Разрастващата се отбранителна индустрия на Индия е насочила поглед към Централна Азия в търсене на нови клиенти, заяви пред агенция АНИ индийският министър на отбраната Раджеш Кумар Сингх. Той посочи мобилния зенитно-ракетен комплекс със среден обсег „Акаш“  – проектиран и произведен изцяло в Индия – като „история на успеха“. Министърът допълни, че системата конкретно ще бъде изнасяна за Таджикистан и Туркменистан.

„Армения беше първият клиент, който придоби няколко батареи. След това осъществихме износ и за Таджикистан, и за Туркменистан. Производството се стабилизира. Имаме допълнителни поръчки за нуждите на собствените си въоръжени сили и съм сигурен, че ще последват още много от цял свят“, заяви министърът.

Коментарите на Сингх потвърждават информация от юли, публикувана в индийското бизнес списание „Бизнесуърлд“, в която анонимни служители посочиха Таджикистан и Туркменистан като дестинации за износ на системата „Акаш“.

Ройтерс също съобщи по-рано за плановете на Индия да използва дългосрочни механизми за преференциално кредитиране с цел стимулиране на износа на оръжие – като особен акцент се поставя върху държави, които традиционно са купували руска военна техника. В рамките на тази политика износът на оръжие служи като инструмент за финансиране на индустриалното развитие на самата Индия и за разширяване на нейното международно влияние.

Самир Камат, бивш ръководител на индийската Организация за отбранителни изследвания и разработки, заяви, цитиран от агенция „Фергана“, че за първи път Индия изнася подобни оръжия в Централна Азия. Той обаче не разкри подробности относно броя на доставените комплекси, тяхната конкретна конфигурация или стойността на договорите. Душанбе и Ашхабад също не предоставиха подробности относно придобивките, отбелязва агенцията. Преди сегашната сделка Индия не е продавала отбранителна техника на Таджикистан или Туркменистан.

Руското техническо издание „Ракетная техника“  отбелязва, че ЗРК със среден обсег „Акаш“ е проектиран за защита на райони и обекти от въздушни заплахи, включително самолети, хеликоптери и дронове. Системата е способна да поразява множество цели едновременно, може да функционира както в мрежа, така и автономно, и е оборудвана със средства за противодействие на електронни смущения. Делхи разреши износа на „Акаш“ през декември 2020 г. при условие конфигурацията за износ да се различава от версията, която е на въоръжение в индийските въоръжени сили.

Индийското издание „Индиан Мастърмайнд“ отбелязва, че Туркменистан и Таджикистан имат средства за ПВО с руски/съветски (С-125, „Куб“, „Бук“ и С-300) и китайски произход, чиято комбинация създава многоешелонна отбранителна мрежа, способна да противодейства на различни видове въздушни заплахи. „Акаш“ запълва важна ниша в противовъздушната отбрана на средни дистанции. Докато системи като китайската ФД-2000 са проектирани за действие на големи разстояния, а ФМ-90 е фокусирана върху защитата на близки дистанции, „Акаш“ осигурява допълнителен отбранителен ешелон, способен да поразява множество въздушни цели на средни разстояния. Това повишава цялостната ефективност на архитектурата за ПВО.

Специализираното по въпросите на Централна Азия издание „Оксъс“ отбелязва, че военното присъствие на Индия в Таджикистан датира още от началото на 90-те и началото на настоящия век, като започва с модернизацията на таджикската авиобаза „Айни“. По-късно обаче Таджикистан отново се ориентира към Русия, като се отказа от плановете Индия да разположи свои военни активи на обекта. Вместо това Душанбе подписа споразумение с Москва, позволяващо на руските сили да използват базата.

Придобиването на ракети „Акаш“ от Таджикистан и Туркменистан показва диверсификация на доставките на въоръжение от страна на държави, които досега бяха силно зависими от Русия, като същевременно отразява нарастващото доверие в индийските технологии за ПВО, коментира специализираното издание „Дифенс Блог“. Износът за Централна Азия не само носи приходи, но и създава възможности за Индия да разшири стратегическото си влияние в геополитически чувствителен регион, където държавите търсят надеждни решения за ПВО, с които да защитят критична инфраструктура и войски на предна линия.

Придобивките в региона са част от по-мащабни промени, настъпващи в световната търговия с оръжие, отбелязва на свой ред арменският анализатор Ваге Вирабян. Той отбеляза, че руският износ на оръжие е спаднал значително заради собствените нужди на страната в нейната война срещу Украйна и международните санкции. Сега други, досега нетрадиционни играчи на световните оръжейни пазари идват на нейно място.  

Последните военни паради в столиците им показват до каква степен армиите в Централна Азия разнообразяват въоръжението си. По време на парада за Деня на независимостта в Ашхабад на 27 септември, Туркменистан демонстрира наскоро придобита китайска ЗРК ФК-2000, която допълва съществуващия арсенал от китайски ракетни комплекси. На парада бяха представени също бразилски щурмови самолети A-29 „Супер Тукано“ и италиански учебно-тренировъчни самолети „Леонардо“ M-346.

Павел Баев, научен сътрудник в Института за изследване на мира в Осло разглежда новите придобивки на централноазиатските държави като ясен политически сигнал към Москва, отбелязва действащото в Централна Азия радио „Азаттък“. Той припомни, че Таджикистан е член на Организацията на Договора за колективна сигурност и е домакин на голяма руска военна база, докато Туркменистан, напротив, поддържа политика на официален неутралитет. „И двете страни се стремят да покажат на Москва, че нейното господство – основаващо се на способността ѝ да упражнява сила и да гарантира сигурността на управляващите режими – е приключило“, твърди Баев.

Таджикистан демонстрира китайската зенитно-ракетна система HQ-17AE, както и бронирани машини китайско производство. По време на тазгодишните чествания на Деня на независимостта Узбекистан демонстрира и китайски изтребители J-10. Освен това, през последните години Киргизстан придоби няколко вида турски военни дронове.

Въоръжените сили в Централна Азия диверсифицират своите доставчици, но основната част от военната им техника остава съветско и/или руско производство, като към нея се добавят нови образци от Китай, Турция, Индия и западни държава, отбелязва специализираното по външната политика на азиатските държави издание „Дипломат“. Според изданието доставката на един конкретен вид система – ако и когато тя действително достигне до страните от Централна Азия – няма да промени фундаментално баланса на военните доставчици в региона. Това обаче показва, че правителствата в региона търсят допълнителни партньори и алтернативи, за да намалят строгата си зависимост от Русия по отношение на отбранителните материали. Подобен ход също така създава нови предизвикателства, особено по отношение на оперативната съвместимост.

Ермек Сеитбатталов, казахстански военен анализатор и полковник от авиацията в оставка, отбелязва, че сделките са продиктувани по-скоро от военна логика, свързана със затрудненията на руския военнопромишлен комплекс. „Съществува разбирането, че в близко бъдеще Русия няма да бъде в състояние да доставя компоненти и други елементи, необходими за ремонта и поддръжката на наличното въоръжение и боеприпаси, както и за поддържането им в състояние на бойна готовност“, отбеляза той. Същевременно той заяви, че новите придобивки няма да променят военния баланс в Централна Азия, „тъй като това оръжие е само един елемент, предназначен да допълни една по-мащабна система“. Като проблем той посочи и факта, че различията в техническите стандарти създават сериозни предизвикателства: несъвместимите системи „не могат да функционират в рамките на единна отбранителна архитектура“.

Новата реалност предизвика възмущение в руските политически среди, където се смята, че в непосредствена близост до Русия се е появил конкурент на пазара на въоръжения, който постепенно измества страната от традиционната ѝ сфера на влияние, отбелязва украинското издание „Дифенс Експрес-УА“. Анализаторът и автор на статията Иван Киричевски смята, че доставката на „Акаш“ дава основания да се смята, че Русия на практика сама си е създала конкурент в лицето на индийската отбранителна индустрия, тъй като Индия е разработила редица нови, силно конкурентоспособни оръжия, използвайки военни разработки, придобити първоначално от Русия.

Индийското издание „Файненшъл Експрес“ отбелязва, че все пак Москва вероятно би предпочела навлизането на Индия на централноазиатския пазар за отбрана, отколкото регионът да се сближи с НАТО или твърде много с Пекин. Индия и Русия са и дългогодишни военни партньори – връзки, датиращи още от епохата на Студената война. Русия исторически е основният доставчик на оръжие за Делхи, като системите руско производство съставляват около 50% от военната техника, която в момента е на въоръжение в Индия. Русия достави на Индия няколко дивизиона от зенитно-ракетните системи С-400 в рамките на знаков договор на стойност 5,5 млрд. долара, подписан през 2018 г., като се очаква последната доставка да пристигне през ноември. През последните години бяха сключени и редица други споразумения, като двете страни постепенно проучват възможностите за съвместна разработка на въоръжение. Важно е да се отбележи, че ракетната система „БраМос“  – която понастоящем е основен военен експортен продукт за Индия – е плод на съвместно предприятие между Индия и Русия, припомня изданието. „Файненшъл Експерт“ обаче предупреждава, че индийското навлизане в Централна Азия може да доведе до  значително по-конфликтни отношения с Пекин поради припокриващи се интереси. Китай разглежда региона като жизненоважна буферна зона за своята западна провинция Синцзян,  като ключов елемент от китайската инициатива „Един пояс, един път“ и като източник на жизненоважни ресурси.

Източник: БТА