Общото количество сухопътни товари в Европейския съюз е нараснало с 1,8 на сто през 2025 г. спрямо предходната година, като е достигнало 13,29 млрд. тона, сочат публикувани днес най-нови данни на Евростат.

По тегло най-голямата група превозени товари е била „метални руди и продукти от миннодобивната промишленост“. Тези суровини са възлизали на 3,04 млрд. тона или 22,9 на сто от всички товари, превозени по пътна мрежа в ЕС.

На второ място са били „хранителни продукти, напитки и тютюн“ с 1,61 млрд. тона или 12,1 на сто от общия обем.

Следват групата „други неметални минерални продукти“ с 1,60 млрд. тона, които също са представлявали 12,1 на сто от всички превозени товари.

Храните, напитките и тютюнът са водещи по извършена транспортна дейност

По отношение на обема, измерен в тонкилометри, водещи в ЕС са хранителнителните продукти, напитките и тютюна. Те са достигнали 311,1 млрд. тонкилометра или 16,6 на сто от общата транспортна дейност в Евросъюза.

На второ място са „общи товари“ – смесени видове товари, превозвани заедно, с 237,1 млрд. тонкилометра или дял от 12,6 на сто.

Трети са „продукти от селското стопанство, лова, горското стопанство и риболова“ с 206,3 млрд. тонкилометра или 11 на сто.

България

В България общото количество товари, превозени от тежкотоварния транспорт, е достигнало 26,978 млн. тона през 2025 г. спрямо 26,969 млн. тона през 2024 г. Това представлява минимално увеличение от около 0,03 на сто на годишна база.

При превоза на опасни товари в България транспортната дейност, измерена в тонкилометри, е намаляла до 1,063 млрд. тонкилометра през 2025 г. спрямо 1,476 млрд. тонкилометра през 2024 г., което съответства на спад от около 28 на сто на годишна база.

Като опасни се определят 4 на сто от товарните превози в ЕС

През 2025 г. опасните товари са представлявали 4 на сто от всички товарни превози в ЕС, измерени чрез тонкилометри. Към тях спадат запалими течности, токсични вещества и взривни вещества.

Най-висок дял на опасните товари в общия обем на автомобилните товарни превози е отчетен във Финландия – 9,8 на сто. Следват Ирландия със 7,8 на сто и Кипър със 7,5 на сто.

Най-нисък е делът в Литва – 0,7 на сто, а Португалия и Словакия са с по 1,9 на сто.

Източник: БТА

България показва ниска ефективност на действията срещу климатичните промени, които допринасят за хиляди смъртни случаи и водят до преки икономически загуби от суши и горещини, оценени на над 1 млрд. евро  за 2025 г. – приблизително 1 процент от брутния вътрешен продукт (БВП) или около 140 евро на човек от населението. Тези изводи съдържа новият доклад „Изследване на уязвимостите към и последиците от климатичните промени в България: Съвместна национална оценка“, координиран от Net-Zero Lab към Стопански факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и изготвен от интердисциплинарен екип от водещи български изследователи.

Горещите вълни, сушите и внезапните наводнения в България вече не са изолирани аномалии, а проява на системна трансформация на климатичния режим на страната, предупреждават учените в доклада, получен в БТА.

България се нарежда на 50-о място от общо 64 страни по ефективност на действията срещу климатичните промени според индекса CCPI за 2025 г. Страната ни се представя слабо по отношение на емисиите на парникови газове, много слабо в климатичната политика и енергопотреблението и средно при използването на възобновяема енергия.

Страната се затопля по-бързо от средното за света

Разположена в климатичния „горещ пункт“ на Югоизточна Европа, България отчита с около 0,8 градуса по Целзий по-висока средна годишна температура през периода 1991–2020 г. спрямо 1961–1990 г., като затоплянето е най-силно изразено в Северна България и през лятото. Броят на горещите дни и нощи се очаква да нарасне от около 10–20 днес до 50– 60 до края на века, независимо от сценария. При сценарий с високи емисии средната годишна температура за страната достига около 14,1 градуса по Целзий към края на века – стойност, която в моемнат е изключение дори за най-топлите южни райони. На практика това означава климатът на цяла България да се „премести“ на няколкостотин километра на юг, подчертава научният екип.

Годишните суми на валежите остават сравнително стабилни, но зад тях се крие преструктуриране на самия режим: по-малко слаб и умерен дъжд и повече проливни и потенциално опасни валежи. Честотата на екстремните валежи по Черноморието и в Източна България е нараснала с 60–75 процента след 1991 г. Формира се нов сезонен модел – лятно засушаване, съчетано с есенна концентрация на валежите, който стои в основата на зачестяващите внезапни наводнения. Събитията в Карловско (2022 г.), Царево (2023 и 2025 г.) и Елените (2025 г.) са емпирично потвърждение на моделните прогнози, посочват учените.

Горещините са водеща и подценявана причина за свръхсмъртност 

България е сред най-тежко засегнатите държави в Европа от горещините. През 2023 г. те са били свързани с 1670 смъртни случая (229 на милион души – второ място в Европа по интензитет), а през 2024 г. – с 3414 смъртни случая. Смъртността, свързана с горещини, при хората над 65 г. се е увеличила с над 150 процента спрямо периода 1990–2000 година. Непропорционално засегнати са жените и хората над 80-годишна възраст.

Градовете усилват тези рискове. Лятното прегряване в София, със средна интензивност 2,5 градуса по Целзий над фоновите температури, е пряко отговорно за около 95 допълнителни смъртни случая на сезон, а 77 процента от жителите нямат адекватен достъп до зелени площи при дървесно покритие малко над 10 процента. Според Световната здравна организация при покритие от 30 процента лятната смъртност би могла да намалее с около 40 процента, отбелязват експертите.

При сценарий с високи емисии свързаните с горещо време смъртни случаи могат да нараснат до 3463 годишно в периода 2071–2099 г. спрямо около 1150 понастоящем. Ограничаването на емисиите би задържало този брой до около 1742.

Прогнозирани загуби от 3,5 процента от брутния вътрешен продукт на България вследствие на климатичните промени

Климатичните промени имат все по-осезаемо икономическо измерение за България. То се проявява както чрез преките щети от екстремни метеорологични явления – суши, горещини, наводнения и пожари – така и чрез по-дългосрочни въздействия върху производителността, публичните финанси, инфраструктурата, енергетиката и благосъстоянието на домакинствата. По оценка на Европейската агенция по околна среда, при липса на допълнителна адаптация страната може да натрупа загуба между 1 процент при оптимистичен сценарий и 3,5 процента при песимистичен сценарий от реалния си БВП до 2050 г. вследствие на климатичните промени. Същевременно застрахователното покритие остава под 50 процента за всички климатични рискове въпреки нарастващите загуби през последните две десетилетия, а независими оценки сочат застрахователно покритие на домакинствата от едва около 8 процента.

Земеделието, горите и водата са под нарастващ натиск

Прогнозните модели очакват броят на дните със суша да нарасне след 2037 г. от 50-60 на 70-80 и повече, с най-силно засегнати райони Пловдив, Ямбол, Сандански и Русе. В 4 Добруджа – „житницата на България“, уязвимостта произтича не толкова от линейно затопляне, колкото от рязко нарастващата междугодишна променливост и от слабото „зимно зареждане“ на почвената влага. В горското стопанство годишният прираст може да намалее с до 3,5 млн. куб. м. – равностойно на 42 процента от годишния добив, а над 60 процента от горските местообитания в мрежата „Натура 2000“ вече са в неблагоприятно-незадоволително състояние. Полезащитните пояси в Североизточна България деградират заради засушаването, което допълнително влошава защитната им функция.

Основния извод от доклада е, че България формално е хармонизирала климатичните си политики с европейските рамки, но изпитва сериозни трудности при практическото им прилагане. Основните дефицити са краткосрочната визия, политическата непоследователност, слабият административен капацитет и зависимостта от проектно и европейско финансиране, подчертават експертите. Отделно се отчита липсата на национален регистър на щетите, реактивният модел на финансиране и слабата интеграция на климатичните рискове във фискалната рамка – въпрос с особена тежест след присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г.

Докладът представя резултатите от съвместна национална оценка на уязвимостите към и последиците от климатичните промени в България, реализирана в рамките на интердисциплинарен изследователски екип, обединяващ учени от водещи научни институции в страната: Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Националния център по обществено здраве и анализи, Техническия университет – София. Интеграцията на научните приноси от тези институции предоставя, за първи път в подобна методологична цялостност, комплексна оценка на климатичните въздействия върху природните системи, стопанската дейност и общественото здраве в България.

Източник: БТА

В Пловдив днес официално бе открит 13-ият Централноевропейски конгрес по храните CeFood 2026. Организатор на международния форум е Университетът по хранителни технологии – Пловдив, а конгресен партньор е Congress Management & Events Ltd.

CeFood 2026 събира учени, преподаватели, представители на хранителната индустрия, предприемачи и млади изследователи от България и чужбина. В рамките на научната програма ще бъдат представени актуални разработки в областта на хранителната наука и технологията, биотехнологиите, хранителното инженерство, индустриалните технологии, туризма и хотелиерството, както и интердисциплинарни решения, свързващи науката с практиката. 

Престижният международен форум откри ректорът на Университета по хранителни технологии – Пловдив проф. д-р Галин Иванов. В приветствието си към участниците той изтъкна, че храната е нещо повече от просто продукт. Тя обхваща наука, технологии, култура, икономика и социална отговорност. Свързана е с човешкото здраве, устойчивото използване на природните ресурси, регионалното развитие и сигурността на бъдещите поколения.

Днес хранителната система е изправена пред сериозни предизвикателства: изменението на климата, ограничените ресурси, необходимостта от намаляване на отпадъците, променящите се нагласи на потребителите и бързият технологичен напредък. Решенията на тези предизвикателства могат да бъдат намерени само чрез сътрудничество между науката, образованието, бизнеса, институциите и обществото, посочи проф. д-р Иванов.

По думите му CеFood 2026 е нещо повече от научен конгрес. Конгресът е пространство за диалог, обмен на идеи и изграждане на партньорства. „Предоставя възможност да обсъдим как научните открития могат да бъдат трансформирани в реални технологични решения, конкурентни продукти и устойчиви производствени модели“, каза Галин Иванов и добави, че програмата на конгреса обхваща изключително актуални области: кръговата икономика, потребителските науки, новите технологии и образованието, функционалните храни и храните на бъдещето, връзката между храната и здравето, отворените иновации, както и зелената и дигиталната трансформация. Тези области показват, че бъдещето на хранителната промишленост ще изисква не само задълбочени познания, но и способност за съвместна работа, споделяне на опит и превръщане на научните резултати в социално значими решения.

„Убеден съм, че през следващите дни ще бъдат представени ценни научни резултати, иновативни разработки и практически решения. Но също така вярвам и в нещо още по-важно – че ще бъдат създадени нови контакти, нови идеи и нови възможности за сътрудничество“, заключи ректорът на УХТ- Пловдив.

В приветствието си към присъстващите областният управител на Пловдив Георги Янев изтъкна, че Пловдив е важен център на хранително-вкусовата, преработващата и консервната промишленост. По думите му Пловдив не е само земеделски район с развитие на консервната и хранително-вкусовата промишленост. Той има и друг индустриален облик Производството в Пловдив формира повече от 45 процента от регионалния брутен вътрешен продукт. „Тракия икономическа зона“ се превърна в една от най-развитите индустриални екосистеми не само в България, но и в Европа, подчерта Янев.

По думите му географското положение на Пловдив е стратегическо предимство, което дава основание  да реализираме  в бъдеще ключови транспортни, енергийни и дигитални връзки. „Тук можем да видим тази уникална сплав, уникална връзка между наука и образование връзка, която прави Пловдив естествено място за тази среща.“, каза Янев.

Според него продоволствената сигурност е едно  от ключовите предизвикателства пред нас. То включва изискването да произвеждаме продукти с висока добавена стойност, по-високо качество, по-голяма безопасност на храните и ефективно използване на ресурсите. Това може да бъде постигнато само с общи усилия на научните среди, бизнеса и институциите. Именно този форум е място, където да се дискутират решения да се търсят нови иновативни методи, нови партньорства и нови решения, допълни Янев. 

Конгресът се провежда с финансовата подкрепа на Националния фонд „Научни изследвания“ на Република България.

Централноевропейският конгрес по храните е международна научна инициатива, началото на която е дадено през 2002 г. в Любляна. След провеждането му в редица европейски градове форумът се завръща в България две десетилетия по-късно. CeFood 2026 продължава тази традиция като платформа за международно сътрудничество, обмен на знания и развитие на устойчиви решения за хранителния сектор.

Източник: БТА