в които разпоредбите на ЕС действат в различна рамка от канадската и са, в някои случаи, по-изискващи, обобщава вестникът.

САЩ

„Амбициите на ЕС и Канада се сблъскват с реалността“, е водещо заглавие в американския в. „Ню Йорк таймс“, което се пита дали този ход ще издържи проверката на времето. Поканата на блока към Отава показва как съюзниците на САЩ се сближават, посочва изданието, допълвайки, че тези планове са изправени пред сериозни препятствия.

„Отправената в сряда от Европейския съюз покана към Канада да стане асоцииран член на блока показва колко силно са решени тези традиционни съюзници на САЩ да си осигурят по-стабилно бъдеще чрез по-тясно взаимно сътрудничество“, пише „Ню Йорк таймс“, допълвайки, че „няма гаранции за постигането на тази цел“.

Европейски представители заявиха пред вестника, че преди речта на Фон дер Лайен в сряда блокът е искал да се увери, че президентът на САЩ Доналд Тръмп няма да възприеме това ново партньорство с Канада като антиамерикански ход. Все пак Тръмп вече намекна, че ако Европейският съюз позволи на Канада да стане асоцииран член, това може да се разглежда като „враждебен акт“.

Пред друг американски вестник – „Уолстройт джърнъл“ президентът на Финландия Александър Стуб коментира потенциален съюз ЕС – Канада по следния начин: „Няма ли да е прекрасно, ако Канада е 28-та държава от Европейския съюз, а не 51-вият щат на САЩ?!“ (финландският лидер си послужи с игра на думи, използвайки думата state, която на английски може да означава и държава, и щат).

„Уолстрийт джърнъл“ допълва, че „дръзкият Марк Карни е направил дързък опит да превърне Канада в асоцииран член“ на ЕС на фона на провала на търговските преговори“ с Вашингтон. Министър-председателят на Канада предприема мащабен – и рискован – завой към Европа, пише вестникът.

В продължение на месеци канадският министър-председател водеше лични разговори с почти всички ключови европейски лидери – от Франция до Италия, Германия и скандинавските държави, та дори и с някои по-малко известни представители на европейските кралски семейства – относно начините за по-тясно интегриране на Канада и нейното 41-милионно население в европейския клуб от 27 държави“, отбелязва „Уолстрийт джърнъл“.

Франция

Официално статутът „асоцииран член“ не съществува в законодателството на ЕС, а предложението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен повдига множество въпроси както в Канада, така и в цяла Европа, акцентира френският в. „Монд“. Никога досега лидер извън Европа не е бил канен в Европейския парламент в Страсбург, за да присъства на традиционната реч за състоянието на Европейския съюз, коментира изданието.

„В сряда, 16 септември 2026 г., канадският министър-председател Марк Карни получи специално отношение. Той присъстваше в пленарната зала по покана на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, докато тя представяше приоритетите си пред членовете на законодателния орган“, пише „Монд“. Според вестника канадският премиер получава похвали за това, че е отстоял позицията си пред Доналд Тръмп.

Източник: БТА

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че се надява краят на войната срещу Иран да е близо, а според медийна публикация във вторник се очаква той да се срещне с лидери от страните от Персийския залив в кулоарите на Общото събрание на ООН, за да обсъдят конфликта, предаде Ройтерс.

Коментарът му бе направен в момент, когато войната с Иран навлиза в седмия си месец и не се очертава непосредствен край.

Изданието „Аксиос“ (Axios) съобщи снощи, че срещата на Тръмп с лидерите от страните от Персийския залив идната седмица в Ню Йорк се очаква да бъде с фокус върху следвоенната стратегия на САЩ за региона.

Медията се позовава на неназовани източници. Според публикацията Тръмп ще се срещне с лидери и външни министри на страните от Съвета за сътрудничество в Залива – Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар, Бахрейн, Кувейт и Оман.

Държавният департамент и Белият дом засега не са коментирали.

„Е, надяваме се, че се приближаваме към края на войната“, заяви Тръмп пред журналисти.

„Те искат да сключат споразумение. Ще видим как ще се развият нещата“, каза той по отношение на Иран, повтаряйки свои предишни изявления. Тръмп заяви също, че е получил послание от Техеран „директно“, без да даде повече подробности.

Тръмп е посочвал различни цели и срокове за войната, която започна на 28 февруари, когато САЩ и Израел нападнаха Иран, а Техеран отговори със свои удари срещу Израел и държавите от Персийския залив, на чиято територия има американски бази.

При американско-израелските удари срещу Иран и израелските атаки срещу Ливан бяха убити хиляди хора, а милиони бяха принудени да напуснат домовете си.

Тръмп посочи отслабването на ядрения потенциал на Иран като една от целите на войната. Ислямската република не разполага с ядрени оръжия и твърди, че програмата ѝ за обогатяване на уран е за мирни цели. САЩ разполагат с ядрено оръжие.

Поскъпването на петрола и природния газ вследствие на американско-израелската война срещу Иран се превърна в сериозен проблем за Републиканската партия на Тръмп в навечерието на междинните избори през ноември.

Източник: БТА

/ВС/

Източник: БТА