Предложенията за данъчни промени целят защита на българските граждани и финансовата стабилност на страната, заяви заместник-министърът на финансите Людмила Петкова в предаването „Говори сега“ по БНТ. По думите ѝ очакваният бюджетен ефект от мерките е близо 1,5 млрд. евро, като тя определи тази оценка като консервативна.

Петкова посочи, че правителството подготвя пакет за овладяване на инфлацията, част от който е предложеният данък върху свръхпечалбите. Коментарът ѝ беше по повод предупреждението на рейтинговата агенция „Фич“ за рискове от висока инфлация, свързани с увеличението на заплатите и силното вътрешно потребление.

Според заместник-министъра секторите, към които е насочена мярката, сред които банки, големи търговски вериги и застрахователи, формират около 60 на сто от свръхпечалбите в икономиката. Тя добави, че техни представители преди няколко месеца са отричали наличието на свръхпечалби и следователно не би трябвало да се притесняват от предложението.

Производството, селското стопанство и транспортът не са включени, тъй като според финансовото министерство предприятията в тези сектори реинвестират печалбите си в нови мощности, производителност, ефективност и работни места. В други сектори средствата се разпределят като дивиденти към чуждестранни дружества майки и напускат страната без облагане с данък върху дивидентите, посочи Петкова.

По думите ѝ застрахователните премии, банковите такси и лихвите по кредитите се определят на пазарен принцип. Тя смята, че предложеният данък не е основание за повишаване на цените и че евентуално поскъпване заради него би било спекулативно и би изисквало намеса на регулаторите.

Петкова оспори и позицията на управителя на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, който предупреди, че допълнителното облагане на банковите печалби може да оскъпи или ограничи кредитирането, да намали частните инвестиции и да повиши цената на държавното финансиране. Заместник-министърът заяви, че вижда „двоен стандарт“ в позицията на БНБ. Според нея централната банка предупреждава за намаляване на капитала и ликвидността, когато част от печалбите трябва да постъпят в бюджета, но не изразява подобни опасения при разпределянето им като дивиденти към чуждестранните дружества майки.

Ако действително има проблем с капитализацията, БНБ би могла да изиска заделяне на резерви за укрепване на капиталовата адекватност, посочи Петкова.

Тя определи като противоречиви и предупрежденията за отражението на данъка върху кредитирането. По думите ѝ Радев, от една страна, изразява притеснения от бързия ръст на кредитите и рисковете на имотния пазар, а от друга – предупреждава, че мярката може да повиши лихвите и да ограничи отпускането на заеми. 

Петкова подчерта, че кредитирането е чувствителна тема и според нея централната банка трябва да следи за спекулативно повишаване на лихвите, вместо да създава опасения за поскъпването им.

Заместник-министърът заяви още, че няма възможност бюджетният дефицит да се понижи под 3 на сто от БВП през тази година. Очакванията са той да бъде около 5 на сто, а през 2027 г. да спадне под 3 на сто.

Източник: БТА

Системата „бонус-малус“ при застраховката „Гражданска отговорност“ се очаква да заработи през февруари 2027 г., заяви заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Пламен Данаилов в предаването „Говори сега“ по БНТ. Той припомни, че наредбите, които я уреждат, са приети в края на август, но е необходимо техническо време за практическото ѝ прилагане.

По думите му не е вярно твърдението, че системата ще предвижда само оскъпяване, без отстъпки. Същевременно не може да се очаква „Гражданска отговорност“ да поевтинее за всички водачи.

Данаилов прогнозира по-силна конкуренция за изрядните шофьори, като застрахователите ще определят условията си така, че да привличат именно тях.

Той подчерта, че системата отчита реалните застрахователни претенции, свързани с поведението на водача и причинените от него произшествия.

Според заместник-председателя на КФН държавното регулиране на цените е погрешен подход. Затова всяко застрахователно дружество ще определя собствена политика за ценообразуване и отчитане на историята на претенциите, като е задължено да я оповести публично.

Данаилов отбеляза, че в някои държави от ЕС системата се прилага от десетилетия, а при определяне на условията се разглеждат причинените застрахователни щети за период до десет години назад.

Към момента не се очаква увеличение на цената на „Гражданска отговорност“ заради Гаранционния фонд, заяви още той.

По думите му промените в Кодекса за застраховането улесняват изплащането на обезщетения на пострадалите чрез фонда, без да променят режима по същество. Досегашната процедура е била по-тромава и бавна, а новите правила целят хората да получават плащанията в значително по-кратки срокове.

Източник: БТА

Швейцарската национална банка (централната банка на страната) е в „удобно“ положение благодарение на умерените перспективи за инфлацията, заяви нейният президент Мартин Шлегел в интервю за швейцарската обществена медия Ес Ер Еф. Той подкрепи и по-строгите капиталови изисквания за най-голямата банка в страната Ю Би Ес (UBS), но отхвърли възлагането на допълнителни задачи на централната банка за борба с климатичните промени, съобщи местната агенция АВП.

„Ако погледнете нашите прогнози за инфлацията, ще видите, че сме почти точно в средата на диапазона“, каза Шлегел, визирайки диапазона от 0 до 2 на сто за ценова стабилност.

По думите му притесненията на централната банка за инфлацията не са по-големи от обичайните.

„Това е нашата отговорност, така че, разбира се, винаги сме загрижени, но в този смисъл сме в удобна ситуация“, заяви той.

В четвъртък регулаторът остави основната си лихва на нула – равнището, на което тя се намира от юни 2025 г. Годишната инфлация през август беше 0,8 на сто. Икономистите очакват данните за септември, които ще бъдат публикувани на 1 октомври, да покажат леко ускоряване до 1 на сто.

Ниските лихви и умерената инфлация отличават Швейцария от повечето големи икономики. Управлението за федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка преминаха към затягане на паричната политика, за да ограничат отражението на поскъпващата енергия върху вътрешните цени.

По въпроса за регулирането на Ю Би Ес Шлегел подкрепи предложените от швейцарското правителство по-строги капиталови изисквания.

„От гледна точка на финансовата стабилност най-доброто решение е възможно най-високото капиталово покритие“, заяви той в предаването „Замстагсрундшау“ на радио Ес Ер Еф.

Дали капиталовото покритие на чуждестранните дъщерни дружества на Ю Би Ес ще бъде 90 на сто, както е одобрил Съветът на кантоните, или 100 на сто, както настоява правителството, е въпрос на политическо решение, уточни Шлегел. Според него мерките, предложени след кризата с „Креди Сюис“ (Credit Suisse), са целенасочени и подходящи.

В отговор на критиките на главния изпълнителен директор на Ю Би Ес Серджо Ермоти, че властите също носят отговорност за краха на „Креди Сюис“ и са реагирали твърде късно, Шлегел се позова на заключенията на парламентарната разследваща комисия. По думите му тя е определила ръководството и управителния съвет на банката като отговорни за кризата.

Комисията е отправила и препоръки за подобрения в работата на властите, добави той. Шлегел уточни, че регулаторът отговаря за финансовата стабилност, а не за банковия надзор.

Попитан за възможността Ю Би Ес да премести седалището си извън Швейцария заради капиталовите изисквания, той заяви, че решението е на самата банка.

„Разбира се, това е голяма банка и носи ползи за Швейцария. Но Швейцария, разбира се, също носи ползи на Ю Би Ес“, посочи Шлегел.

Президентът на центрлната банка отхвърли идеята на институцията да бъдат възлагани допълнителни задачи за борба с климатичните промени. Според него ефективните инструменти в тази област са в ръцете на политиците.

Централната банка трябва да се съсредоточи върху ценовата стабилност, като отчита икономическото развитие, заяви той. Основната лихва и интервенциите на валутния пазар са инструменти, предназначени именно за тази цел.

Шлегел определи климатичните промени като „едно от най-големите предизвикателства за цялото човечество през следващите десетилетия“ и подчерта, че регулаторът проучва отражението им върху своите задачи. Последното ускоряване на инфлацията обаче се дължи почти изцяло на петролните продукти, посочи той.

Сушите могат да намалят реколтите и да оскъпят храните, но възможностите на централната банка да противодейства на подобни временни шокове в предлагането са ограничени. Ако климатичните промени променят икономическата структура в дългосрочен план, паричната политика може да реагира на последиците, обясни Шлегел.

Той отчете климатични рискове както за финансовата стабилност, така и за инвестициите на банката, но посочи, че те се проявяват за по-дълги периоди. В краткосрочен план за портфейла на Швейцарската национална банка по-значими остават валутните и лихвените рискове.

Според Шлегел целенасоченото пренасочване на инвестициите с климатична цел би имало ограничен ефект. Той изрази съмнение, че централната банка, като сравнително малък участник на световните капиталови пазари, може да повлияе върху климатичните промени чрез продажба на отделни акции.

Източник: БТА