Пау Кубарси иска защитниците също да получават своята част от бляскавите футболни отличия, но златният медал от Световното първенство не му носи специални привилегии у дома, където тинейджърът от Барселона все още се кара със сестра си за домакинските задължения.

19-годишният централен бранител на националния тим на Испания отправя сериозно предизвикателство към нападателите, които обикновено доминират при индивидуалните награди, след като бе на терена всяка минута от триумфа на страната си на Мондиал 2026 и бе избран за най-добър млад футболист на турнира.

Сега той оглавява класацията за наградата Golden Boy („Златно момче“), връчвана за най-добър футболист в Европа под 21-годишна възраст и печелена от защитник само веднъж (Матайс де Лихт през 2018-а) от създаването му през 2003-а насам.

„За защитниците е по-трудно да получат признание, ние по-рядко попадаме в светлината на прожекторите“, коментира Кубарси в интервю за агенция Reuters и продължи:

„Може би работата ни не е толкова видима, защото в крайна сметка нападателите бележат много голове, правят асистенции, играят по-атрактивен футбол и привличат повече вниманието.“

Испания допусна само един гол по време на Световното първенство и победи Аржентина с 1:0 след продължения във финала, като не позволи на противника да отправи нито един точен удар в рамките на 120 минути. Кубарси също така оглави класацията по брой докосвания на топката и успешни пасове във финалния мач, което подчертава способността му да гради играта, а не просто да проваля действията на съперника.

Попитан дали е защитник или плеймейкър, той избира и двете: „Играта на плеймейкъра също започва от вратаря и защитниците – именно оттам тръгват действията и ритъмът на отбора. Но обичам и играта в защита, обичам да влизам в единоборства. Мисля, че съчетавам по малко и от двете.“

За негови примери служат бившите капитани на Барселона Карлес Пуйол и Жерар Пике – първият заради лидерските качества и характера, а вторият заради умението да разпределя топката.

„Никога не съм бил от футболистите, които действат грубо. Ако се наложи да вляза в единоборство, ще го направя, но без злоба – винаги с цел да отнема топката. Смятам, че тази интензивност и този характер не трябва да се губят, защото са много важни за един защитник“, заяви още Пау Кубарси.

Извън терена той предпочита по-спокоен начин на живот, повлиян от израстването му в градче с население от 187 души в провинция Жирона, както и произхода от семейство на дърводелци, чиито уроци за дисциплината са оставили траен отпечатък у него.

Животът близо до тренировъчната база на Барселона е удобен, но самият град се оказва по-труден за възприемане.

„Винаги, когато мога, отивам в градчето си. Наистина обичам да намирам спокойствие в малките неща, сред природата – просто да бъда там, да се чувствам в мир със себе си и да се наслаждавам на момента“, призна Кубарси.

Амбициите му надхвърлят футбола – той планира да учи бизнес и администрация. Засега упражнява английския си език, като намира време за това между тренировките и мачовете.

„Важно е също така да продължиш да работиш върху себе си като личност, защото животът, за съжаление, не се свежда само до футбола и трябва да имаш и други преживявания“, добави тинейджърът.

Следващите му спортни цели не са никак скромни – спечелване на Лигата на нациите с Испания и на Шампионската лига с Барселона. Индивидуалните отличия също биха били добре дошли, но Пау Кубарси разглежда признанието за защитниците като кауза, по-голяма от самия него.

„Вярвам също, че дори да не съм аз, други централни защитници могат да се борят за тези награди. Това показва, че и ние сме на високо ниво“, завърши той.

Източник: БТА