Икономика
Нидерландците са намалили разходите си в барове и ресторанти

Нидерландците са намалили разходите си в барове и ресторанти през лятото, според Института за хранителни услуги в Нидерландия. Те вече бяха започнали да се хранят и пият навън по-рядко през второто тримесечие на годината, но общите разходи все още продължаваха да нарастват – между юли и септември обаче сумата, която са изразходвали за излизания навън, също е намаляла.
Изследователският институт посочва необичайно горещото лято като възможно обяснение. Прекалено горещото време, каквото беше през изминалото лято в Нидерландия, отблъсква хората от излизане. В жегите се пият повече безалкохолни напитки, често се ядат по-леки ястия и като цяло това намалява разходите.
Инфлацията също кара нидерландците да бъдат по-предпазливи по отношение на разходите в заведенията за хранене и развлечения. Мнозина смятат, че храненето и пиенето навън са твърде скъпи, като вечерните хранения в ресторанти отбелязват особено рязко съкращаване на разходите.
Институтът вече беше идентифицирал цената като основна пречка в проучването си за второто тримесечие, като 65,5 процента от потребителите заявиха, че храненето навън е твърде скъпо – увеличение с 1,7 процента спрямо предходната година.
Удовлетвореността от съотношението цена-качество, предлагано от заведенията за хранене и развлечения, е спаднала от 38,5 на сто на 34,1 на сто. Институтът посочва, че потребителите все по-често разглеждат посещенията в ресторанти като нещо, което трябва да се планира и за което трябва да се спестява, а не като ежедневие.
Потребителските разходи за заведения за хранене и развлечения спадат въпреки икономическия растеж на Нидерландия. Нидерландската икономика отбеляза ръст от приблизително 2,1 на сто, докато потребителското доверие се подобри леко, но остана ниско.
Източник: БТА
Икономика
Cпециален икономически режим за Странджа може да върне бизнеса и хората в пограничните села, заяви кметът на Бургас Димитър Николов

Създаване на специална икономическа зона „Странджа“ със специфичен митнически и данъчен режим, която да стимулира местния бизнес, да привлече инвестиции и да противодейства на обезлюдяването на пограничните населени места, предлага кметът на Бургас Димитър Николов.
По думите му е да бъде проучена възможността за обособяване на територия със специални икономически условия, включително преференции за местни търговци и определени дейности, както и за въвеждане на механизми за контрол върху подобен режим.
Предложението е представено във видеообръщение, публикувано от Николов във „Фейсбук“. Според него традиционните инструменти за регионално развитие не са достатъчни, за да обърнат дългосрочните негативни демографски и икономически тенденции в Странджа. Кметът смята, че е необходимо целенасочено решение, което да създаде икономически стимули за задържане на населението и връщане на предприемаческата активност в района.
Кметът на Бургас допълни, че евентуалната зона би могла да обхване община Малко Търново и населени места от съседни общини, които също са засегнати от обезлюдяване и липса на икономическа перспектива. Обхватът ѝ трябва да бъде определен след експертен анализ, като Николов допуска възможност инициативата да бъде разширена и към района на Сакар. Като първа стъпка Николов предлага създаването на междуведомствена работна група с участието на държавни институции, която да проучи европейския опит и възможностите за прилагане на специален режим в съответствие с европейското законодателство. Според него трябва да бъдат потърсени и консултации с Европейската комисия.
Демографският натиск върху Странджа
Предложението му идва на фона на продължаващото демографско свиване на вътрешността на област Бургас. По данни на Националния статистически институт (НСИ) към 31 декември 2025 г. община Малко Търново има 2479 жители. Населението на община Средец е 12 711 души, а на община Царево – 8396 души. Особено показателен е размерът на община Малко Търново, която е най-малката по население в областта. В нея живеят едва 0,6 на сто от жителите на област Бургас.
Демографската картина на региона показва и по-широкия мащаб на проблема с малките населени места. Според регионалния доклад на НСИ за 2025 г. в област Бургас има 70 населени места с под 100 жители, а едно село – Дюля в община Руен, е без население. Възрастните хора на 65 и повече години са 23,4 на сто от населението на областта. Тези показатели се отнасят за цялата област Бургас, а не само за Странджа, но очертават средата, в която се развиват и пограничните общини.
Кметът на Бургас Димитър Николов посочва като примери за територии със специфичен митнически статут Ливиньо в Италия, Хелголанд в Германия и испанските градове Сеута и Мелиля. Според него опитът на тези места може да бъде проучен при разработването на модел за Странджа. Европейското законодателство действително предвижда териториални изключения от общата митническа територия на ЕС. Сеута и Мелиля например не са част от нея, като за търговията им с останалата част на Съюза действат специални правила. Подобни изключения съществуват и за някои други територии.
Прилагането на подобен механизъм в България обаче би изисквало отделен правен и икономически анализ. Самото наличие на европейски примери не означава, че същият режим може автоматично да бъде въведен в Странджа. Необходимо е да бъдат разгледани съвместимостта с митническото законодателство на ЕС, правилата за конкуренция и държавна помощ, както и защитата на финансовите интереси на Съюза, посочва Николов.
Според предложението му преференциалният режим би могъл да обхваща определени категории стоки и дейности, включително дребна търговия и безмитна търговия при ясно регламентирани условия. Кметът допуска въвеждането на механизми за проследяване на стоковите потоци и митнически контрол, така че облекченията да се използват по предназначение.
Икономическата идея не се ограничава само до търговията. Николов вижда възможност специалният режим да създаде условия за развитие на семейни предприятия, малки хотели, заведения, местни производители, занаятчии и туристически услуги. Сред потенциалните дейности той посочва производството и предлагането на екологични храни и биопродукти, организирането на зелени училища, създаването на екопътеки и велосипедни маршрути, както и развитието на природонаучен и пешеходен туризъм. Според него Странджа има природни и културни ресурси, които могат да бъдат основа за икономика, съчетаваща опазването на природата с местното предприемачество. Като аргумент срещу опасенията за прекомерно строителство той посочва ограниченията, произтичащи от статута на природен парк „Странджа“, както и възможността възстановяването на сградния фонд да се осъществява предимно в границите на съществуващите населени места.
Кметът обръща внимание и на потенциала за привличане на посетители от съседна Турция предвид близостта на мегаполиса Истанбул и допуска, че дори малък дял от населението му би могъл да създаде значителен туристически и потребителски поток към Странджа. Николов постави и въпроса за подобряване на транспортната свързаност и сътрудничеството със съседните турски погранични райони.
Той подчертава, че идеята му не е завършен проект, а инициатива, която трябва да бъде обсъдена с местните общности, държавните институции и европейските партньори.
Източник: БТА
Икономика
Средното възнаграждение на ръководителите на компании, включени във френския индекс CAC 40, е нараснало с 16 на сто миналата година

Средното възнаграждение на ръководителите на компаниите, включени във водещия френски борсов индекс CAC 40, е нараснало с 16 на сто през 2025 г. до 7,5 млн. евро, което е над 90 пъти повече от средното възнаграждение на служителите в тези фирми. Това показват данни от доклад на консултантската компания „Проксинвест“ (Proxinvest), цитиран от френския в. „Монд“ (Le Monde).
За сравнение, предишният рекорд е от 2021 г., когато средното възнаграждение достига 7,86 млн. евро. Тогава резултатът е повлиян от т.нар. ефект Карлос Тавареш – ръководител на автомобилния концерн „Стелантис“ (Stellantis), който получава рекордно възнаграждение от 66,7 млн. евро заради извънредни плащания и бонуси, припомнят от консултантската компания.
При условие че 2021 година бъде изключена от сравнението, „става дума за най-високото равнище, достигано някога (за миналата година)“, откакто докладът започва да се публикува в края на 90-те години на миналия век, обясни авторът на изследването Жан Льоро.
Общото възнаграждение на ръководителите се формира от основна заплата, бонуси и възнаграждение под формата на акции, чийто дял достига 41 на сто от общия размер. Медианното възнаграждение на тази група през 2025 г. е възлизало на 5,8 млн. евро.
Според данните на „Проксинвест“ за периода 2014–2025 г. средното възнаграждение на служителите е нараснало с 36,1 на сто, докато при ръководителите увеличението е значително по-голямо – 75,5 на сто.
Десет ръководители на компании получават над 10 млн. евро
Средните основни възнаграждения на ръководителите са достигнали рекордни равнища както в компаниите от CAC 40, така и в по-широкия индекс SBF 120, който обхваща 120-те най-големи публично търгувани компании във Франция, включително всички дружества от CAC 40, посочва консултантската компания. Общо десет ръководители са получили над 10 млн. евро – също рекорден брой.
В рамките на индекса SBF 120 средното възнаграждение на изпълнителните директори е достигнало 5 млн. евро през 2025 г., което представлява увеличение с 21 на сто спрямо предходната година. Основните им заплати са нараснали с 3,8 на сто, докато „инфлацията е едва 0,9 на сто“, отбелязва Льоро.
Трите най-високоплатени ръководители на компании от SBF 120 през миналата година са Франческо Милери, главен изпълнителен директор на френско-италианския лидер в областта на оптиката „ЕсилорЛуксотика“ (EssilorLuxottica), с възнаграждение от 33,3 млн. евро, Жил Гобен, ръководител на френската група за съхранение и дистрибуция на въглеводороди „Рюби“ (Rubis), с 24,2 млн. евро, и Лука де Мео, главен изпълнителен директор на луксозната група „Керинг“ (Kering), с 22,6 млн. евро.
Докладът на „Проксинвест“ обхваща „всички форми на възнаграждение, предоставени на ръководителите за финансовата 2025 г.“ В изчисленията са включени основните заплати, бонусите, опциите за придобиване на акции, предоставените акции, обезщетенията при напускане – „които тази година са сравнително многобройни“, както и бонусите при назначаване.
Поради различния обхват на включените плащания данните в доклада може да се различават от сумите, оповестени от самите компании, уточнява „Монд“.
Борсови индекси – възнаграждения – Франция
Източник: БТА
Икономика
Основни хранителни стоки и повечето зеленчуци поскъпват на борсите у нас през седмицата, показват данните на ДКСБТ

Основни хранителни стоки и повечето зеленчуци поскъпват на борсите у нас през седмицата, показват данните от седмичния бюлетин на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).
Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се повишава с 0,58 на сто до 2,437 пункта спрямо 2,423 пункта седмица по-рано. Базовото равнище на индекса (1,000 пункта) е от 2005 година.
Цената на кравето сирене се повишава с 0,40 на сто до 6 евро за килограм, а на кашкавала тип „Витоша“ поскъпва с 0,20 на сто до 9,21 евро за килограм. Цената на киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) намалява с 0,26 на сто до 0,76 евро за кофичка от 400 гр., а на прясното мляко се повишава с 3,90 на сто до 1,29 евро за литър. Кравето масло (пакетче от 125 грама) се търгува по 1,44 евро за брой, което е увеличение с 2,90 на сто. Замразеното пилешко месо поскъпва с 1,24 на сто до 3,60 евро за килограм, а яйцата (размер М) с 4,17 на сто до 0,20 евро за брой на едро.
Оризът поевтинява с 4,24 на сто до 1,58 евро за килограм. С 3,77 на сто поевтинява лещата до 1,94 евро за килограм. Зрелият фасул се предлага с 2,12 евро за килограм, което е ръст в цената от 4,33 на сто. Захарта поскъпва с 0,84 на сто до 0,96 евро за килограм. Брашното тип 500 поевтинява с 3,18 на сто до 0,67 евро за килограм. Цената на олиото се понижава с 1,49 на сто до 1,72 за литър.
При зеленчуците и през тази седмица най-много поскъпва зеленият пипер – с 10,14 на сто до 1,26 евро за килограм. Тиквичките са с 4,06 на сто нагоре и се търгуват по 1,23 евро за килограм. Червените чушки се предлагат с 4,89 на сто повече – по 1,46 евро за килограм, а доматите са с 6,69 на сто по-скъпи до 2,39 евро за килограм. Зрелият кромид лук остава без промяна и се търгува по 0,59 евро за килограм.
Цената на краставиците расте с 0,60 на сто до 1,67 евро за килограм. С 0,31 на сто поскъпват картофите – до 0,64 евро за килограм. Цената на зелето се запазва на ниво от 0,57 евро за килограм. Морковите поскъпват с 10,06 до 0,70 евро за килограм.
При плодовете гроздето е със 7,74 на сто нагоре до 1,42 евро на килограм. Бананите поскъпват с 0,13 на сто до 1,51 евро за килограм. Ябълките са с 10,02 на сто по-скъпи и се предлагат по 1,12 евро за килограм. Цената на лимоните се повишава с 9,56 на сто до 1,49 евро за килограм.
Източник: БТА
-
Политикапреди 3 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Политикапреди 3 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 3 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Бизнеспреди 2 месецаСАЩ и Дания се договориха за сигурността на Гренландия
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Бизнеспреди 2 месецаОт Европа, през България до Средна Азия: какво знаем за новия „Среден коридор“ на ЕС, в който България иска ключова роля
