Споразумението за взаимна отбрана между Турция, Саудитска Арабия и Пакистан, което накара някои да заговорят за създаване на сунитски вариант на НАТО, съдържа член, подобен на Член 5 от Северноатлантическия договор, който гласи, че външна въоръжена атака срещу една от страните членки трябва да се разглежда като атака срещу всички, като задължава подписалите страни да защитават суверенитета и териториалната цялост една на друга.

Споразумението между трите мюсюлмански сунитски сили, подписано на 7 август, беше внесено днес в турския парламент, за да бъде гласувано като част от процеса по ратификацията му. Пактът от Мека първо ще бъде обсъден от Комисията по външни работи на Меджлиса, преди да бъде подложен на гласуване в пленарната зала.

Преди гласуването в турския парламент целият текст на споразумението беше публикуван в турски медии и изданието „Мидъл ийст ай“.

Пактът се състои от 16 члена, като член 2 гласи, че ако някоя от страните стане обект на въоръжено нападение или военна агресия от друга държава или група държави, останалите участници трябва незабавно да ѝ окажат помощ, като използват всички възможни средства за взаимна подкрепа. Обхватът и характерът на помощта ще бъдат определяни въз основа на обективна оценка на необходимите мерки и с оглед на наличните ресурси, включително военни средства и способности.

В текста изрично се посочва, че сътрудничеството има за цел да позволи упражняването на правото на индивидуална и колективна самоотбрана, признато в член 51 от Устава на ООН.

Споразумението предвижда още сътрудничество в областта на отбраната, отбранителната промишленост и сигурността, обмен на разузнавателна информация, съвместно военно производство, трансфер на технологии и взаимна логистична подкрепа, включително доставки на оръжия, боеприпаси, гориво и резервни части.

Съгласно член 8 на споразумението ще бъде създаден Комитет по стратегическите политически и отбранителни въпроси, в който ще участват външните министри, министрите на отбраната и началниците на генералните щабове на трите държави. Комитетът ще заседава два пъти годишно, като домакинството ще се ротира между участниците.

Предвижда се и създаване на секретариат със седалище в Саудитска Арабия, оглавяван от генерален секретар с тригодишен мандат на ротационен принцип, като първият ще е гражданин на Пакистан. 

Документът предвижда възможност и други държави да се присъединят към споразумението, като условията за това ще бъдат определяни с консенсус от първоначалните участници.

Споразумението подлежи на ратификация съгласно процедурите във всяка от трите държави и ще влезе в сила след депозирането на последния документ за ратификация. То е със срок на действие без ограничение, като всяка страна може да се оттегли след изтичането на 10 години от влизането му в сила, с писмено предизвестие от най-малко три месеца.

Източник: БТА

/ЕЩ/

Източник: БТА

Румънският парламент одобри днес правителството, предложено от независимия дипломат Лука Никулеску, с 280 гласа „за“ при необходими най-малко 233 гласа, слагайки край на продължила близо шест месеца политическа криза след свалянето с вот на недоверие на десноцентристкия кабинет на Илие Боложан в началото на май, съобщиха местните медии и световните агенции. 

55-годишният Никулеску, бивш журналист, бивш посланик във Франция и досегашен заместник-външен министър, получи вот на доверие за правителство на малцинството, включващо представители на Социалдемократическата партия (СДП) – най-голямата парламентарна сила, и технократи, след като беше номиниран от центристкия президент Никушор Дан на 5 октомври.

Той беше четвъртата поред номинация след три неуспешни, а днешният вот в парламента сложи край на близо шестмесечен блокаж, който оказа натиск върху запазването на инвестиционния рейтинг на страната и подкопа доверието на инвеститорите, отбелязва Ройтерс.

Кабинетът на неговия предшественик Илие Боложан, лидер на дясноцентристката Национално-либерална партия (НЛП), който встъпи в длъжност през юни 2025 г., беше свален с вот на недоверие на 5 май, подкрепен от бившия коалиционен партньор на либералите СДП и крайнодесния Алианс за обединение на румънците (АУР). Оттогава правителство функционираше с ограничени правомощия.

Боложан беше възприеман като решителен реформатор, който приложи редица мерки за икономии, за да намали високия бюджетен дефицит на Румъния, отбелязва ДПА. Мерките бяха непопулярни в страната, но спечелиха одобрението на Европейския съюз и други международни фактори.

Никулеску, който беше посланик на Румъния в Париж от 2016 до 2022 г., застава сега начело на правителство на малцинството, доминирано от социалдемократите. От 18-те министри в кабинета му 12 са от СДП, а шестима са независими. Национално-либералната партия на Боложан подкрепи встъпването му в длъжност, за да сложи край на политическата криза, но заяви, че остава в опозиция. Никулеску ще трябва да търси мнозинство в парламента за всеки проектозакон, който се опита да прокара, отбелязва ДПА.

Никулеску, който като държавен секретар в Министерството на външните работи координираше процеса на присъединяване на Румъния към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), беше номиниран за премиер, след като евродепутатът Еуджен Томак върна мандата си заради липса на достатъчно подкрепа, а кандидатурите на либерала Адриан Вещя и на евродепутата от НЛП Зигфрид Мурешан бяха отхвърлени от парламента.

Пред Никулеску сега стои трудната задача да се опита да се справи с икономическите проблеми на Румъния, а според политически анализатори животът на правителството му може да бъде кратък, отбелязва Ройтерс. Той трябва да се опита да намали един от най-високите бюджетни дефицити в ЕС, като същевременно подкрепи свиващата се икономика на страната. Ако правителството не успее да прокара до декември проектобюджет за 2027 г., предвиждащ намаляване на дефицита, то ще рискува понижаване на рейтинга, който в момента е на последното инвестиционно стъпало, посочва агенцията. 

„Не искам празен чек“, заяви Никулеску пред парламентаристите преди гласуването. „Искам от вас да разберете, че Румъния се нуждае от правителство с пълни правомощия след толкова месеци на криза“. След гласуването той обяви, че правителството ще се залови за работа веднага, като още тази вечер ще бъде свикано първото заседание, предаде Аджерпрес. 

Румъния се договори с Брюксел да понижи бюджетния си дефицит до под 3 процента от БВП до 2030 г. спрямо 9,3 процента през 2024 г. и очакваните през тази година 6,2 процента. Вчера международната рейтингова агенция Мудис (Moody’s) заяви, че даването на зелена светлина за правителството на Никулеску ще позволи своевременно приемане на бюджет за 2027 г., който да подкрепи фискалните корекции.

Лявата СДП, която прие да участва в кабинета на Никулеску, заяви, че ще направи нова оценка на подкрепата си за настоящия кабинет след шест месеца. Никулеску също така подписа политически споразумения с десноцентристките партии от бившата коалиция, в които те са съгласиха да не внасят вот на недоверие преди март 2027 г.

Цитираният от Асошиейтед прес политически консултант Кристиан Андрей, заяви, че „днешният вот е само кратко прекъсване в политическата битка в един фрагментиран парламент“. „Оптимизмът, който този кабинет се опитва да излъчва, е много трудно постижим с толкова свит бюджет и ограничени финансови ресурси. Това ще окаже допълнителен натиск върху този кабинет от страна на обществото или да постигне резултати, или да премине към изцяло популистки подход“, казва той.

Според мозъчния тръст „Eurasia Group“, цитиран от Ройтерс, новото правителство „трябва да възстанови краткосрочната стабилност и да деблокира политическите решения“. „В крайна сметка способността на Никулеску да балансира между противоречащи си изисквания и да запази парламентарната подкрепа ще определи дали правителството ще може да запази стабилността след април 2027 г.“, посочва организацията, визирайки изтичането на шестмесечния срок на политическото споразумение.

Следващите редовни парламентарни избори би трябвало да се състоят в края на 2028 г. в Румъния, която никога не е имала предсрочни избори. Опозиционният крайнодесен Алианс за обединение на румънците (АУР), който е критичен към Брюксел, покупките на отбранително оборудване и помощта за Украйна, води в социологическите проучвания с около 40 процента подкрепа, отбелязва Ройтерс. По време на продължителната политическа криза АУР многократно настояваше за свикване на предсрочни избори. 

Източник: БТА