На 15 ноември изтича срокът, в който фирмите, както и физическите лица, извършващи дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително еднолични търговци и регистрираните земеделски стопани, избрали да се облагат с данък върху годишната данъчна основа, могат да коригират размера на декларираните от тях авансови вноски за корпоративен данък или данък върху доходите за 2026 година, припомнят от Националната агенция за приходите (НАП).

Тъй като тази година 15 ноември е в неделя, крайният срок за промени в декларираните данни се удължава до 16 ноември, понеделник. 

На 1 декември изтича и срокът за плащане на авансовата вноска за декември и тримесечната авансова вноска за третото тримесечие на 2026 година. 

Лицата, чиито нетни приходи от продажби за 2024 г. надвишават 300 000 лева, са длъжни да правят авансови вноски за корпоративен данък. Те са месечни и тримесечни и се определят на база на прогнозната данъчна печалба за текущата година. Месечни вноски се правят при нетни приходи от продажби за годината преди предходната над 3 000 000 лв., а тримесечни – при нетни приходи от продажби за годината преди предходната от 300 000,01 лв. до 3 000 000 лв. включително. 

Анализите на НАП показват, че има случаи, при които прогнозираните авансови вноски се оказват по-ниски или по-високи от дължимия годишен данък и това може да доведе до начисляване на лихви от страна на приходната агенция за периода от 16 април до 31 декември на съответната година или пък до надвнесен данък. Затова предприятията имат възможност сами да увеличават или намаляват своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен данък, обясняват от НАП. Увеличението, съответно намалението на авансовите вноски, може да се ползва след подаване на декларация за промяна, по електронен път с квалифициран електронен подпис /КЕП/ през е-портала на НАП.

За коригиране на месечната авансова вноска за ноември 2026 г. декларацията трябва да бъде подадена най-късно до 16 ноември и вноската да бъде платена до тази дата. За коригиране на месечната авансова вноска за декември и тримесечната авансова вноска за третото тримесечие на годината е необходимо декларацията да бъде подадена най-късно до 16 ноември, въпреки че срокът за внасянето им е до 1 декември, посочват от НАП. 

Източник: БТА

Япония е предприела интервенция на валутния пазар на 30 юли, като е изкупила рекордните 7,98 трилиона йени (50,4 млрд. долара), за да ограничи поевтиняването на националната валута спрямо щатския долар, показват данни на японското Mинистерство на финансите, публикувани днес и цитирани от Киодо.

Интервенцията на 30 юли е част от поредица операции по изкупуване на йени и продажба на долари, възлизащи общо на 15,4 трилиона йени. Те са извършени на 30 и 31 юли и на 3 август, показват данните за валутните операции през третото тримесечие.

На 31 юли Япония и САЩ предприеха съвместна интервенция на валутния пазар в опит да спрат обезценяването на йената – за първи път от 28 години. В рамките на операцията Япония е изразходвала средства в размер на 5,55 трилиона йени.

Интервенциите бяха предприети, след като в края на юли курсът на йената се понижи до над 163 йени за долар – най-ниското равнище на японската валута от 39 години и осем месеца. Това накара властите да предприемат мащабни действия за ограничаване на поевтиняването. Предишният рекорд за еднодневна интервенция в подкрепа на йената беше 6,28 трилиона йени и датираше от 30 април.

След намесата на властите йената временно поскъпна до малко над 155 йени за долар на 3 август, достигайки най-високото си равнище за последните около три месеца. Допълнителна подкрепа за японската валута оказа и призивът на министъра на финансите на САЩ Скот Бесънт Япония да затегне паричната си политика.

На 8 септември йената за кратко се повиши до равнище от около 152 йени за долар – най-силната ѝ позиция от приблизително шест месеца. Впоследствие обаче валутата отново започна да губи позиции.

В края на 18 септември и в ранните часове на следващия ден правителство и японската централна банка (Bank of Japan) извършиха т.нар. проверка на валутния курс – действие, което обикновено се разглежда като възможен сигнал за предстояща интервенция в подкрепа на йената.

Въпреки предприетите мерки японската валута отново отслабна под натиска на продължаващата разлика между лихвените проценти в Япония и САЩ, като през последните дни тя се търгува около 158 йени за долар.

Източник: БТА

Американският конгломерат „Бъркшър Хатауей“ (Berkshire Hathaway) ускорява обратното изкупуване на акции под ръководството на Грег Абел. Компанията е изкупила собствени акции за 9,6 млрд. долара между юли и септември и за още около 2 млрд. долара през октомври. Оперативната ѝ печалба за третото тримесечие намаля с 6 на сто до 12,71 млрд. долара, а нетната печалба спадна с 28 на сто до 22,11 млрд. долара, предаде Ройтерс.

По-слабите резултати отразяват по-ниската печалба в застрахователния бизнес и по-малките печалби от инвестиции в акции. Оперативната печалба се равнява на около 8954 долара на акция от клас А спрямо общо 13,49 млрд. долара година по-рано. В нетната печалба влизат и нереализираните печалби и загуби по акции в портфейла. Компанията съветва инвеститорите да не отдават прекалено голямо значение на произтичащите от това колебания.

Преди третото тримесечие „Бъркшър Хатауей“ вече бе изкупила собствени акции за 4,8 млрд. долара през 2026 г. В края на септември паричните средства и еквивалентите им възлизаха на 356,9 млрд. долара спрямо 380,2 млрд. долара шест месеца по-рано. Рекордът за обратно изкупуване остава от 2021 г., когато компанията придоби собствени акции за 27 млрд. долара.

Това е третото тримесечие, откакто 64-годишният Абел пое поста на главен изпълнителен директор. Според Ройтерс той показва по-голяма готовност да използва паричните резерви на конгломерата от предшественика си Уорън Бъфет, който към края на близо 60-годишния си период начело на компанията трудно намираше подходящи възможности за придобивания. 96-годишният Бъфет остава почетен председател, след като през септември синът му Хауърд Бъфет го наследи като председател.

„Бъркшър Хатауей“ притежава десетки предприятия в застраховането, железопътния транспорт, енергетиката, промишлеността и търговията. Сред тях са железопътната компания Би Ен Ес Еф (BNSF) и марки като „Брукс“ (Brooks), „Фрут ъв дъ Лум“ (Fruit of the Loom) и „Сийс Кендис“ (See’s Candies). Към 30 септември портфейлът ѝ от акции бе на стойност 335,5 млрд. долара и включваше дялове в „Алфабет“ (Alphabet), „Епъл“ (Apple) и „Американ Експрес“ (American Express). Заради разнообразието на дейностите ѝ много инвеститори разглеждат компанията с пазарна капитализация от 1,21 трилиона долара като показател за състоянието на американската икономика.

Икономиката на САЩ нарасна с 3,4 на сто в годишно изражение през третото тримесечие, според предварителната оценка на Бюрото за икономически анализи към Министерството на търговията. Инфлацията и по-високите цени на горивата обаче ограничават потребителските разходи. „Бъркшър Хатауей“ посочи, че митата и военните конфликти остават източник на „значителна несигурност“, която отслабва доверието на потребителите и търсенето в някои от търговските ѝ предприятия.

Акциите на конгломерата достигнаха рекордни равнища през миналата седмица въпреки масовата разпродажба, предизвикана от опасенията около инвестициите в изкуствен интелект и задлъжняването на технологичните компании. Някои от предприятията на „Бъркшър Хатауей“ се възползват от по-високите цени на бензина и електроенергията. От края на септември акциите на групата изпреварват S&P 500 с над 18 процентни пункта, а от началото на 2026 г. преднината им е над 5 процентни пункта. Преди това те изоставаха значително от индекса, след като през май 2025 г. Бъфет обяви, че се оттегля като главен изпълнителен директор.

Приходите на „Бъркшър Хатауей“ нараснаха с 11 на сто до 105,65 млрд. долара, втори пореден тримесечен ръст с двуцифрен темп. По-слабите резултати при някои потребителски предприятия, сред които „Фрут ъв дъ Лум“ и производителят на каравани „Форест Ривър“ (Forest River), бяха съпътствани от приноса на две придобивания през годината: химическия бизнес на „Оксидентал Петролиъм“ (Occidental Petroleum) за 9,4 млрд. долара и строителната компания „Тейлър Морисън“ (Taylor Morrison) за 6,8 млрд. долара.

Компанията вложи и милиарди долари в акции на „Алфабет“, за да подкрепи разширяването на компанията майка на „Гугъл“ (Google) в областта на изкуствения интелект. Книжата се търгуват под цените, на които „Бъркшър Хатауей“ ги придоби с отстъпка. Конгломератът купи и дял от 4 на сто в италианската софтуерна компания „Бендинг Спунс“ (Bending Spoons).

Печалбата на застрахователния сегмент намаля с 26 на сто, а печалбата от поемането на застрахователен риск се сви с 43 на сто. При автомобилния застраховател „Гайко“ (Geico) печалбата преди данъци спадна с 45 на сто. Дружеството намали премиите, за да си върне клиенти, загубени през годините, в които затягаше критериите за застраховане и намаляваше разходите. Делът на премиите, който отива за покриване на щети, се повиши до 76,6 на сто от 71,5 на сто година по-рано. Разходите за щети нараснаха и в други застрахователни и презастрахователни дружества на групата.

Печалбата на железопътната Би Ен Ес Еф се увеличи с 19 на сто благодарение на горивните надбавки и по-големите обеми на превозените потребителски, селскостопански и енергийни стоки. „Бъркшър Хатауей Енерджи“ (Berkshire Hathaway Energy), която управлява комунални дружества, газопроводи и бизнес с посредничество при сделки с недвижими имоти, отчете ръст на печалбата от 8 на сто.

В промишления сегмент продажбите за авиационната и космическата индустрия и на промишлени газови турбини помогнаха на „Пресижън Кастпартс“ (Precision Castparts) да увеличи печалбата си преди данъци с 30 на сто. Печалбата от потребителски продукти намаля главно заради по-малките данъчни облекчения при „Дюрасел“ (Duracell), докато по-високите цени на бензина подкрепиха резултатите на веригата от крайпътни комплекси „Пайлът“ (Pilot).

Източник: БТА