Балкани
МИНА: Черна гора и САЩ подписаха меморандум за сътрудничество в енергетиката

Черна гора и Съединените щати (САЩ) подписаха Меморандум за разбирателство относно енергийната инфраструктура и регионалната енергийна сигурност, с което допълнително потвърждават готовността си за задълбочаване на сътрудничеството, предаде за БТА черногорската агенция МИНА, позовавайки се на съобщение на Министерството на енергетиката и минната промишленост.
От министерството заявиха, че Черна гора укрепва партньорството си със САЩ и други международни партньори с цел развитие на енергийната инфраструктура, осигуряване на по-надеждни доставки и привличане на нови инвестиции.
Документът, подписан във Варшава в рамките на Партньорството за трансатлантическо енергийно сътрудничество (P-TEC), проправя пътя за развитието на електроенергийна и газова инфраструктура, включително Йонийско-адриатическия газопровод (IAP) – важен регионален проект.
„Значението му се състои във възможността за диверсификация на източниците и маршрутите за доставка, по-добра свързаност на енергийните пазари и намаляване на зависимостта от отделни маршрути за доставка. За Черна гора това означава нови възможности за развитие, по-голяма енергийна сигурност и по-добра позиция в регионалните енергийни потоци“, посочва в прессъобщението на министерството.
Министърът на енергетиката и минната промишленост Адмир Шахманович и генералният директор на Дирекция „Нефт и газ“ Зорана Секулич се срещнаха с помощник-секретаря по енергетиката на САЩ Дан Байърс, временно управляващия посолството на САЩ в Черна гора Майкъл Кийс, енергийния аташе и директор на Европейския регионален офис към Министерството на енергетиката на САЩ Арлийн Фетизанан, както и с представители на японската компания JERA.
В центъра на разговорите бяха възможностите за развитие на енергийния сектор на Черна гора чрез реализиране на стратегически проекти, привличане на инвестиции и по-силно партньорство със САЩ и Япония. Специално внимание беше отделено на потенциала за сътрудничество при изграждането на енергийна инфраструктура и проекти, които могат да допринесат за дългосрочната сигурност и устойчивост на енергийната система.
В рамките на събитието Шахманович се срещна с енергийните министри на Гърция, Хърватия и Босна и Херцеговина, както и с енергийните министри на Северна Македония и България. С тях той обсъди подобряването на регионалното сътрудничество, свързването на енергийните системи и пазари, съвместните инфраструктурни проекти и предизвикателствата пред страните от региона.
По време на престоя си във Варшава Сахманович проведе и поредица от срещи с представители на международни компании, проявяващи интерес към развитието на енергетиката в Черна гора и към възможностите за инвестиции. Тези разговори дадоха на потенциалните инвеститори възможност да се запознаят от първа ръка с проектите, перспективите и тенденциите за развитие в енергийния сектор на Черна гора, както и да очертаят конкретни форми на бъдещо сътрудничество.
„Участието в Партньорството за трансатлантическо енергийно сътрудничество и подписването на Меморандума допълнително потвърждават, че Черна гора развива своята енергийна политика чрез открито сътрудничество със стратегически партньори, с фокус върху конкретна инфраструктура, нови инвестиции и по-сигурни доставки“, се посочва в прессъобщението.
За гражданите и бизнеса основното значение на подобно сътрудничество се състои в създаването на условия за по-стабилна енергийна система, по-добри връзки с регионалните и европейските пазари, както и за нови инвестиции, които могат да стимулират икономическото развитие на Черна гора.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)
Източник: БТА
Балкани
ХИНА: Броят на затворниците в Хърватия нараства с 1,5% седмично

Министърът на правосъдието, публичната администрация и дигиталната трансформация на Хърватия Дамир Хабиян каза днес пред парламента в Загреб, че броят на затворниците в страната нараства с 1,5% седмично и определи тази тенденция като тревожна и неустойчива в дългосрочен план, предаде агенция ХИНА.
Броят на лишените от свобода нараства бързо, достигайки рекордните 5325 души през ноември, каза Хабиян при представянето на доклада за системата на затворите за 2025 г.
По думите му, след фаталния инцидент в Дърниш през май, при който загина младият Лука Миловац, броят на лишените от свобода се е увеличил с 591 души.
Тенденцията продължава и само в периода между 9 и 16 ноември броят се е увеличил със 75. Това представлява ръст от близо 1,5% за една седмица, което в дългосрочен план е очевидно неустойчиво, заяви Хабиян.
През миналата година хърватските затвори са разполагали с общ капацитет от 3932 места, а освен тях има още 120 места в поправителни институции. През годината в хърватските затвори са постъпили 11 827 нови задържани и лишени от свобода.
Почти половината от приетите са били лица, задържани под стража, което според Хабиян е тревожен показател. Близо 600 от тях са прекарали между един и три месеца в предварителен арест, а 30 са били задържани за повече от 30 месеца.
Дневните разходи на затворник са близо 76 евро, строят се нови затвори
Средните дневни разходи на лице, лишено от свобода, и на непълнолетен правонарушител през 2025 г. са били 75,66 евро, което е с 14% повече спрямо 2024 г. Хабиян отдава увеличените разходи отчасти на по-високите заплати и по-високите разходи за инвестиции в сигурност.
От 3558-те щатни бройки, предвидени в структурата на персонала на затворническата система, 2680 са били заети, което представлява степен на запълненост на щатните бройки от 75,32%.
Капацитетът се разширява, като се очаква през следващата година да бъдат завършени модулни затвори във Въраждин и Липовица, осигуряващи общо 300 места. Пенитенциарното заведение в Пожега ще разполага със 150 места повече, а Диагностичният център в Загреб – с още 250.
Ремонтът на затвора Биеловар, който ще добави около 100 места, също трябва да приключи следващата година. Продължава планирането за затвор в Глина, а по-дългосрочните планове включват затвор с 400 места в Перушич и стандартизирани затвори в окръзите Сисак-Мославина и Осиек-Бараня, каза Хабиян.
За четири години са платени 1,7 милиона евро обезщетения за условията в затворите.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)
Източник: БТА
Балкани
Турция и ЕС работят за намиране на трайно решение за шенгенските визи на шофьорите, заяви Хакан Фидан пред Бюджетната комисия в Меджлиса

Министърът на външните работи на Турция Хакан Фидан заяви пред депутати от Комисията по бюджет в Меджлиса, че Турция и Европейският съюз работят за намиране на трайно решение за проблема с шенгенските визи на шофьорите на ТИР-ове, което да предотврати струпването на товарни камиони на границата между България и Турция. Хакан Фидан разказа пред депутатите и за разговорите, които е провел за решаването на въпроса с българския премиер Румен Радев и външния ни министър Велислава Петрова – Чамова, съобщи онлайн изданието „Хюриет“.
„В момента работим заедно с Европейския съюз за трайно решение. Това не е проблем само за нас, но и за Европейския съюз“, заяви Хакан Фидан след като депутат от опозиционната „Нова партия“ представи по време на заседанието на комисията проблемите на турските шофьори.
Хакан Фидан обясни пред депутатите какви са причините за проблема.
„Ако преди, когато нашите шофьори имаха валидни визи, на границите не брояха колко дни е бил техният престой (в ЕС – бел. ред.). Сега отделно от това гледат дали са спазени правилата за получената виза или не са, при какви условия е получена визата – за 90/180 дни. Тоест, човек, който е получил виза за 180 дни, може да остане максимум 90 дни. Ако остане 91 дни, тогава е в нарушение. Сега, тук има няколко въпроса. Първо – шофьорите, които превишат времевото ограничение, автоматично получават отказ. Затова трябва да въведем мерки, чрез които да подчертаем необходимостта от внимание по отношение на времевите ограничения. Тъй като това се случи внезапно, се стигна до невероятно запушване, защото българското правителство каза: ние нищо не можем да направим, безсилни сме, наскоро влязохме в Шенген, нищо не ни е по силите. След това потърсих българския министър-председател, потърсих българския външен министър. Да е жив и здрав, българският премиер помогна. Каза: „Да отидем към удължаване от десет дни, една седмица“. Отидохме“, разказа Хакан Фидан.
Турският външен министър подчерта, че е провел срещи на ниво Европейски съюз за намиране на решение. Той отбеляза, че след първото удължаване, срокът е бил удължен отново до края на месеца поради необходимостта от повече време.
Фидан коментира, че проблемът с визите на турските шофьори създава проблем и за Европейския съюз. „Ако ние губим пазари, то те губят верига на доставки. Най-важната тема, по която ние работим в момента с Европейския съюз, е свързаността. Опитваме се отворим свързващите пътища, които отиват към Европейския съюз. Затова и този въпрос е въпрос на свързаността. Те са най-малко толкова притеснени, колкото и ние. Опитваме се заедно да намерим решение“, заяви Хакан Фидан.
За да подпомогне ускоряването на процеса по издаване на шенгенски визи, България взе решение да разшири консулските отдели в Турция с още осем служители и да въведе централизирана дигитална система за запазване на часове. Новината беше съобщена от българския външен министър Велислава Петрова при посещението ѝ в Истанбул на 12 ноември 2026 г. Тогава тя коментира и темата с проблема от края на октомври, когато се образуваха опашките с товарни камиони на българо-турската граница, заявявайки че очаква до края на годината да има яснота как въпросът да бъде решен дългосрочно в съответствие с европейските регламенти, както и в координация с останалите държави от Шенген да бъде разгледана възможността шофьорите да преминават през Шенгенското пространство за по-дълъг период от годината.
Източник: БТА
Балкани
Черна гора затвори още две преговорни глави с ЕС и вече има 25 затворени от общо 33 глави

Черна гора затвори временно още две преговорни глави в преговорите си за членство в Европейския съюз – 16: „Данъчно облагане“ и 22: „Регионална политика и координация на структурните инструменти“, предаде черногорската национална телевизия РТЦГ. Решението беше обявено на междуправителствена конференция в Брюксел от ирландския държавен министър по европейските въпроси и отбраната Томас Бърн, който председателства заседанието.
С това броят на временно затворените глави от балканската страна достигна 25 от общо 33, или над три четвърти от преговорния процес, отбелязва телевизията. Бърн посочи, че по време на ирландското председателство на Съвета на ЕС Черна гора е затворила девет глави – най-много в рамките на едно председателство. Той отдаде напредъка на реформите и работата на черногорските институции.
Еврокомисарят по разширяването Марта Кос заяви, че от началото на годината са затворени 13 глави, което поставя Черна гора на трето място по този показател за една година след Литва и Латвия. По думите ѝ страната е изпълнила условията за затваряне на всички оставащи глави до края на годината, но е необходимо да ускори работата през следващите седмици.
Кос подчерта, че напредъкът в данъчното облагане ще доведе до по-ясни и справедливи правила, по-малко административни процедури за бизнеса и гражданите и по-ефективна борба с данъчните измами. Затварянето на глава 22 означава, че Черна гора изгражда необходимите институции и системи, за да управлява ефективно европейските кохезионни фондове след присъединяването си.
Министърът по европейските въпроси на Черна гора Майда Горчевич заяви, че напредъкът е резултат от изпълнени реформи и ще има конкретно отражение върху живота на гражданите и инвестиционната среда. Тя добави, че Подгорица е готова да изпълни всички допълнителни изисквания на Европейската комисия.
По въпроса за двустранните спорове с Хърватия Кос изрази надежда, че двете страни ще намерят решение, като увери, че ЕС ще съдейства. Горчевич заяви, че черногорското правителство иска да уреди всички спорни въпроси преди членството, включително този за сухопътната граница, след което ще прецени дали е необходим арбитраж.
Хърватия постави миналия месец с осем условия, които Черна гора трябва да изпълни преди присъединяването си към общността, припомня Радио Свободна Европа. Исканията са свързани с въпроси, обхващащи съдебната система и основните права, както и външната политика, сигурността и отбраната. Междувременно по-рано днес се разбра, че Хърватия е блокирала още една преговорна глава, като според източници на черногорското издание „Виести“ причината за блокирането може да е спорът за проучването на нефт и газ в морската зона между двете държави, тъй като те все още не са договорили морската си граница.
На предишната междуправителствена конференция на 6 ноември Черна гора затвори временно глави 1: „Свободно движение на стоки“ и 12: „Безопасност на храните, ветеринарна и фитосанитарна политика“, припомня РТЦГ.
Източник: БТА
-
Политикапреди 3 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Политикапреди 3 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 3 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Бизнеспреди 2 месецаСАЩ и Дания се договориха за сигурността на Гренландия
-
Бизнеспреди 2 месецаОт Европа, през България до Средна Азия: какво знаем за новия „Среден коридор“ на ЕС, в който България иска ключова роля
