Пациентска организация поиска да бъде преразгледано повторното назначаване на Иванка Динева начело на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) заради липсата на резултати в областта на донорството и трансплантациите. От Министерството на здравеопазването отговориха, че напредък има и че право на премиера и на здравния министър е да изберат кого да назначават.

„Настояваме Министерството на здравеопазването да преосмисли решението си относно преназначаване на г-жа Иванка Динева, тъй като то би оказало за пореден път негативно влияние върху развитието на донорството и трансплантациите в България.“ Позиция с това искане изпратиха до здравното министерство от сдружение „Българско общество на пациентите с пулмонална хипетрония“ (БОППХ).

В позицията от пациентската организация изразяват сериозно безпокойство от липсата на белодробни трансплантации у нас и на достъп на пациентите, чакащи за трансплантация до присаждане на орган в чужбина през последните години, период, в който начело на агенцията също бе Динева.

Считаме, че през последните години се наблюдава сериозен дефицит на резултати в областта на донорството и трансплантациите, особено по отношение на осигуряването на достъп на български пациенти до белодробна трансплантация. Това поставя под съмнение ефективността на управленския модел и капацитета на дирекция „Управление, координация и контрол на трансплантацията и асистираната репродукция“ към ИАМН да изпълнява една от най-важните си функции – изграждането и поддържането на устойчиви международни партньорства в интерес на пациентите, посочват в позицията си от пациентската организация.

Сред аргументите им са още „липси“ – на споразумения с европейски програми за белодробна трансплантация, на системна подготовка на български специалисти за осъществяване на такива трансплантации у нас; на реални и работещи възможности за лечение на българските пациенти в утвърдени трансплантационни центрове в чужбина.

Показателно е, че в редица случаи самите пациенти и техните семейства са принудени да търсят контакти и възможности за лечение в чужди трансплантационни центрове за белодробни трансплантации. И към настоящия момент съществуват случаи на пациенти, които самостоятелно установяват връзка с лечебни заведения в Швейцария и САЩ поради липсата на действащ институционален механизъм за насочване и подкрепа, посочват от пациентската организация.

От БОППХ припомнят, че през 2023 г. е обсъждана възможност за създаването на специализирана структура, която да се занимава с този род дейности, но възможността е застинала на етап намерения.

Те очертават като основен проблем недостатъчния брой донори и липсата на последователна дългосрочна държавна политика за развитие на донорството. „Без ефективни механизми за идентифициране и реализиране на донорски ситуации, без по-добра координация между лечебните заведения и без реална подкрепа за медицинските специалисти, всяка стратегия за развитие на трансплантациите ще остане непълна“, пишат от сдружението и подчертават, че след това назначение не са оптимисти за съществена положителна промяна в сектора.

Настояваме Министерството на здравеопазването да преосмисли решението си относно преназначаване на г-жа Иванка Динева, тъй като то би оказало за пореден път негативно влияние върху развитието на донорството и трансплантациите в България. Според нашата оценка, г-жа Иванка Динева не разполага с необходимия управленски капацитет и експертиза за ефективно разширяване на международните контакти на ИАМН и за изграждане на устойчиви партньорства с водещи европейски и международни организации в областта на донорството и трансплантациите, посочват в заключение от Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония.

Питат МЗ, отговаря ИАМН

В отговор на позицията от здравното министерство съобщават, че по направените констатации са поискали становище от ИАМН – респективно от изпълнителния директор Иванка Динева. Решението буди недоумение, предвид факта, че самото МЗ разполага с доклади от собствения си Вътрешен одит след проверки на дейносттта на агенцията под управлението на бившия и настоящ директор на „Медицински надзор“. В този смисъл би трябвало да има собствени впечатления. 

Съвсем естествено от „Медицински надзор“ отчитат положителен развой на донорско-трансплантационните процеси, както и интензивно сътрудничество с нуждаещите се от белодробна трансплантация реципиенти. Задължения, които са им вменени и със закон.

В много от случаите пациентите се обръщат към НЗОК за финансиране на лечение в чужбина и съответно НЗОК изпраща към ИА „МН“ информация за необходимостта от предоставяне на оферта от чуждестранна болница. Всички пациенти, които са поискали съдействие от ИА „Медицински надзор“ за получаване на оферта за белодробна трансплантация, имат предоставена такава, пишат от ИАМН и отчитат, че с тяхно съдействие са осигурени оферти за 4 белодробни трансплантации в САЩ на български реципиенти, един пациент е в американска клиника и очаква донор, трима са успешно трансплантирани (не се уточнява за какъв период става дума).

По-различна е гледната точка на БОППХ, откъдето многократно са изтъквали, че пациентите търсят сами възможност за белодробна трансплантация в чужбина. При осъществен контакт с чужда клиника обаче се оказва, че лечебното заведение държи да преговаря с ИАМН и връзката се къса.

“Да! За живот!“: Белодробни трансплантации няма, “Медицински надзор“ брои живите

Сключването на Споразумение с европейска институция/клиника за осигуряване на лечение и белодробна трансплантация на нуждаещите се български пациенти предполага осигуряване на органи (бял дроб) от трупен донор от наша страна. През последните години лечебните заведения в страната идентифицират все по-малко трупни донори, голяма част от които са на възраст над 60 години, коморбидни, което прави невъзможна оценката на белия дроб като годен за трансплантация, отбелязват от „Медицински надзор“, откъдето сами констатират намалелия брой донорски ситуации, но явно не смятат, че имат отношение към този факт.

В становището си те цитират нормативни промени от 2022 г., които се доказаха като неефективни и специалисти, и пациентски организации настояват на нови, но въпреки декларациите на Иванка Динева, че се подготвят, такива все още не са факт.

По повод развитието на програмата за белодробни трансплантации от агенцията припомнят организираното обучение във Виена през 2025 г., в което участваха 10 български специалисти. Разнородният състав на преминалите обучението лекари от три болници повдига въпроса има въобще ли концепция за развитието на белодробните трансплантации, тъй като очевидно в „Св. Екатерина“ бял дроб не се трансплантира, там вече и сърца почти не се присаждат, АСК УМБАЛ „Токуда“ има лиценз за донорска база, но не е трансплантационен център, а от ВМА, където макар все още да няма лиценз, има потенциал това да се случи, по данни на ИАМН е изпратен само един пулмолог.

От Медицински надзор изтъкват, че при наличен бюджет по националната програма ще направят „необходимото за изискване на оферта от Университетската болница във Виена за организиране на обучението на предварително сформиран български екип за белодробна трансплантация до края на календарната година.

След изредените постижения в областта на донорството и трансплантациите представени от самата ИАМН, в отговора до пациентската организация, бегло се включва и здравното министерство.

В отговор на твърдението, че Динева няма капацитет да управлява процесите по донорство и трансплантация, от ведомството посочват, че тя отговаря на всички нормативни изисквания за заемането на длъжността изпълнителен директор на „Медицински надзор“, има необходимите образование, квалификации (магистър по Право, Счетоводство и контрол, здравен мениджмънт) и богат управленски опит през годините, вкл. и като директор на агенцията.

От МЗ също изрично напомнят на пациентската организация, че правото на избор на директор на ИАМН е на здравния министър, а одобрението е на премиера, тъй като длъжността не изисква процедура по подбор или конкурс. А както вече стана ясно, един от основните мотиви за възстановяването на Динева на поста е, за да поеме отговорност.

“Медицински надзор“ за наши хора – в рамките на умерения прогрес и Прогресивна България

Малко актуална статистика 

През 2023 г. (когато Иванка Динева поема ръководството на „Медицински надзор“), у нас са осъществени 42 трансплантации. За същата година (в приблизителни стойности) трансплантациите в Румъния са 320, в Словения – 120, в Хърватия – 300. През 2024 г. у нас са присадени органи на 34 реципиенти, в Румъния на 340, в Словения на 115, а в Хърватия на 310. Данните за 2025 г. показват 30 трансплантации у нас, 350 в Румъния, 120 в Словения и 320 в Хърватия.

Каква е статистиката за белодробните трансплантации, които не се извършват у нас. Румъния все още няма особен успех в присаждането на тези органи, но опити не липсват. През 2023 г. е регистрирана една белодробна трансплантация, през 2024 г. също една, а през 2025 г. – две. В Словения през 2023 г. белодробните трансплантации са 21, през 2024 г. – 16, през 2025 г. – 17. В Хърватия през 2023 г. този вид трансплантации са 14, през 2024 г. – 12, а през 2025 г. – 15.

Данните са от Eurotransplant Statistics Library, годишните отчети на Eurotransplant, Agenția Națională de Transplant.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg