Свят
Към края на изборния ден в Саксония-Анхалт беше отчетена значително по-висока избирателна активност спрямо последните местни избори там

Висока избирателна активност беше отчетена в източната германска провинция Саксония-Анхалт, където към 16:00 ч. (17:00 ч. българско време) правото си на глас упражниха 65,3% от 1,7 милиона избиратели, съобщи регионалният изборен комисар, предаде ДПА.
Това вече надхвърля окончателната избирателна активност от 60,3% на последните избори през 2021 г., включително гласувалите по пощата.
В 2130-те избирателни секции ще може да се гласува до 18:00 ч. (19:00 ч. българско време), когато телевизиите Це Де Еф и А Ер Де ще обявят първите екзитполове. Малко след това ще бъдат представени и първите прогнози въз основа на частично преброените гласове, а предварителните резултати се очакват до утре сутринта.
Изборите привличат голямо внимание, тъй като „Алтернатива за Германия“ (АзГ) се стреми да стане първата крайнодясна партия, оглавила местно правителство в страната след Втората световна война.
Антиимиграционната партия получава над 40% подкрепа в социологическите проучвания и се надява да спечели безпрецедентно абсолютно мнозинство от местата в парламента на провинцията в Магдебург. Това би ѝ позволило да заобиколи т.нар. защитна стена на основните партии срещу сътрудничеството с крайната десница и да доведе АзГ и харизматичния ѝ водещ кандидат Улрих Зигмунд към властта.
Според социологическите проучвания консервативният Християндемократически съюз (ХДС), който оглавява настоящата трипартийна коалиция в Саксония-Анхалт, изостава значително от АзГ. Крайнодясната партия се възползва от широко разпространеното недоволство от правителството на канцлера Фридрих Мерц в Берлин.
Дали АзГ ще успее да си осигури мнозинство за съставяне на правителство вероятно ще зависи от това дали три леви партии – „Левите“, Германската социалдемократическа партия (ГСДП) и „Зелените“ – ще преминат 5-процентния праг, необходим за спечелване на места в парламента.
/ЛМ/
Източник: БТА
Свят
Украинският президент Володимир Зеленски наложи санкции на бившия си прессекретар Юлия Мендел

Украинският президент Володимир Зеленски наложи днес санкции на бившия си прессекретар Юлия Мендел, обвинявайки нея и още девет души в разпространение на руска пропаганда и в подкрепа на агресивната политика на Русия спрямо Украйна, предаде Ройтерс.
Мендел, която бе първият прессекретар на Зеленски и работеше с него от вспътването му в длъжност от 2019 до 2021 г.- преди пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г., реагира с публикация в социалната мрежа Фейсбук. В нея бе заявено, че налагането на санкции на украински граждани е противоконституционно. Тя не коментира конкретните обвинения, уточнява Ройтерс.
Агенцията припомня, че бившата говорителка на украинския президент е давала интервюта, в които критикува действията на Зеленски от миналата година насам, когато много хора от най-близкото му обкръжение се оказаха замесени в корупционни скандали.
Санкциите срещу Мендел, обявени от държавния глава с указ, ще бъдат в сила за срок от 10 години и включват замразяване на авоари и търговски ограничения, се посочва в документа. Това е необичайна мярка спрямо бивш служител на президентството, макар че по подобен начин се е действало срещу политически фигури, посочва Ройтерс.
Миналата година Украйна наложи санкции на бившия президент и опозиционер Петро Порошенко, включващи замразяване на активи и забрана за изнасяне на капитали от страната, от съображения, свързани с „националната сигурност“.
С днешния указ на Зеленски „се налагат ограничения на 10 руски и украински граждани, които разпространяват дезинформация и руска пропаганда и подкрепят агресивната политика на Русия спрямо
Украйна. Юлия Мендел е сред санкционираните лица“, се отбелязва в изявление на президентството на Украйна, цитирано от Ройтерс.
Източник: БТА
Свят
Очаква се левоцентристкият опозиционен блок да спечели изборите в Швеция с 51,3%, показва екзитпол на националната телевизия

Очаква се левоцентристкият опозиционен блок, оглавяван от Магдалена Андершон, да спечели днешните избори в Швеция за 349-местния еднокамарен парламент (Риксдаг) с 51,3 процента от гласовете на избирателите, показва екзитпол на националната телевизия СВТ (SVT), на който се позовава Ройтерс.
Според първите данни от този екзитпол дестоцентристкият блок, предвождан от настоящия министър-председател Улф Кристершон, ще получи 46,8 процента от вота.
За час на затваряне на избирателните секции беше обявен 21:00 ч. българско време (20:00 местно), но по информация на председателката на Централната избирателна комисия Ана Никвист за СВТ, ако в този момент е имало хора на опашката, им е било позволено да дадат своя вот.
Андершон е лидерка на Шведската социалдемократическа работническа партия, като опозиционният блок включва още Зелените, Левите и Партията на центъра.
Кристершон е лидер на Умерената коалиционна партия, която е в коалиция за изборите с партньорите си в кабинета към момента- християндемократите и либералите, както и с крайнодясната партия „Шведски демократи“, на която бяха обещани министерски кресла в следващо правителство.
/ИТ/
Източник: БТА
Свят
Ройтерс: Ще има среща Израел – Ливан в Рим идния месец, потвърди представител на Държавния департамент на САЩ

Представители на Израел и Ливан ще се срещнат в италианската столица Рим идния месец, за да обсъдят споразумение за сигурност с посредничеството на САЩ, което цели да ограничи враждебните действия от двете страни на границата, потвърди пред Ройтерс официален представител на американския Държавен департамент.
Едно методично изпълнение на споразумението „остава единственият реалистичен способ за възстановяване на суверенитета на Ливан и за сигурността на Израел“, заяви официалният представител, като добави, че посланиците на Ливан и Израел в САЩ ще се срещнат във Вашингтон следващата седмица.
Седмият кръг от преговорите в италианската столица приключи миналия месец без пробив по ключови териториални въпроси. Ливанската шиитска групировка „Хизбула“ и Израел възобновиха военните действия на 2 март на фона на широкия регионален конфликт, припомня Ройтерс.
Израелската армия окупира ливанска територия в протежение на около 10 километра, определяйки я като „буферна зона“. Израелски представители твърдят, че зоната е необходима за защита на населените места в Северен Израел от атаки, извършвани от „Хизбула“, посочва Ройтерс, допълвайки, че по данни на ливанското здравно министерство над 4300 души са загинали при израелски удари в Ливан от март насам.
/ИТ/
Източник: БТА
-
Икономикапреди 2 месеца„Енвидиа“ губи позиции на китайския пазар на чипове за изкуствен интелект за сметка на местни производители, най-вече -„Хуавей“
-
Обществопреди 2 месецаДАНС твърди, че за година е разкрила десетки шпиони. Повечето са мурзилки
-
Обществопреди 4 седмициЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 1 месецЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Спортпреди 3 седмициВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Обществопреди 4 седмициВъздухът в София се подобрява, очаква се трайно разсейване на дима от Сърбия
-
Спортпреди 4 седмициВтори бронз за ансамбъла на България на финалите на шампионата на планетата във Франкфурт
-
Икономикапреди 3 седмициЗаписванията за почивки това лято се правят основно три-четири седмици преди пътуването, каза Иван Грошев
