Софийската районна прокуратура (СГП) внесе обвинителен акт срещу шестима души, извършили хулигански действия пред сградата на Европейската комисия (ЕК) в София. Това съобщи във вторник държавното обвинение.

Новината идва, след като края на февруари симпатизанти на проруската партия „Възраждане“ хвърлиха бомбички и запалиха вратата на сградата по време на протест срещу влизането на България в еврозоната. След това беше съобщено за 10 ранени полицаи, а първоначално бяха задържани общо шестима участници.

За вандаласките действия срещу сградата на ЕК бяха уличени и четирима депутати на „Възраждане“ – Славчо Крумов, Ивайло Чорбов , Йордан Тодоров и Никола Димитров. Прокуратурата поиска имунитетите им, за да им повдигне обвинения, но на няколко пъти, с помощта на ГЕРБ, „Величие“, МЕЧ и ДПС – Доган, парламентът взе решения, с които да запази имунитетите на депутатите на „Възраждане“.

Сред действията, заради които шестимата души са обвинени от прокуратурата, попадат раздаване и хвърляне на яйца, пълни с червена боя срещу сградата на ЕК, удряне с метален чук по фасадата на сградата, блъскане и чупене на стъкла и врати.

От прокуратурата уточняват, че сред шестимата има и един непълнолетен, който обаче е „разбирал свойството и значението на деянието“ си.

В месеците преди България да получи финалното одобрение за влизането си в еврозоната, „Възраждане“ многократно заплаши и атакува различни институции в страната, които имат отношение към процеса. Такива бяха Националния статистически интитут (НСИ), Българската народна банка (БНБ), представителството на ЕК, както и отделни партии и политици.

България получи окончателно одобрение за присъединяването си към еврозоната от началото на 2026 г. на 8 юли. Днес партия „Възраждане“, която иска България да излезе от ЕС и НАТО, твърди, че ще „унищожи еврозоната отвътре“ и иска запазване на валутния борд и закачането на българския лев за американския долар, а не както е досега за еврото.

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) реши, че ще се обърне към Пленума на Върховния административен съд (ВАС) с въпроса кой да изпълнява функциите на председател на съда, съобщи правният сайт „Лекс“ във вторник.

Решението е по повод факта, че на 21 юли изтича 6-месечният срок, в който сегашният временен шеф на ВАС Георги Чолаков може да остане на поста. Това ограничение беше въведено за председателите на двете върховните съдилища, както и за главния прокурор, със законови промени в началото на годината.

Но само преди седмица прокурорската колегия на ВСС взе решение, което противоречи на това на съдийската колегия – да не назначава нов временен главен прокурор на мястото на Борислав Сарафов, който заема поста още от юни 2023 г.

Според прокурорската колегия промените в закона от януари не засягат т.нар. заварено положение, в което се намират и Сарафов, и Чолаков. Двамата вече заемаха временно съответните постове към датата 21 януари, когато промените в закона и 6-месечното ограничение влязоха в сила.

Членовете на прокурорската колегия решиха, че на промените не е придадена обратна сила и затова ограничението не засяга Сарафов. Това се случи въпреки тълкуванията, че след 21 юли ще има нов изпълняващ функциите главен прокурор и нов временен шеф на ВАС.

Сега членовете на съдийската колегия не приеха, че промените в закона не следва да се приложат, и взеха различно решение – да поискат от Пленума на ВАС да предложи кой да изпълнява функциите на председател на съда на мястото на Чолаков.

Този вариант беше предложен от Драгомир Кояджиков, който не присъстваше на гласуването във вторник. Според него даването на възможност самите съдии да изберат временен шеф представлява „еманация на принципа на съдийско самоуправление“.

„Принципът на съдийското самоуправление обуславя ние да питаме съдиите във ВАС за приложението на чл. 173, ал. 15 ЗСВ и за издигането на кандидат за изпълняващ функциите председател на ВАС“, каза и Даниела Марчева от съдийската колегия, цитирана от „Лекс“.

Другата обсъждана опция беше да се отправи питане до най-старшия зам.-председател на ВАС – Маринка Чернева, дали е съгласна временно да ръководи съда. За този вариант се застъпиха Олга Керелска и председателката на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова.

Всичко това се случва на фона на поредната препоръка на Европейската комисия България да реформира ВСС, както и на решение на Съда на Европейския съюз, че е недопустимо органи с изтекъл мандат да вземат ключови кадрови решения в съдебната власт. Настоящият състав на ВСС е с изтекъл мандат от три години.

Чолаков беше назначен за временен шеф на ВАС през ноември 2024 г., след като изтече 7-годишният му мандат на същия пост.

Това решение беше взето в нарушение на Конституцията. Според решение на Конституционния съд (КС) от 2005 г., председателите на върховните съдилища и главният прокурор нямат право да останат на поста си след изтичането на мандата.