Гърция, Кипър и Турция отново си размениха навигационни телекси (НАВТЕКС-и), свързани с извършването на проучвателни операции и полагане на кабели в Средиземно море в рамките на проекта за изграждане на т.нар. „Голям морски интерконектор“ (Great Sea Interconnector), който трябва да свърже енергийните системи на Европейския съюз и Близкия изток, съобщават електронното издание на в. „Катимерини“ и Ройтерс.

Проектът за електрическия интерконектор предвижда свързването на електропреносните мрежи на Гърция, Кипър и впоследствие на Израел чрез подводен кабел. Подводният кабел ще струва 2,4 млрд. евро, част от които ще бъдат финансирани от ЕС, като при евентуалното му завършване проектът ще бъде най-дългият (1240 км) и най-дълбокият (3000 метра) интерконектор за постоянен ток с високо напрежение в света.

Инициативата е част от усилията за прекратяване на енергийната изолация на Кипър, но среща сериозна съпротива от Турция, която оспорва правото на гръцката страна да извършва проучвания в определени морски райони, които Анкара счита за част от нейния континентален шелф. Споровете около маршрута на кабела и разрешенията за проучвателни дейности периодично водят до издаване на конкуриращи се навигационни телекси между Анкара и Атина и са причина за изостряне на напрежението в Източното Средиземноморие. 

Във връзка с развитието на проекта по-рано днес гръцкото министерство на външните работи съобщи, цитирано от Ройтерс, че гръцките власти са финализирали процеса на одобрение, след като френският производител на кабели „Нексан“ (Nexans) е подал заявления за разрешителни, обхващащи проучвания на морското дъно и операции по полагане на кабели, а външният министър на страната Йоргос Герапетритис е подписал решение за разрешаване на работата след положителна препоръка от междуведомствения комитет, отговарящ за разрешителните за морски изследвания.

На фона на това развитие гръцките власти са издали НАВТЕКС, с който позволяват на изследователски кораб, участващ в проекта, да извърши проучвателни операции и полагане на кабели в Средиземно море в периода от 6 ноември 2026 г. до 6 март 2027 г. 

Малко по-късно кипърските власти също съобщиха, цитирани от „Катимерини“, че са издали НАВТЕКС за извършване на проучвания, свързани с проекта, в изключителната икономическа зона на страната в периода от 19 ноември 2026 до 19 март 2027 г.

В отговор на навигационните телекси на двете страни Анкара излезе с контра-НАВТЕКС, в който твърди, че част от морската зона, обхваната от гръцкия НАВТЕКС, попада в континенталния шелф на Турция, както е декларирано пред Организацията на обединените нации на 18 март 2020 г., отбелязва „Катимерини“. В съобщението си Анкара също така заявява, че не е разрешила конкретните проучвателни дейности и призовава те да бъдат координирани с компетентните турски власти.

Източник: БТА

Изтребители на сръбските въоръжени сили са прехванали пътнически самолет на авиокомпания УизЕър (WizzAir), изпълняващ полет от Брюксел за София, след сигнал за наличие на взривно устройство на борда, съобщи сръбското Министерство на отбраната, цитирано от телевизия РТС.

Сигналът е бил получен от Службата за контрол на въздушното движение на Сърбия и Черна гора (SMATSA), след което сръбските военновъздушни сили са вдигнали изтребители по тревога. Военните самолети са извършили визуална идентификация на пътническата машина и са я ескортирали до границата с България, след което са се завърнали в авиобазата в Батайница. В най-висока степен на готовност са били приведени и определени подразделения за противовъздушна отбрана и сили за търсене и спасяване.

Силни гърмежи, наподобяващи експлозии, са били чути около 10:30 ч. в региона Шумадия, отбелязва сръбската телевизия. От военното министерство обясниха, че те са причинени от двата изтребителя, преминали звуковата бариера по време на операцията.

От ведомството изразиха съжаление за безпокойството, причинено на гражданите, но подчертаха, че при подобни ситуации е от критично значение въздухоплавателните средства да бъдат прехващани възможно най-бързо.

По-рано днес Унгария също съобщи, че е вдигнала свои изтребители „Грипен“, за да ескортира три граждански полета след бомбени заплахи, включително полет от Брюксел за София, както и от Прага за Кипър и за Румъния. 

Български изтребители МиГ-29 също са ескортирали пътнически самолети, на борда на които са били подадени сигнали за взривни устройства, съобщиха от Военновъздушните сили във Фейсбук.

Междувременно самолет на сръбската авиокомпания „Еър Сърбия“, изпълняващ полет до Букурещ, както и най-малко 25 други самолета в различни части на Европа, са получили вчера заплахи за бомба, довели до нарушения във въздушния трафик, припомня РТС.

Източник: БТА

Работата на Европейската комисия е насочена към изграждането на стабилно и конкурентоспособно бъдеще, което носи ползи за хората, работещите и гражданите – на фона на значителни икономически, геополитически и свързани със сигурността сътресения, предаде за БТА румънската агенция Аджерпрес, цитирайки изказване на Роксана Мънзату, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия с ресор „Социални права и умения, качествени работни места и готовност“, по време на второто издание на форума „Concordia Summit 2026“.

Обръщайки се към бизнес лидери и представители на работодателите, Мънзату подчерта значението на човешкия капитал като ключов двигател на икономическия успех, като се позова на оценката на бившия италиански министър-председател Марио Драги, че „европейската конкурентоспособност днес зависи по-малко от относителните разходи за труд и повече от знанията и уменията на работниците“.

Основното ѝ послание беше, че хората трябва да бъдат разглеждани като съществена форма на капитал, наред с финансовите ресурси. „Всяка компания, която иска да стартира и да постигне успех, се нуждае както от пари, така и от човешки ресурси“, каза тя, като добави, че Румъния е успяла да постигне икономически резултати и да подобри жизнения стандарт в рамките на ЕС, благодарение на значителна подкрепа чрез европейско финансиране.

Мънзату също така очерта най-новите инициативи на Европейската комисия за укрепване на човешкия капитал – по-конкретно „Пакета за образованието“, представен на 5 ноември, който е насочен към четири основни приоритета.

Първият въпрос е свързан с овладяването на ускоряващия се спад в основните умения на младите хора. Резултатите от PISA сочат влошаване на уменията в областта на четенето, математиката, природните науки и дигиталната грамотност на почти целия европейски континент, с малки изключения, сред които Ирландия и Естония. Този спад продължава вече повече от десетилетие, а след пандемията се е ускорил. За съжаление, Румъния е сред страните в ЕС, в които се наблюдава най-рязко влошаване, отбеляза тя.

ЕС подкрепя държавите членки чрез финансиране, насоки в областта на политиките и механизми за сътрудничество, за да помогне на училищата и учителите да поставят основен акцент върху базовите умения.

„Независимо от очакванията ни по отношение на автоматизацията и изкуствения интелект в преподаването и ученето, основните умения ще определят до каква степен нашите граждани, работници и предприемачи ще останат когнитивно устойчиви, способни на критично мислене и в състояние да функционират в икономиката и в условията на демокрация“, заяви Мънзату.

Вторият приоритет е укрепването на учителската професия. Постигането на подобрения в задължителното образование, професионалното обучение и преквалификацията изисква достатъчен брой мотивирани преподаватели, които получават подкрепа чрез обучение и по-добри условия на труд. Комисията насърчава държавите членки да подкрепят учителите в началото на тяхната кариера, да намалят административната тежест в класната стая и да съдействат на преподавателите при управлението на използването на изкуствен интелект в учебния процес.

Третият приоритет е модернизирането на професионалното и техническото образование, по-специално чрез по-силни партньорства между училищата и бизнеса. Мънзату каза, че Комисията е предложила част от бъдещия Европейски фонд за конкурентоспособност да бъде насочена към трансгранични партньорства между компании и професионални училища, организирани в рамките на европейски вериги за създаване на стойност.

Тези партньорства ще бъдат съсредоточени върху четири стратегически области: чисти технологии, включително възобновяема енергия и електрически превозни средства; цифрови технологии и изкуствен интелект; биотехнологии; и отбрана. Тя също така подчерта отговорността на Румъния за модернизиране на собствената ѝ система за професионално образование, която вече се е възползвала от значително финансиране от ЕС.

Четвъртият приоритет е свързан с изкуствения интелект и технологиите в образованието. Мънзату отбеляза, че ЕС е предложил да се ограничи достъпът на деца до социалните мрежи до навършване на 15-годишна възраст, като се позова на опасения относно пристрастяването и вредите за психичното здраве. Същевременно тя подчерта необходимостта учениците и учителите да бъдат подпомогнати в това да използват изкуствения интелект критично и ефективно.

В тази връзка Комисията предложи създаването на консорциум от държави членки за разработване на технологии и инструменти с изкуствен интелект, предназначени специално за сферата на образованието. Осем държави вече се присъединиха към Консорциума за цифрово образование, чиято цел е да предостави на училищата и учителите безплатни и достъпни инструменти, основани на европейските ценности и стандартите за защита на данните, като същевременно подкрепя развитието на европейските компании в областта на образователните технологии.

Накрая Мънзату посочи, че укрепването на човешкия капитал е само една част от по-широката програма на Комисията за конкурентоспособност.

„Работим по всички направления за подобряване на конкурентоспособността на Европа. Освен човешкия капитал, това включва решаване на въпросите, свързани с цените на енергията, достъпа до суровини и финансиране, както и с фрагментираността на капиталовите пазари в ЕС и необходимостта тя да бъде намалена“, каза тя.

Второто издание на “Concordia Summit 2026” събира бизнес лидери, създатели на политики, регулаторни и надзорни органи, както и европейски партньори, които обсъждат как Румъния може да превърне своето стратегическо географско положение, енергийни и земеделски ресурси, както и ИТ индустрията си, в инвестиции, износ и добре платени работни места.

(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)   

Източник: БТА