Четиристотин години след като монаси превръщат част от блатиста местност в Северозападна Италия в оризища, земеделката Аличе Черути е върнала една трета от тях към естественото им състояние, като поставя опазването на биоразнообразието над стремежа към по-високи добиви, информира Франс прес.

Златисти оризови полета се простират из равнината Верчели между Милано и Торино. Тя е прорязана и от отделни участъци, сред които се открояват единствено горите и влажните зони, създадени от Аличе Черути и превърнали се в убежище за редки птици и насекоми.

„Засадихме над 10 000 местни растения, сред които дъбове, елши, ясени и габъри. Невероятно е да видиш колко бързо реагира природата“, заяви Аличе Черути пред АФП.

„След засаждането на първите дървета забелязахме забележително увеличаване в броя на пеперудите, водните кончета и биоразнообразието като цяло“, разказва 43-годишната жена, занимаваща се със земеделие, която поема управлението на семейното стопанство „Кашина Оскина“ (Cascina Oschina) през 2012 г.

В полетата около горите Черути отглежда червен и черен ориз, както и стари сортове като „Карнароли класико“ (Carnaroli Classico) и „Арборио класико“ (Arborio Classico). Те са по-устойчиви и дават по-малки, но по-качествени реколти в сравнение със съвременните сортове.

Оризът от сорта „Карнароли класико“ е отгледан без „нито грам химически торове“, допълва тя.

Вместо това Аличе използва „зелено торене“ и отглежда бобови култури. Между отделните реколти от ориз в полетата се пускат да пасат около 1200 овце, които оставят органична материя и така естествено обогатяват почвата.

Италия е най-големият производител на ориз в Европа, но секторът е в криза заради нарастващия внос от Азия, увеличаващите се производствени разходи и дългите периоди на суша, които стават все по-чести и по-интензивни вследствие на климатичните промени, причинени от човешката дейност.

Според италианската земеделска асоциация „Колдирети“ (Coldiretti) около 25 на сто от производството на ориз може да бъде загубено тази година заради горещините.

След векове на успешно отглеждане на ориз в басейна на река По производителите вече експериментират със суха сеитба –  метод, при който оризът се засява без предварително наводняване на полетата.

„Наводняването на оризищата обаче играе ключова роля за попълването на запасите от подземни води. Водоносният пласт съхранява водата под земята като гъба, задържайки хиляди пъти повече вода от повърхностните водоеми и съхранявайки я в продължение на геоложки епохи“, обясни пред АФП агрономът Джовани Молина.

„Отглеждането на ориз чрез суха сеитба, което се разпространява в италианския район за производство на ориз заради погрешна представа за икономиите на вода, превръща една от най-плодородните равнини в Европа в пустиня“, заяви той.

Черути, която има клиенти във Великобритания, Дубай и САЩ, признава, че донякъде и нейното производство е пострадало от горещините.

Но историческите сортове „са по-устойчиви на суша и екстремни температури“, особено „Карнароли класико“, като се смята, че неговите осили –  тънки израстъци, наподобяващи косъмчета, го предпазват както от жегата, така и от студа.

„Земеделските практики, които подпомагат опазването на биоразнообразието –  като ранното наводняване на полетата –  допринасят и за борбата със сушата“, заявява тя.

Черути говори преди среща на върха на ООН за биоразнообразието, на която ще бъдат разгледани усилията на държавите да защитят 30 на сто от сушата и океаните на планетата до 2030 г. – цел, известна като „30х30“.

Постигането на тази цел ще изисква преосмисляне на приоритетите в земеделието и опазването на природата.

Земеделската производителка е възстановила естественото състояние на около една трета от стопанството си, простиращо се на площ от 110 хектара, като 25 хектара са превърнати във влажни зони, които вече са убежище за редки видове.

По думите ѝ броят на мигриращите птици в района за производство на ориз е намалял с 80 на сто през последните 15 години.

Във влажните зони на Черути обаче вече е забелязан черноопашат крайбрежен бекас – единственото известно място за гнездене на този вид в Италия.

Черути, чието стопанство се намира в защитена зона от европейската екологична мрежа „Натура 2000“,  търси начини да компенсира загубените приходи от оризищата, които е отстъпила на природата. За целта тя посреща ученически групи и академични специалисти и предлага настаняване на туристи.“

„Повечето ми колеги земеделци смятат, че съм луда“, но възстановяването на живота в земята „ни изпълва с радост“, казва тя.

Източник: БТА

/ИЦ/

Източник: БТА

/ИЦ/

Източник: БТА