Главният изпълнителен директор на „Антропик“ (Anthropic) Дарио Амодей призова водещите компании в сектора на изкуствения интелект съзнателно да забавят темпа, с който разширяват възможностите на своите модели, за да остане повече време за овладяване на свързаните с тях рискове.

В публикация в личния си сайт, озаглавена „We Must Pace the Frontier“ – „Трябва да контролираме темпа на развитие на най-мощните модели с изкуствен интелект“, Амодей предлага план от три стъпки за по-умерено развитие на най-мощните системи. „Трябва да забавим темпа, с който подобряваме възможностите на моделите с изкуствен интелект. Напредъкът все пак ще изглежда бърз и трябва разумно да използваме времето, което печелим“, пише той.

Амодей подчертава, че призивът му не означава прекратяване на обучението на нови модели или спиране на технологичния напредък. По думите му целта е компаниите да отделят достатъчно време за съгласуване на поведението на системите с човешките намерения, за изграждане на надеждни защитни механизми и за независима проверка на тези мерки.

Ръководителят на „Антропик“ посочва две основни причини за предложението. Според неговата публикация от началото на лятото способността на изкуствения интелект да подпомага създаването на следващото поколение модели е ускорила значително развитието на технологията. Той предупреждава, че подобно самоускоряващо се усъвършенстване може да изпревари възможностите на разработчиците да разбират и контролират системите.

Като втори повод за безпокойство Амодей посочва описан от него инцидент с група ИИ агенти, които при изпитване извършили действия извън поставената им задача. Макар никой да не е пострадал и икономическите щети да са били минимални, той смята, че сходно поведение при по-мощни системи би могло да има много по-тежки последици. Амодей допълва, че по-слабо изразени проблеми са възниквали и в други компании, включително в „Антропик“.

Първата стъпка от предложения от Амодей план е всяка компания, която разработва водещи модели, да осигури постоянен достъп на независим екип от външни оценители. Те трябва да могат да проверяват спазването на правилата за безопасност, да съобщават за инциденти и да оценяват не само завършените модели, но и процесите и системите за тяхното обучение.

„Антропик“ се ангажира да приложи тази мярка самостоятелно и възнамерява да предостави на външните проверяващи достъп, сходен с този на служителите, които извършват вътрешни оценки на риска. Според Амодей независимите екипи трябва да имат право да публикуват основните си заключения за установените рискове, инцидентите и достъпа, който са получили, без компанията да упражнява редакционен контрол върху констатациите им.

Втората стъпка предвижда компаниите, разработващи водещи системи в демократичните държави, да координират общи стандарти за безопасност и ограничения върху неконтролираното ускоряване на технологичния напредък. Амодей признава, че някои форми на сътрудничество могат да срещнат пречки заради правилата за защита на конкуренцията и затова ще изискват съдействие от правителствата.

Третата стъпка е международна координация, при която САЩ и други демократични държави да търсят договорености и с авторитарни страни. Амодей определя тази задача като най-трудната част от плана и предупреждава, че всяко споразумение трябва да разполага с надежден начин за проверка на изпълнението му.

Като възможни равнища на международно сътрудничество той посочва забрана на ясно опасни приложения на изкуствения интелект, общи изпитвания на моделите преди пускането им, ограничаване на скоростта на самоускоряващото се усъвършенстване и – като най-трудно постижим вариант – по-широко забавяне или временно преустановяване на развитието. Последната възможност според него едва ли може да бъде осъществена в близко бъдеще заради трудностите при проверката и риска някоя страна да не спазва ограниченията.

Спечеленото време трябва да се използва за подобряване на практическата надеждност на системите, за по-добро разбиране на начина, по който те вземат решения, и за разширяване на изпитванията им, пише Амодей. По оценката му дори една или две допълнителни години преди моделите да достигнат критично равнище на възможности биха могли значително да намалят риска от сериозни проблеми, ако времето бъде използвано за работа по безопасността.

Амодей същевременно продължава да вижда големи потенциални ползи от технологията, включително за медицината и икономиката. „Ползите ще бъдат постигнати само ако изградим технологията по правилния начин“, заключава той и добавя, че напредъкът може да остане сравнително бърз, но трябва да протича с необичайно висока степен на предпазливост.

Източник: БТА

Национален протест срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаични паркове върху земеделски земи и в близост до населени места се състоя днес в страната. Той бе организиран от Националната гражданска инициатива „Бялата лястовица“ и Сдружение „Беледие хан – Богьовци“.

Протестът в Добрич започна със затваряне за около 20 минути на пет входно-изходни точки на града. След това участниците се включиха в автошествие през града, което предшества митинга на площад „Демокрация“. Председателят на Националната гражданска инициатива „Бялата лястовица“ адвокат Владимир Калчев каза, че основното искане на протестиращите е предприемане на законодателни действия за регламентиране на изграждането на ВЕИ съоръженията извън определените приоритетни зони, както и за ограничаване на предоставянето на земеделски земи за такива проекти. Те настояват и за преустановяване на започнатите процедури за изграждане на ветропаркове в географската област Добруджа до законодателното уреждане на процеса, допълни Калчев.

Протестно автошествие имаше и в Пернишко. В него се включиха фермери, ловци, граждани и представители на сдружения и инициативни комитети от региона и съседни области. Мирослав Бонев, председател на Инициативния комитет за опазване на обществения интерес в област Перник и координатор за Западна България на „Задруга за запазване на България“, каза, че в община Радомир площите, засегнати от различни проекти, достигат около 14 000 декара, като има и нови инвестиционни намерения. Той посочи проекти в землищата на селата Прибой, Друган, Стефаново, Чуковец и Долна Диканя. Според протестиращите е необходимо да се отчита общото въздействие на всички подобни проекти върху даден район, вместо инвестиционните намерения да се разглеждат поотделно. Те настояват да бъдат определени конкретни територии и ограничения за изграждането на ВЕИ мощности, като се използват покриви и терени, подлежащи на рекултивация.

Протестиращи в Пловдив настояха да бъда наложен пълен мораториум върху изграждането на ветрогенератори и фотоволтаични паркове върху земеделски земи, горски фонд и в близост до населени места. Те преминаха в автошествие от  ул. „Васил Левски“ до площад „Съединение“, където говориха за последствията за природата от енергийните съоръжения. Олга Дочева от „Задруга за запазване на България“, едно от 26-те земеделски и екологични организации, организиращи протеста, подчерта, че България все още няма национална карта на всички изградени до момента мощности. По думите й парковете с възобновяеми източници обикновено са чуждестранни компании, които пазят природата в собствените си държави, но унищожават българската.

Протестиращи в Русе организираха шествие с автомобили по улици на града, към което се присъединиха и хора от Силистра и събираха подписи в подкрепа на провеждането на референдум по темата. Антон Антонов, който заяви за БТА, че е председател на инициативен комитет „Непримиримите“ за Русе и заместник-председател на Централния комитет на организацията, каза, че застрояването на плодородни земеделски земи с вятърни турбини и фотоволтаични инсталации застрашава флората и фауната, а много земеделци и пчелари са застрашени от това да загубят поминъка си. Антонов добави, че подписката, която организират, е за референдум против изграждането на вятърни електроцентрали и срещу „Зелената сделка“.

Национален протест се състоя и в Софийска област. Силвия Иванова, представител на Сдружение „Земята, водата, гората“, посочи сред поводите за недоволството на гражданите планираното изграждане на голям фотоволтаичен парк върху приблизително 1000 декара общинска земя по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в землището на с. Богьовци. Тя каза, че терените са пасища и отдаването им на инвеститори ще остави населеното място без нито едно пасище за местните нужди. Иванова изрази загриженост, че в страната безконтролно и с решения на общинските съвети се отнемат огромни площи за ВЕИ – фотоволтаици и ветрогенератори, без да има ясна национална енергийна стратегия и енергиен план. Тя изрази и солидарност с протестиращите в Добрич. Адвокат Яничка Методиева, председател на Български централен комитет „Непримиримите“, информира, че преди два месеца е внесено искане за гласуване на законопроект, изготвен от нея, за налагане на 6-месечен мораториум върху изграждане на ВЕИ централи. 

Източник: БТА

Заради сушата реколтата от грозде в Австрия тази година се очаква да бъде най-малката от 2010 г. насам, съобщава АПА.

Лозарите очакват от събраното грозде да произведат 1,7 млн. хектолитра вино или с 28 процента по-малко от средната стойност за периода 2021 – 2025 година.

„Екстремната суша е оставила ясни следи. В много случаи зърната на гроздето са много малки“, заяви председателят на Асоциацията на лозарите Йоханес Шмукеншлагер по-рано тази седмица във Виена.

Миналата година реколтата беше почти рекордна – около 2,6 млн. хектолитра (1 хектолитър се равнява на 100 литра или 133 стандартни бутилки вино).

Прибирането на гроздовата реколта тази година започна „изключително рано“ заради жегата и вече е в разгара си, заяви председателят на Асоциацията на лозарите. В провинциите Долна Австрия, Щирия и Виена прибирането на основната реколта започна в началото на септември.

Източните райони на Австрия през лятото бяха особено силно засегнати от екстремна суша и жега и винопроизводителите във Вайнфиртел – най-големия винен регион на страната, очакват с до процента по-малко вино.  

„Малките гроздови зърна означават по-малко сок, но висока концентрация на ценни съставки“, каза Шмукеншлагер. Поради това се очакват „особено ароматни и изразителни вина“.

Резерви от реколта 2025

Слабата реколта през 2026 г. поставя лозарите под финансов натиск, но няма риск от недостиг на пазара на вино, защото може да се разчита на резерви от добрата реколта от 2025 г., заяви председателят на лозарската асоциация. Цената на бялото вино, по думите му, е „много стабилна“, докато при червеното вино браншът среща затруднения, защото в Европа има излишък.

Австрийската асоциация на лозарите, подобно на колегите си от Франция и Германия, възнамерява да се възползва от финансова подкрепа от резерва на ЕС за селскостопански кризи и да преработи 7 до 10 милиона литра излишно местно червено вино в промишлен алкохол. 

В Австрия реколтата от вино обикновено се състои от две трети бяло вино и една трета червено вино. Асоциацията на лозарите прогнозира, че поради трудната пазарна ситуация при червеното вино, в страната ще се наблюдава по-нататъшна тенденция към отглеждане на бяло вино.

Източник: БТА