Свят
Макрон в Испания: кралски почести, европейски амбиции и един отхвърлен договор за приятелство

Френският президент Еманюел Макрон и испанският премиер Педро Санчес демонстрираха по време на двудневното държавно посещение на Макрон в Испания общ фронт по редица ключови европейски въпроси – от бъдещия бюджет на Европейския съюз и конкурентоспособността до миграцията и отношенията с Китай, съобщи АФП. Визитата обаче беше белязана и от отказа на испанския Сенат да ратифицира договор за приятелство между двете страни, подписан преди повече от три години.
Това беше първото държавно посещение на френски президент в Испания след визитата на Никола Саркози през 2009 г.
Макрон и съпругата му Брижит пристигнаха в Мадрид във вторник и бяха посрещнати с пълни държавни почести в Кралския дворец от крал Фелипе VI и кралица Летисия. Френската президентска двойка пристигна в двореца с автомобил „Ролс-Ройс“, ескортирана от Кралската конна гвардия.
След изпълнението на химните на двете страни и салют от 21 оръдейни изстрела Макрон и Фелипе VI направиха преглед на строя на почетния караул. На церемонията присъстваха и премиерът Педро Санчес, председателите на двете камари на парламента и други висши испански представители.
След официалното посрещане кралската и президентската двойка се отправиха към двореца „Сарсуела“ за частен обяд, след който Фелипе VI и Макрон разговаряха насаме.
Посещението се състоя в момент на особено значение за отношенията между двете съседни страни и при интензивен обмен и контакти в икономическата, политическата, съдебната, културната и образователната сфера, отбеляза ЕФЕ. Франция е най-големият търговски партньор на Испания и третият по големина източник на инвестиции в страната.
След кралската дипломация Макрон се насочи към една от темите, които все по-често заемат централно място в изказванията му в края на втория му президентски мандат – състоянието на европейската демокрация, отбеляза АФП.
Пред студенти в мадридския университет „Комплутенсе“ френският президент говори за „демократична умора“ и за възхода на крайните политически сили в Европа. Според него корените на явлението се крият отчасти в деиндустриализацията, демографската криза, имиграцията и усещането, че демократичните системи вземат решения прекалено бавно, което създава привлекателност на авторитарните режими.
Макрон отдели особено внимание и на социалните мрежи и изкуствения интелект, като призова Европа да си „върне контрола“ върху дигиталните платформи. Френският президент иска преди края на мандата му през май да бъде въведена забрана за използване на социални мрежи от деца под 15 години, докато Санчес подкрепя подобно ограничение за испанците под 16 години.
„Това е европейска битка“, заяви Макрон.
Според френския президент Европа трябва едновременно да опрости начина, по който функционира, и да възстанови способността си за иновации чрез значително по-големи общи инвестиции. ЕС остава „прекалено бавен“ спрямо Съединените щати и Китай, предупреди той.
Първият ден от посещението приключи с галавечеря в Кралския дворец. Именно същата вечер обаче испанският Сенат отхвърли ратификацията на договора за приятелство между двете държави, което хвърли „лека сянка“ върху визитата, отбеляза АФП.
По време на вечерята крал Фелипе VI постави особен акцент върху миграционната криза в Сеута и призова страните от Европейския съюз към по-голяма солидарност при защитата на външните граници на блока. Испанският крал определи като „неприемливо“ масовото навлизане това лято на десетки хиляди мигранти от Мароко в Сеута. Границата между Мароко и испанския ексклав е не само испанска, но и европейска.
Държавите по външните граници на ЕС не могат сами да носят отговорност, която принадлежи на всички, подчерта монархът и призова за засилване както на ресурсите, така и на сътрудничеството между страните членки.
Почти едновременно с галавечерята Сенатът отхвърли ратификацията на Договора за приятелство и сътрудничество между Испания и Франция, подписан от Макрон и Санчес в Барселона през януари 2023 година. Срещу текста гласуваха 142 сенатори от консервативната Народна партия и крайнодясната „Вокс“, а 106 го подкрепиха.
Договорът вече беше одобрен от испанския Конгрес на депутатите, както и от двете камари на френския парламент. Народната партия, която има абсолютно мнозинство в испанския Сенат, оспорваше разпоредба, предвиждаща представител на правителството на едната страна да бъде канен поне веднъж на три месеца на заседания на правителството на другата.
Испанският Конституционен съд обаче постанови на 23 септември, броени дни преди пристигането на Макрон, че договорът не противоречи на конституцията, след като беше уточнено, че гостуващият министър няма да участва в самото заседание на Министерския съвет, а в отделна среща в неговите кулоари.
Темата неизбежно се пренесе и във втория ден от визитата.
„Мога само да се извиня за отрицателния вот, който договорът претърпя вчера в Сената“, каза Санчес на съвместната си пресконференция с Макрон след разговорите им в двореца „Монклоа“. Испанският премиер обеща парламентът да одобри подобен договор преди края на настоящия законодателен мандат.
Макрон заяви, че съжалява за решението, но го уважава. „Съжалявам, но мисля, че това е по-скоро спънка, отколкото драма“, каза френският президент.
Преди срещата със Санчес Макрон отново се срещна с Фелипе VI, като двамата откриха испанско-френски бизнес форум в Мадрид. Там френският президент отправи предупреждение за засилващата се китайска конкуренция срещу европейската икономика.
Според Макрон Европа трябва да „прави иновации, да опростява, финансира, но също така и да защитава“ собствената си икономика. Тази защита трябва да бъде ускорена на фона на китайския натиск в областта на иновациите и търговската конкуренция, заяви той.
Именно бъдещето на европейската икономика се превърна в една от основните теми и на последвалите разговори между Макрон и Санчес.
Двамата демонстрираха особено голяма близост по въпроса за следващия многогодишен бюджет на ЕС, преговорите за който се очертават трудни заради съпротивата на няколко страни, сред които Германия, срещу значително увеличаване на общите разходи, отбеляза АФП.
„Подкрепяме амбициозен подход по отношение на инвестициите и по отношение на европейския бюджет“, каза Макрон след срещата и определи позициите на Франция и Испания като много близки.
Според него ЕС се нуждае от повече собствени ресурси, така че бюджетът да може да нарасне, без непременно да бъдат увеличавани националните вноски. Френският президент отново повдигна и въпроса дали изплащането на общия европейски дълг, поет по време на пандемията от КОВИД-19, не може да бъде разтеглено във времето. Причината, подчерта Макрон, е необходимостта от огромни инвестиции в иновации, без които европейската икономика рискува да отпадне от надпреварата със САЩ и Китай.
Санчес също подкрепи идеята европейският бюджет да бъде „много по-амбициозен“ от предвижданото в момента.
По въпроса за Китай обаче между двамата лидери имаше различни нюанси – Макрон зае по-настъпателна позиция, докато Санчес остана по-отворен към Пекин, отбеляза АФП.
Санчес призна, че търговският дефицит на Европа с Китай е неприемлив, но постави акцента върху привличането на китайски инвестиции, включително в автомобилния сектор, които да подпомогнат реиндустриализацията на континента. Макрон от своя страна каза, че двамата все пак са намерили обща позиция за необходимостта европейските производители да бъдат защитавани, без Европа да влиза в търговска война с Пекин. Двамата лидери настояха и китайските инвестиции в Европа да бъдат съпътствани от трансфер на технологии.
Другата голяма тема на разговорите беше кризата в Сеута.
Макрон изрази солидарност с Испания и подкрепи по-твърда защита на общите европейски граници, съчетана със спазване на законодателството на ЕС и европейските ценности. Той призова и за използване на инструментите, с които ЕС разполага спрямо държавите на произход и транзит при връщането на мигранти.
Френският президент определи случилото се в Сеута като „несъмнено външна и многостранна атака“, при която според анализа на Париж са били използвани и операции по дезинформация, за да бъдат подтикнати десетки хиляди хора да преминат границата. Той изрази изненада, че редица европейски страни не са проявили по-голяма солидарност към Испания, след като самите те са получавали подобна подкрепа при миграционни кризи.
Санчес припомни, че Макрон му се е обадил още по време на кризата, за да изрази солидарността на Франция с Испания и в частност със Сеута.
Така посещението, започнало с кралски почести и галавечеря, приключи с демонстрация на общ фронт между Париж и Мадрид по европейския бюджет и на значително сближаване по необходимостта Европа да инвестира повече и да защитава икономическите си интереси, отбеляза АФП.
Макрон и Санчес, които дойдоха на власт почти едновременно – съответно през 2017 и 2018 г. – никога не са демонстрирали особена лична близост въпреки сходните си проевропейски позиции, посочи АФП.
Отхвърлянето на договора за приятелство остави отпечатък върху посещението френския лидер на фона на отношенията между Франция и Испания, които ЕФЕ характеризира като намиращи се в момент на особено значение и белязани от интензивни контакти в редица области.
Източник: БТА
Свят
Разговорите с ЕС за финансирането на Украйна дават „добри резултати“, каза Зеленски

Президентът на Украйна Володимир Зеленски каза днес, че диалогът на Киев с Европейската комисия е дал добри резултати за удовлетворяването на финансовите и отбранителни нужди за тази година и следващата, предадоха Укринформ и Ройтерс.
„Споразумяхме се за формата, времевата рамка и стъпките, необходими за осигуряване на пълно покритие“, написа Зеленски в публикация в приложението Телеграм.
В момент, когато войната с Русия навлезе в петата си година и разходите за отбрана се увеличават, Украйна се опитва да се справи с недостиг на финансирането за отбранителните си нужди за тази година на стойност 27 милиарда щатски долара и ще трябва да осигури 32,6 милиарда долара за дупка в бюджета за следващата година, казват представители на украинските власти.
„Днес, благодарение на координирани съвместни усилия, набелязахме мерки за покриване на бюджетните и отбранителните нужди на Украйна за 2026 г.“, се казва в съвместно изявление на Европейската комисия и Украйна.
За 2027 г. страните са се споразумели да действат бързо за отпускането на 45 милиарда евро от Заема за Украйна при спазване на установените условия.
„Ще започнем работа и по определянето на допълнително бюджетни и отбранителни нужди“, се казва още в съвместното изявление.
Всички страни също така се споразумели, че другите партньори също трябва да изпълнят финансовите си ангажименти и да засилят усилията си предвид значителните предизвикателства, пред които е изправена Украйна.
Зеленски благодари на всички европейски партньори и добави, че в момента се подготвят допълнителни мерки за укрепване на Украйна.
Източник: БТА
Свят
САЩ трябва да предприемат допълнителни мерки за справяне с последиците от ядрените опити на Маршаловите острови, според доклад на ООН

САЩ трябва да предприемат допълнителни мерки за справяне с последиците от ядрените опити на Маршаловите острови, като осигурят здравни грижи и разсекретят тайните архиви, се посочва в доклад на ООН, представен пред органа по правата на човека на организацията, предаде Ройтерс.
От 1946 до 1958 г. САЩ са провели 67 изпитания на ядрени оръжия на Маршаловите острови в централната част на Тихия океан. Сред тях е и изпитанието „Касъл Браво“ на атола Бикини, извършено през 1954 г.
В доклада на Службата на ООН за правата на човека се посочва, че човешките последици от тези изпитания са били „тежки и дълготрайни“, като се добавя, че все още не е постигнато справедливо уреждане на предявените искове.
Засега мисията на САЩ в Женева и Държавният департамент не са отговорили на молбите за коментар.
САЩ, които са управлявали тихоокеанските острови след Втората световна война, и преди са заявявали, че са уредили изцяло всички претенции и са предоставили над 600 милиона долара на засегнатите общности.
„Щетите трябва да бъдат поправени“, заяви пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева заместник-върховният комисар по правата на човека Ава Дабо.
ООН посочва примери за продължаващото въздействие на ядрените изпитания, включително повишени нива на ракови заболявания, разселване от замърсени райони и трайна социална стигматизация на изложените на радиация хора, които са наричани „отровени хора“.
В доклада се призовава САЩ да предоставят обезщетение под формата на здравни грижи и да разсекретят цялата информация, свързана с ядреното наследство.
Жители на Маршаловите острови, сред които и Алсън Келен, който е бил разселен от атола Бикини и чийто двама родители са починали от рак, се обърнаха към съвета с призив за реално и справедливо разрешаване на последиците от опитите.
Представителят на Маршаловите острови, сенатор Дейвид Аниток, заяви пред органа на ООН: „Продължаващият отказ да се предостави ефективно обезщетение ни принуди да се явим пред този съвет и да поискаме помощ.“
Миналата година Вашингтон се оттегли от Съвета на ООН за правата на човека, обвинявайки го в пристрастност срещу Израел, а днес мястото на САЩ остана празно, отбелязва Ройтерс.
Източник: БТА
Свят
ПТИ: Индийската „Народна партия на хлебарките“ поиска оставката на началника на Избирателната комисия и заплаши с протести

Основателят на „Народна партия на хлебарките“ Абхиджит Дипке поиска оставката на началника на Избирателната комисия Гянеш Кумар и заплаши с протести из цялата страна, предаде индийската национална новинарска агенция ПТИ.
Дипке, чиято новосъздадена опозиционна партия застана начело на демонстрации, които по-рано тази година доведоха до оставката на министъра на образованието Дхармендра Прадхан, заяви, че за утре са планирани протести в Мумбай с искане за отстраняването от длъжност на началника на избирателната комисия.
„Протести ще се проведат и в Гоа, Карнатака, Западна Бенгалия, Утар Прадеш, Бихар и Джаркханд. Ако той не подаде оставка, в края на октомври ще бъде организиран протест и… в Делхи“, добави Дипке.
През последните дни няколко опозиционни партии отправиха остри критики към Кумар заради ревизия на избирателните списъци, довела до заличаването на имената на милиони гласоподаватели. Вестник „Индиан експрес“ миналата седмица съобщи, че двама членове на комисията са отправили въпроси или са изразили опасения пред Кумар поне 14 пъти в рамките на 10 месеца, главно във връзка с процеса на актуализиране на избирателните списъци.
„Кумар трябва да подаде оставка и срещу него да бъде образувано наказателно дело“, заяви лидерът на „Народна партия на хлебарките“.
Дипке също така поиска назначаването на поста главен избирателен комисар да става по прозрачен начин и в процеса да бъде включено гражданското общество. Той призова за замразяване на избирателните списъци от 2025 г., като подчерта, че с тях не трябва да се „манипулира повече“.
(Тази новина се разпространява по договор между БТА и ПТИ)
/ГГ/
Източник: БТА
-
Икономикапреди 3 месеца„Енвидиа“ губи позиции на китайския пазар на чипове за изкуствен интелект за сметка на местни производители, най-вече -„Хуавей“
-
Обществопреди 2 месецаДАНС твърди, че за година е разкрила десетки шпиони. Повечето са мурзилки
-
Обществопреди 2 месецаЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Политикапреди 1 месецСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Спортпреди 2 месецаЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Спортпреди 1 месецВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 1 месецДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 1 месецМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
