Черна гора е водещият кандидат за присъединяване към Европейския съюз. Официални лица, дипломати и експерти обаче се опасяват, че Белград ще направи всичко възможно, за да предотврати това, поставяйки Брюксел в сложна ситуация между двете страни кандидатки. Докато Черна гора се приближава до финалната права, кандидатурата на Сърбия за членство изглежда в задънена улица: Белград все още не е отворил всички преговорни клъстери с ЕС, а осем държави членки блокираха последния му опит през миналия месец.

„Виждаме някои действия на (сръбското) правителство и опозиционни партии, които усложняват вътрешната ситуация в Черна гора“, заяви хърватският евродепутат Тонино Пицула (който е и официален докладчик на ЕС за Сърбия – бел. ред.) пред журналисти преди юлското гласуване в пленарна зала по годишния доклад за напредъка на страните кандидатки. Трима представители, работещи за Европейската комисия и национални правителства, потвърдиха, че са запознати с тези опити за намеса във вътрешните работи на Черна гора – уникално усложнение за ЕС.

Опити за разделение

„Сърбия прави всичко възможно, за да влияе върху Черна гора отвътре, като въздейства върху това каква страна сме“, заяви пред Евронюз Йована Марович – бивш вицепремиер на Черна гора.

Тя допълни, че тези усилия ще продължат и след като Черна гора се присъедини към ЕС, но постигането на определени цели тогава ще бъде много по-трудно. Марович посочи няколко инициативи, за които смята, че Белград предприема с цел да осуети процеса на присъединяване на Черна гора, включително опит сръбският език да получи статут на официален език наред с черногорския чрез включването му в конституцията на страната.

Друг спор възникна около неотдавнашен опит, спрян от Министерството на културата, Националната библиотека в Подгорица, носеща името на видния антифашист Радослав Любович, да бъде преименувана на Марко Милянов – военен лидер и писател, тясно свързан с черногорско-сръбската историческа традиция. Марович не постави под въпрос историческото наследство на Милянов, но посочи повтарящ се модел – антифашисткото наследство да бъде обект на атаки в полза на политиката на идентичността.

„Сърбия систематично се опитва да създава етнически разделения“, заяви Марович пред Евронюз, като посочи инициативи на общинско ниво, прокарвани от просръбски политически сили с цел „отмяна“ на признаването на Косово от страна на Черна гора.

Въпреки това Марович подчерта, че досега тези опити не са успели да осуетят процеса на присъединяване. Политическият елит на Черна гора е запазил единството си, което бе показано от широкото мнозинство – 74 от 77 депутати, гласували през юли за започване на процедура за конституционни промени. Единствено твърдолинейната просръбска партия се противопостави.

Този консенсус бе потвърден отново в края на август, когато самите конституционни промени бяха приети с мнозинство от две трети – 68 гласа.

Историческо напрежение

Както често се случва на Западните Балкани, Черна гора и Сърбия споделят дълга и изпълнена с напрежение история. Черна гора е призната за суверенна държава на Берлинския конгрес през 1878 г., след което губи независимостта си в полза на Сърбия, преди да я възстанови през 2006 г.

По повод 20-ата годишнина от независимостта на Черна гора през май сръбският президент Александър Вучич определи събитието като „бляскавото честване на отделянето им от моята Сърбия“ и заяви, че присъствието му би било „плюнка в лицето“ на сърбите. През следващия месец Вучич все пак участва в срещата на върха ЕС – Западни Балкани в черногорския град Тиват, където заяви, че сръбските разузнавателни служби са го предупредили за висок риск за сигурността му във връзка с възможен заговор за убийството му от черногорски престъпни кланове.

„Отношенията между Сърбия и Черна гора се влошиха през последните месеци. Сърбия може да се опита да попречи на процеса на присъединяване на Черна гора“, заяви пред Евронюз Флориан Бибер – координатор на Групата за консултации по публична политика „Балкани в Европа“. Той допълни, че присъединяването на Черна гора към ЕС създава неудобни въпроси за Сърбия.

Според полския Център за източни изследвания Белград може да се опита да дестабилизира Черна гора, за да осуети присъединяването ѝ към ЕС, тъй като членството на Черна гора би отслабило лидерската роля на Сърбия в региона и влиянието ѝ в Подгорица.

Около една трета от гражданите на Черна гора са етнически сърби, а Белград е запазил значително влияние върху съседната страна чрез политически актьори, близки до Сърбия, медии и чрез Сръбската православна църква.

„Сърбия няма интерес да се намесва в процеса на присъединяване на Черна гора към ЕС“, заяви пред Евронюз посланикът на Сърбия в ЕС Даниел Апостолович. „Фокусът ни е върху собствения ни процес на реформи и икономическия растеж. Същевременно съжалявам за липсата на стратегическо решение от някои държави членки на ЕС по отношение на Сърбия. Европейската комисия пет пъти препоръча отварянето на Клъстер 3, но все още не сме успели да го отворим“, допълни той.

Пречки пред разширяването на ЕС

За Брюксел влошаването на отношенията между Сърбия и Черна гора представлява уникално предизвикателство: Черна гора е страната кандидатка, която е най-близо до присъединяване към ЕС, докато Сърбия е широко разглеждана като най-важната страна на Западните Балкани. Неотдавнашният опит на Европейската комисия отново да постави на дневен ред присъединяването на Сърбия бе предизвикан именно от натиска на държави членки, които смятат Белград за твърде важен и влиятелен в региона, за да бъде оставен настрана.

По същия начин необходимостта от поддържане на географския баланс между страните кандидатки може да накара някои държави членки да обвържат кандидатурата на Украйна за членство с напредъка на Сърбия в процеса на разширяване.

За Белград процесът на присъединяване не се основава на заслуги, а до голяма степен се ръководи от геополитиката. Сърбия посочва присъствието на някои от най-силните престъпни кланове в региона в Черна гора като доказателство, че върховенството на закона в страната не отговаря на стандартите на ЕС.

Въпреки че според преброяването от 2023 г. сърбите са най-голямото етническо малцинство в Черна гора, Белград посочва, че Черна гора не признава сръбския за официален език, докато Сърбия признава няколко малцинствени езика на регионално и местно равнище. Подгорица, от своя страна, отдава напредъка на Черна гора в реформите, необходими за присъединяването към ЕС, на приобщаващ подход, който включва всички етнически групи в процеса на вземане на решения – подход, който отличава страната от останалите държави на Западните Балкани.

Въпреки че някои просръбски партии участват в процеса на реформи, други действат като „агенти на чужда държава“, заяви пред Евронюз дипломат, пожелал анонимност поради чувствителността на темата.

„Сърбия може да застраши пътя към членство в ЕС“, предупреди дипломатът и допълни, че „Черна гора се различава от съседите си със своята политическа стабилност и ежедневната работа за съгласуване на всички интереси. Политическите елити в други страни направиха различен избор“, посочи той.

Етническите разделения са дълбоко вкоренени в обществата на Западните Балкани, а повторното им засилване би усложнило значително усилията на Черна гора да осъществи необходимите реформи в последния етап от пътя към пълноправно членство в ЕС. Затова именно въпросът дали сегашното единство ще се запази под бъдещ натиск ще определи пътя на Подгорица към членство в ЕС. Междувременно Брюксел ще следи развитието на ситуацията с безпокойство.

(Превод от английски: Цветозар Цаков)

Източник: БТА