Култура
Любен Козарев отвърна на Манол Пейков с намек за “вид животно в калта“. Пейков: Питам защо издавате Дугин и Малофеев

Издателят Любен Козарев, собственик на „Изток-Запад“, отговори на откритото писмо на издателя Манол Пейков, в което той постави въпроса защо издателството на Козарев разпространява идеите на руския крайнодесен идеолог Александър Дугин и олигарха Константин Малофеев чрез книгите в поредицата си „Катехон“.
В позиция, публикувана на официалната страница на издателство „Изток-Запад“, Любен Козарев заявява, че не възнамерява да се занимава с подобни спорове, особено в навечерието на Коледния панаир на книгата. По думите му той е решил да реагира заради многобройните обаждания от приятели и сътрудници.
Ето пълния текст на позицията му:
Уважаеми читатели и колеги,
По принцип не се занимавам с глупости, преди Коледния панаир на книгата – още по-малко. Днес обаче получих множество обаждания от сътрудници и приятели и ще напиша нещо само заради вас.
Ако атаките бяха лично срещу мен, щях да кажа „да си гледат работата“ (но не толкова многословно). Има обаче и нещо друго, което вече е наистина сериозно: става дума за отношение както към нашите автори, така и към поне още стотина човека (толкова е екипът на „Изток-Запад“, като включим и преводачите, редакторите, рецензентите и консултантите: сърцето и мозъка на издателството), посветени на това да правят достъпни на български език знакови достижения на човешката мисъл от цял свят. Затова ще отговоря именно на тях:
Имаше една мисъл, че не е добра идея да се бориш с определен вид животно: накрая и двамата ще сте целите в кал, но разликата е, че на него ще му е приятно. Затова, колеги и приятели, продължавайте да водите битките, които наистина си заслужават!
Любен Козарев
Малко след публикацията на Козарев Манол Пейков отговори публично, като подчерта, че критиките му не са насочени срещу служителите и сътрудниците на издателството.
Той посочи, че вместо аргументи е получил обидно сравнение, и отново настоя за отговор на двата основни въпроса: как и защо едно издателство съвместява в каталога си автори като Дугин и Малофеев с Жан-Жак Русо и Ан Епълбаум.
Ето пълния текст на отговора му:
Ето „отговорът“ на г-н Козарев на откритото ми писмо от вчера, публикуван на официалната страница на издателство „Изток-Запад“ преди минути. (Не мога да го споделя, затова го копирам като снимка.)
Отговор до мен няма, нито обръщение към мен – очевидно го е счел за ненужно. Затова пък е намерил място в иначе краткия си текст да ме оприличи на „определен вид животно“.
Ще подмина това с великодушие, но пък ще си позволя да отговоря на инсинуацията, че писмото ми било „атака срещу целия екип на издателството“.
Не, г-н Козарев, не е. Всъщност е точно обратното – единственото, което съдържа писмото ми по адрес на вашия екип, са комплименти, при това доста незавоалирани.
Атаката е лично към вас – човекът, който взема издателските решения. И не е атака, а простичък въпрос, или по-скоро два:
● К а к успявате да съвместите под един идеен, етически и естетически покрив Малофеев и Дугин с Русо и Епълбаум?
и
● з а щ о го правите?
Това е всичко, което очаквам да разбера. (Съдейки по многобройните коментари под писмото ми – далеч не само аз.)
Разбирам фрустрацията ви, но е добре да си дадете сметка, че аз съм единствено неин катализатор. Истинската причина за нея е химическото съединение на две съвършено несъвместими вещества, които се опитвате да съхранявате в една и съща епруветка в собствената си издателска лаборатория.
Все още можете да намерите (относително) достоен начин да излезете от тази ситуация.
Искрено се надявам да намерите сили, характер и самообладание, за да го сторите – не заради мен, а заради многобройните ви отдадени читатели и заслужаващото уважение и изграждано с десетилетия завидно издателско портфолио.
Колегиални поздрави,
Манол Пейков
Повод за публичния сблъсък е въпросът за мястото на руската националистическа и имперска идеология на българския книжен пазар и отговорността на издателите, които предоставят платформа за нейното разпространение.
Александър Дугин е сред най-известните идеолози на руския неоевразийски национализъм, а Константин Малофеев е руски олигарх, свързван с подкрепата за проруски сепаратистки формирования в Украйна и санкциониран от Запада.
В първоначалното си открито писмо Пейков поставя въпроса за присъствието на подобни автори в издателски каталог, който включва и произведения на утвърдени европейски мислители и съвременни защитници на демократичните ценности.
Отговорът на Козарев обаче измества спора от издателските решения към защитата на професионалната репутация на „Изток-Запад“ и неговия екип.
Така след размяната на публични позиции основният въпрос си остава: къде минава границата между издателския плурализъм и отговорността за легитимирането и разпространението на съмнителни политически идеологии в историческото време, което обитаваме?
Следете новините ни в :
Източник: Offnews.bg
Култура
Найден Тодоров и проф. Пламен Митев получиха най-високото отличие “Златен век“

Министърът на културата Евтим Милошев връчи отличията „Златен век“ на близо 50 творци, артисти, писатели, учени, читалищни дейци и културни организации. Церемонията се състоя в Балната зала на Националната галерия – Двореца в София и беше посветена на Деня на народните будители. Най-високото отличие – „Златен век“ – огърлие, получиха диригентът маестро Найден Тодоров и историкът проф. Пламен Митев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който тази година навършва 70 години.
С наградите Министерството на културата отличава личности и организации с изключителен принос за развитието, популяризирането и съхраняването на българската култура и изкуство.
Със „Златен век“ – звезда бяха удостоени писателят и кинодраматург Чавдар Шинов, режисьорите Боряна Пунчева, Елдора Трайкова и Киран Коларов, както и актьорът Иван Савов.
Сред носителите на почетния знак „Печат на Цар Симеон Велики“ са писателят Кольо Георгиев, отличен по повод 100-годишнината му, тромпетистът и композитор Михаил Йосифов, тромбонистът Велислав Стоянов и хореографът Асен Наков.
Отличия получиха и изтъкнатите представители на българската анимация Настимир Цачев и Пенчо Кунчев, както и писателят и дипломат Бойко Коцев.
Сред наградените институции и организации са Държавна агенция „Архиви“, Хорът на пловдивските момчета „Стефка Благоева“, който отбелязва своята 50-годишнина, и Националният военноисторически музей по повод 110 години от основаването му.
„Това е най-голямото отличие в системата на Министерството на културата. То е признанието и благодарността на държавата към всички творци на културния фронт, към всички хора, които отдават енергията си, таланта и чувствителността си за развитието на изкуствата и културата в България“, заяви министър Евтим Милошев по време на церемонията.
Той подчерта, че макар наградите да се връчват по повод Деня на народните будители, приносът на отличените далеч надхвърля рамките на един празник.
„Това са хора, които са отдали целия си живот и са яркото доказателство, че будителите не са само в учебниците по история и литература. Будителите са сред нас“, каза министърът.
На церемонията присъстваха и заместник-министрите на културата доц. д-р Пламен Славов, Марина Василева и д-р Зорница Грекова.
Музикалната програма беше изпълнена от възпитаници на Националното музикално училище „Любомир Пипков“.
Пианистът Калин Матакиев представи „Фантазия – импромптю“ от Фредерик Шопен, саксофонистът Алекс Стойнев изпълни „Рондо“ от Марин Вълчанов, а виолончелистката Сибила Петрова свири „Скерцо“ от Юлиус Кленгел с акомпанимент на Младен Тасков. В програмата участва и Никола Тодоров.
Отличията „Златен век“ се присъждат ежегодно от Министерството на културата като признание за значими постижения и дългогодишен принос към българската култура, изкуство и опазването на културното наследство.
Следете новините ни в :
Източник: Offnews.bg
Култура
Европейската филмова академия отличава братя Дарден за цялостно творчество

Белгийските режисьори, сценаристи и продуценти Жан-Пиер и Люк Дарден ще получат наградата за цялостно творчество на Европейската филмова академия. Отличието ще им бъде връчено на 39-ата церемония на Европейските филмови награди, която ще се състои на 16 януари 2027 г. в Атина, съобщава „Дедлайн“ (Deadline).
Двукратни носители на „Златна палма“ от фестивала в Кан, братя Дарден са сред най-влиятелните европейски кинотворци през последните четири десетилетия. Филмите им разказват за хората в периферията на обществото – безработни, мигранти, деца и младежи, изправени пред бедността, социалното изключване и тежки морални избори.
„Жан-Пиер и Люк Дарден са носители на някои от най-високите отличия в европейското и световното кино“, се казва в официалното изявление на Европейската филмова академия.
„Творчеството им е високо ценено не само заради художествените си постижения, но и заради последователната му ангажираност с въпросите на социалното неравенство, миграцията, труда, семейството и човешкото достойнство“, подчертават от академията.
Жан-Пиер и Люк Дарден израстват в Серен, индустриален град в белгийската провинция Лиеж, чиито работнически квартали и социални противоречия по-късно се превръщат в естествен декор на голяма част от техните филми.
Жан-Пиер изучава драматични изкуства в Брюксел, където среща френския драматург и режисьор Арман Гати. Именно под негово влияние двамата братя започват да се занимават с документално кино, като насочват камерата си към живота на обикновените хора, работническите общности и социалните конфликти.
В края на 70-те години създават продуцентската компания Dérives, чрез която реализират първите си документални проекти.
През 1987 г. дебютират в пълнометражното игрално кино с „Фалш“ (Falsch), екранизация по пиесата на Рене Калиски, посветена на последния оцелял член на еврейско семейство, унищожено по време на Холокоста.
Същата година основават и компанията Les Films du Fleuve, която се превръща в основен двигател на тяхната филмова дейност.
Истинският им пробив идва с „Обещанието“ (La Promesse, 1996) – социална драма за експлоатацията на нелегални имигранти и моралното пробуждане на младо момче.
През 1999 г. братя Дарден печелят първата си „Златна палма“ в Кан с „Розета“ – разтърсващ портрет на млада жена, която отчаяно се опитва да намери работа и да се измъкне от бедността.
Главната роля е поверена на тогава едва 17-годишната Емили Дьокен, чието изпълнение ѝ носи наградата за най-добра актриса в Кан. Актрисата почина през март 2025 г.
Филмът утвърждава характерния стил на братята – подвижна камера, близки планове, почти документално наблюдение и отказ от сантименталност. Вместо да обясняват героите си, режисьорите следват техните действия, жестове и решения, оставяйки зрителя сам да се изправи пред моралните въпроси.
През 2005 г. печелят втора „Златна палма“ с „Детето“ (L’Enfant), в който Жереми Рение изпълнява ролята на млад баща, решил да продаде новородения си син.
Следват нови престижни отличия в Кан: награда за най-добър сценарий за „Мълчанието на Лорна“ (2008), Голямата награда на журито за „Момчето с колелото“ (2011) и награда за най-добър режисьор за „Младият Ахмед“ (2019).
През 2022 г. „Тори и Локита“, разказ за две африкански деца мигранти, пристигнали сами в Белгия, получава специалната награда по повод 75-годишнината на фестивала в Кан.
Последният им филм „Млади майки“ (Jeunes Mères, 2025), посветен на пет млади жени, които се опитват да изградят бъдеще за себе си и децата си, печели наградата за най-добър сценарий в Кан, както и отличието на Екуменическото жури.
Братя Дарден са сред малцината режисьори, които успяват да превърнат социалната проблематика в разпознаваем и изключително въздействащ кинематографичен език.
Техните герои рядко са победители. Те са хора, притиснати от обстоятелствата, които се борят за работа, дом, любов, принадлежност или просто за правото да живеят достойно.
Особено място в творчеството им заемат отношенията между родители и деца, личната отговорност, солидарността и възможността човек да направи морален избор дори в най-тежките обстоятелства.
За разлика от традиционното социално кино, което често предлага политически обяснения, братята предпочитат да поставят зрителя непосредствено до своите герои и да го оставят да преживее техните дилеми.
Сред най-известните им филми е и „Два дни, една нощ“ (Deux jours, une nuit, 2014), в който Марион Котияр играе работничка, принудена да убеждава колегите си да се откажат от премиите си, за да може тя да запази работата си.
Филмът се превръща в един от най-силните им разкази за солидарността и жестоките механизми на съвременния трудов пазар.
Братя Дарден имат трайно присъствие и в историята на Европейските филмови награди.
Още през 1997 г. документалният им филм „Джиджи, Моника… и Бианка“ получава отличието за най-добър европейски документален филм.
„Момчето с колелото“ им носи наградата за европейски сценарист, а Марион Котияр е отличена като най-добра европейска актриса за ролята си в „Два дни, една нощ“.
С наградата за цялостно творчество Европейската филмова академия отдава признание не само на забележителната им филмография, но и на последователността, с която в продължение на десетилетия защитават едно кино, поставящо човешкото достойнство в центъра на разказа.
39-ата церемония по връчването на Европейските филмови награди ще се проведе на 16 януари 2027 г. в Атина.
Следете новините ни в :
Източник: Offnews.bg
Култура
Джеф Безос изиграл съществена роля при избора на новия Агент 007

Робърт Патинсън е следващият Джеймс Бонд, се разбра вчера. Той е достатъчно известен с ролите си в сагата „Сумрак“, „Батман“ и „Одисея“, но ако изиграе Агент 007, популярността му ще отлети към стратосферата.
Патинсън вече се е утвърдил като многопластов актьор, звезда от екшъни и изпълнител на главни роли — вероятно затова е избран да влезе в образа на елегантния агент на британските тайни служби, пише Би Би Си.
В момента той е на 40 и е няколко години по-възрастен от другите кандидати, на които се залагаше за ролята, но е и най-известният от тях. Може би именно това обстоятелство е било решаващо за студията Amazon-MGM, отговорна за новата част от франчайза: компанията несъмнено отчита потенциалните приходи от боксофиса.
Любимец е не само на публиката, но се полза с благосклонността на критиката.
След като Патинсън изигра водещия на американското телевизионно шоу „Хванете хищника“ (To Catch a Predator) в криминалния трилър „Прайм тайм“ (Primetime), вестник Independent го нарече „достоен за „Оскар“, а The Times — „превъзходен“.
Той изигра ключова роля за успеха на „Батман“ (2022), който постигна втория по големина резултат в боксофиса в Северна Америка за периода на пандемията от COVID-19 (отстъпвайки единствено на „Спайдърмен: Няма път за вкъщи“). Според британския вестник The Guardian Патинсън е надарил своя „мрачен“ герой с „привлекателна уязвимост“.
А в мрачната романтична комедия „Драма“ (The Drama) той и неговата колежка от филма представиха може би една от най-добрите си актьорски работи в кариерата. Това е един от трите филма, в които той се появи със Зендея тази година — заедно с „Одисея“ и „Дюн: Част трета“.
Джеф Безос заяви, че е взел „най-активно участие“ в избора на Робърт Патинсън за ролята на новия Джеймс Бонд. Говорейки на международна технологична конференция, организирана от американското новинарско издание Semafor, шефът на Amazon призна, че първоначално е бил против кандидатурата на Патинсън, тъй като той „и без това е твърде известен“.
„В Роб имаше нещо специално“, каза Безос.
Изборът на Патинсън за ролята на Бонд съвпадна с мащабни съкращения и консолидация в холивудските филмови компании, където на студиите им става все по-трудно да привличат зрители в киносалоните.
По думите на експерти от филмовата индустрия, Патинсън се е смятал за надежден избор, който точно би могъл да привлече публика. Студията предпочете да не рискува, като покани за ролята по-малко известен актьор, който би могъл да расте и да се развива заедно с франчайза.
Кой е Робърт Патисън
Патинсън е роден в Барнс, в югозападната част на Лондон. Баща му се е занимавал с продажба на класически автомобили, а майка му е работила в модна агенция; той има две по-големи сестри.
Интересът му към актьорското майсторство се проявява още в училищните години, когато започва да посещава театрален клуб в Барнс.
„Ако не беше този малък клуб, вероятно нямаше да стана актьор — призна той през 2008 г. в интервю за местното издание Your Local Guardian. — Първоначално отидох там само защото имаше много хубави момичета. В началото работех зад кулисите, а започнах да играя, когато всички способни момчета си отидоха и се оказах единственият, който беше достатъчно висок за главната роля. Странно е, но може би точно онези представления бяха най-хубавото, което съм правил, и това, с което се гордея най-много.“
Първата си голяма роля в кино получава преди повече от 20 г. — играе Седрик Дигъри във филма от 2005 г. „Хари Потър и огнения бокал“. Въпреки че персонажът е второстепенен, това се оказва достатъчно, за да му обърнат внимание. Три години по-късно получава главната роля в първия от петте филма от сагата „Сумрак“. Той играе вампира Едуард Кълън, влюбил се в обикновената смъртна Белa, чиято роля изпълнява Кристен Стюарт.
Филмите, базирани на вече невероятно популярните книги на Стефани Майер, до 2012 г. събират над 3 милиарда долара в световния боксофис и образът на съблазнител е залепен за Патинсън.
В началото на кариерата си той признава, че му е било трудно да се справя с тълпите от възхитени и шумни фенове.
„Макар че това е част от работата, понякога ми се струва, сякаш са им платили, за да идват и да ми крещят в седем и половина вечер — казва той. — Мисля, че за такъв брой фенове не може да се подготвиш. Не знам защо все още не свиквам, но всеки път това просто ме смазва.“
100-те най-влиятелни
През 2010 г. списанието Time го включва в списъка на 100-те най-влиятелни хора, отбелязвайки пророчески, че „не сме видели и десетата част от това, на което е способен на екрана“.
След успеха на „Сумрак“ Патинсън получава възможност да изпробва себе си в други проекти. Той работи с редица утвърдени режисьори на независимото кино: през 2012 г. играе във филма на Дейвид Кроненбърг „Космополис“, през 2015 г. — във филма на Вернер Херцог „Кралицата на пустинята“, а през 2019 г. — във филма на Робърт Егърс „Фарът“.
В интервю за Screen Daily Патинсън обяснява защо се съгласява за ролята в психологическия хорър „Фарът“: той казва на Егърс: „Просто искам да направя нещо странно“. Въпреки това още през следващата година се връща в сферата на големобюджетното кино: играе в научнофантастичния трилър „Тенет“ на режисьора Кристофър Нолан, а през 2022 г. — във филма „Батман“ на режисьора Мат Рийвс, където негови партньори на снимачната площадка са Зоуи Кравиц и Пол Дано.
В интервю за Screen Daily Патинсън обяснява защо решава да се върне към мащабните проекти: „Може би се опитвах да направя нещо противоположно на това, с което се занимавах дотогава. В даден момент започнах да мисля: „Наистина искам да се захвана за нещо голямо. Дълго време не работех по филми с огромен бюджет. Но подходът ми към работата остава абсолютно същият“, казва той.
„Батман“ получава предимно положителни отзиви, а Патинсън печели нови почитатели.
През 2025 г., появявайки се на червения килим на премиерата на научнофантастичната черна комедия „Мики 17“ — новия филм на режисьора на „Паразити“ Пон Джун Хо, — Патинсън отбелязва, че се чувства странно от факта, че сега сред феновете му преобладават мъже.
„Цяла купчина мъже — това е нещо необичайно за мен!“, казва той пред агенцията Associated Press.
Личен живот
Личният живот на Патинсън често привлича вниманието на пресата — по-специално предишните му връзки със Стюарт, а след това с певицата FKA Twigs.
От 2018 г. той е във връзка с манекенката Суки Уотърхаус. През декември 2023 г. двойката обявява годежа си, а през март се ражда първото им дете — дъщеря. С ролята на Джеймс Бонд графикът на Патинсън ще бъде изключително натоварен — според наличната информация следващата част от „Батман“ с негово участие е планирана за 2028 г.
Все пак значително ще улесни живота му фактът, че бъдещият агент 007 вече е работил с режисьора на 26-ия филм за Бонд — Дени Вилньов, който също режисира „Дюн: Част трета“.
Патинсън високо отзивателно говори за режисьора след съвместната им работа, въпреки че снимките са протекли в изтощителна жега насред пустинята.
Следете новините ни в :
Източник: Offnews.bg
-
Политикапреди 3 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Спортпреди 3 месецаВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 3 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 3 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Бизнеспреди 2 месецаСАЩ и Дания се договориха за сигурността на Гренландия
