Дневният ред на започващата днес пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург, която ще продължи до четвъртък, 22 октомври, поставя във фокуса на вниманието сигурността в Черно море, отношенията на ЕС с Русия и Украйна, както и заключенията от заседанието на Европейския съвет от 15 и 16 октомври. Сред останалите основни теми са европейската подкрепа за Международния наказателен съд, ескалацията на атаките на хусите, и връчването на наградата „Дафне Каруана Галиция“ за 2026 година.

Сигурността в Черно море и европейската отбрана

Във вторник сутринта евродепутатите ще обсъдят ескалацията на руските удари срещу корабоплаването в Черно море, застрашаващи човешки животи, регионалната стабилност и продоволствената сигурност. Темата отново е включена в дневния ред за гласуване на резолюция четвъртък. Предвидено е разглеждане на въпроса в контекста на неотдавнашните атаки срещу търговски кораби в Черно море край България и Румъния и рисковете за гражданското корабоплаване в региона.

На 13 октомври товарният кораб „Ейч Ес Дигнити“ (HS Dignity), плаващ под флага на Гвинея-Бисау, потъна край българското крайбрежие след нападение с дрон, при което 11 моряци бяха обявени за изчезнали. Друг плавателен съд, „Челси-3“ (Chelsea-3), плаващ под малтийски флаг, също бе поразен, но екипажът му оцеля. На 15 октомври бе съобщено за нови нападения срещу два танкера край Румъния. Българските власти поискаха от НАТО разполагане на бойни самолети и системи за противодействие на дронове, съобщи Ройтерс. България не е обвинила официално Русия за случаите, докато руското посолство отрече да разполага с информация за нападенията срещу корабите.

Евродепутатите ще обсъдят и ескалацията на нападенията на хусите и техните последици за регионалната сигурност. Дебатът е предвиден за вторник, а гласуването по съответния текст – за четвъртък. Темата е свързана с опасностите за корабоплаването в Червено море и Аденския залив, както и с последиците от атаките срещу търговски кораби за международната търговия.

Заключенията от Европейския съвет

В сряда евродепутатите ще обсъдят заключенията от заседанието на Европейския съвет от 15 и 16 октомври. Европейските лидери разгледаха въпроси, свързани с конкурентоспособността на ЕС, подкрепата за Украйна и Молдова, европейската отбрана и сигурност, миграцията, разширяването и следващата многогодишна финансова рамка.

В заключенията си лидерите потвърдиха подкрепата за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна, както и необходимостта от справедлив и траен мир, подкрепен от надеждни гаранции за сигурност. Те подчертаха и необходимостта от засилване на отбранителната готовност на ЕС, по-добрата защита на външните граници и ускоряването на работата по системите за противодействие на дронове. Сред приоритетите са също намаляването на стратегическите зависимости и укрепването на европейската отбранителна промишленост.

Европейският съвет приветства напредъка по присъединяването на Украйна и Молдова към ЕС, като подчерта, че процесът трябва да продължи въз основа на постигнатите реформи. Заключенията обхващат и отношенията с Близкия изток, международното право и подготовката за климатичната конференция КОП31. Очаква се дебатът в Европейския парламент да даде възможност на политическите групи да изложат позициите си по основните решения и приоритети на съюза.

Призът „Дафне Каруана Галиция“

В сряда ще бъде връчен призът „Дафне Каруана Галиция“. Наградата е учредена с подкрепата на Европейския парламент в знак на почит към малтийската разследваща журналистка и блогърка Дафне Каруана Галиция, убита през октомври 2017 година. Отличието се връчва за изключително журналистическо постижение в защита на основните принципи и ценности на ЕС.

Други теми от дневния ред

Сред останалите въпроси, които ще бъдат разгледани по време на пленарната сесия, са отношенията между ЕС и Великобритания, подготовката за срещата на върха ЕС – Канада и бъдещето на европейско-средиземноморските отношения. В четвъртък ще бъде обсъдена и политиката на сближаване в източните гранични региони на ЕС, включително укрепването на териториалната устойчивост и трансграничното сътрудничество.

Пленарната сесия ще приключи в четвъртък с дебати по международни въпроси, включително отношенията между ЕС и Канада и подготовката за КОП31. Програмата обхваща както законодателни досиета, по които се очакват гласувания, така и политически дебати, които ще очертаят позициите на Европейския парламент по основните въпроси на европейската и международната политика.

Източник: БТА

Министерството на здравеопазването на Казахстан е подготвило проект за промени в санитарните разпоредби, уреждащи съхранението, транспортирането и употребата на имунобиологични лекарствени продукти, предаде казахстанската новинарска агенция Казинформ.

Предложените изменения предвиждат по-строг контрол върху температурните условия и въвеждане на дигитална система за наблюдение на съхранението на ваксините.

Целта е да се подобри т.нар. хладилна верига, която осигурява поддържането на необходимата температура при съхранението и транспортирането на ваксини, така че да се запазят тяхното качество и ефективност.

Една от основните предвидени мерки е въвеждането на дигитални технологии за денонощно следене на температурата. Това ще позволи на отговорните органи да реагират своевременно при отклонения от установените температурни граници.

Министерството планира също да подобри системата за проследяване и отчетност на ваксините и останалите имунобиологични лекарствени продукти. По този начин ще се засили контролът върху движението им на всеки етап, от доставката до използването им в лечебните заведения.

Според проекта промените са разработени в изпълнение на указанията на президента Касъм-Жомарт Токаев за усъвършенстване на системата за съхранение и транспортиране на имунобиологични лекарствени продукти при необходимите температурни условия.

Очаква се новите мерки да подобрят контрола върху съхранението и транспортирането на тези продукти и да допринесат за гарантиране на тяхното качество и безопасност.

По-рано Казинформ съобщи, че Министерството на здравеопазването на Казахстан постепенно въвежда решения, базирани на изкуствен интелект, с цел повишаване на точността на диагностиката, подпомагане на лекарите при вземането на клинични решения и подобряване на качеството на медицинските услуги.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и Казинформ)

Източник: БТА

/БЗ/

Източник: БТА