Европейският съюз (ЕС) изостава в изпълнението на целите си за намаляване на бедността до 2030 г. и трябва значително да ускори усилията си, особено по отношение на децата. Това заяви изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия по въпросите на социалните права и уменията, качествените работни места и подготвеността Роксана Мънзату по време на дебат на високо равнище в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) в Брюксел. 

Мънзату посочи, че между 2019 и 2025 г. броят на хората в риск от бедност или социално изключване в ЕС е намалял с 3,5 милиона души. По думите ѝ този резултат трябва да се разглежда на фона на пандемията, енергийната криза и поскъпването на живота, засегнали особено тежко най-уязвимите.

Тя подчерта, че напредъкът е резултат от действия на европейско, национално и регионално равнище за защита на доходите, работните места и достъпа до социални услуги. Темпът обаче остава недостатъчен.

„Истината е, че изоставаме“, заяви Мънзату. Според нея постигането на целите до 2030 г. ще бъде много трудно без разширяване на обхвата и ускоряване на прилаганите мерки.

Стратегията на ЕС за борба с бедността е началото на сложен процес, а успехът ѝ зависи от съвместното изпълнение, посочи тя. Дългосрочната амбиция е държавите членки да бъдат подкрепени в усилията си за изкореняване на бедността до 2050 г.

Мънзату постави акцент върху достъпа на децата до образование, грижи и основни услуги. Според нея подкрепата трябва да достига до всички деца, които се нуждаят от нея, като отчетеният брой на подпомогнатите сам по себе си не е достатъчен показател за успех.

Тя свърза достъпните грижи за децата и с възможността майките да работят и да допринасят за семейните доходи. Укрепването на Европейската гаранция за децата трябва да помогне за преодоляване на неравенствата още в ранна възраст и да предотврати пренасянето им в живота на възрастните.

Друг приоритет е подкрепата за хората, които срещат пречки пред включването си на пазара на труда. Мънзату припомни започналите през юли консултации с европейските социални партньори за мерки в тази област.

Тя обърна внимание и на бедността сред работещите, като посочи, че приблизително един на всеки десет работещи в Европа е засегнат от нея, при съществени различия между държавите. По думите ѝ през следващата година Комисията ще подготви препоръки за справяне с проблема, като отчете националните особености и работи с държавите членки и социалните партньори.

Подкрепата трябва да обхване и хората, които не могат да работят и зависят от социални плащания. Мънзату посочи необходимостта от преодоляване на пречките пред достъпа до помощ и съобщи за предстоящо публикуване през следващата година на сборник с добри практики в тази област.

През 2027 г. Комисията ще насърчи и обмен за адекватността на пенсиите и подкрепата за възрастните хора на фона на застаряването на населението, заяви тя.

Мънзату подчерта, че жилищното настаняване също е част от борбата с бедността. Според нея европейските решения трябва да бъдат последвани от практически действия, които да достигнат до хората на местно равнище.

Комисията възнамерява да продължи срещите два пъти годишно с хора, които живеят или са живели в бедност, за да оценява дали мерките действително им помагат. Техният опит е необходим за установяване на пропуските и за подобряване на политиките, посочи Мънзату.

Тя представи и намерение за създаване на коалиция за борба с бедността с участието на компании, благотворители и други партньори. Целта е да бъдат насърчени допълнителни и по-добре насочени инвестиции, включително с подкрепата на европейските финансови институции.

В края на изказването си Мънзату обвърза предстоящото подписване на меморандум за разбирателство между Европейската комисия и ЕИСК с поемането на конкретни ангажименти за изпълнение на стратегията.

Председателят на комисията по заетост и социални въпроси на Европейския парламент Ли Андершон също предупреди във видеообръщение, че напредъкът е твърде бавен. Тя припомни целта до 2030 г. броят на хората в риск от бедност или социално изключване да бъде намален с най-малко 15 милиона души спрямо 2019 г., включително с поне 5 милиона деца.

Според Андершон способността на европейските институции да отговорят на тревогите за цените на храните, отоплението и наемите е свързана с доверието в целия европейски проект.

„Не може да има надеждни социални политики без икономически политики, които действително обезпечават този процес“, заяви тя.

Андершон настоя Европейският социален фонд да остане самостоятелен и укрепен, със собствен финансов пакет, управление и цели. Според нея борбата с детската бедност и младежката безработица трябва да бъде задължителен приоритет в националните програми, с по-силно участие на местните власти, социалните партньори и гражданските организации.

Ирландският министър на социалната закрила и на развитието на селските райони и общностите Дара Калъри представи във видеообръщение националния опит на страната. Той подчерта, че борбата с бедността не може да зависи от отделна програма или краткосрочна мярка, а изисква устойчива стратегия и ясна отчетност.

По думите му ирландската пътна карта за социално приобщаване включва 63 действия на правителствено равнище и 25 водещи показателя за проследяване на напредъка. Сред целите е намаляване на трайната бедност сред децата до под 3 на сто.

Калъри посочи, че изпълнението се наблюдава с участието на гражданския и доброволческия сектор, напредъкът се отчита на тримесечие, а годишен доклад се представя пред националния парламент. Според него този подход осигурява постоянен надзор и включва гледните точки на засегнатите общности.

Председателят на Европейската мрежа за борба с бедността Карлос Сусиас определи бедността като структурен проблем, пряко свързан с политическите решения. Той призова европейските стратегии и планове да бъдат оценявани според реалните промени, които постигат в живота на хората.

Сусиас настоя за адекватни схеми за минимален доход, достъпно жилищно настаняване и съответствие между социалните цели и следващата многогодишна финансова рамка на ЕС. Той подчерта, че хората, живеещи в бедност, трябва да участват в изработването на решенията, а политиките да отчитат по-голямата уязвимост на жените.

Дискусията „Премахване на бедността до 2050 г.: изпълнение на нашата колективна отговорност“ събра представители на европейските институции, националните власти и гражданското общество. Сред основните теми бяха детската бедност, подкрепата за работещите с ниски доходи и финансирането на социалните политики в следващия дългосрочен бюджет на ЕС. 

Източник: БТА