В месеца на Горещниците – най-топлите дни на лятото, по време на които в България се извършват редица езически ритуали, свързани с умилостивяването на природни стихии като градушки и мълнии, суша, порои и пожари, в Европейския парлемент се проведе дебат без резолюция относно доколко е подготвен Старият континент с отговор към днешна дата на предизвикателства като горещите вълни и горските пожари.

Въпросът за реакциите на страните-членки при екстремни жеги, суши и бързоразрастващи се пламъци из горите, на които сме свидетели за поредно лято, отново изведе на дневен ред предприетите от ЕС мерки за предотвратяване и подготовка за тези повтарящи се екстремни метеорологични явления, както и необходимостта от засилване на борбата с климатичните промени и на осведомеността на обществото с цел превенция и защита.

Горещите вълни са пример за това къде Брюксел „може да покаже солидарност и действие“, както и „напомняне спешнода преодолеем причините и последиците от измененията в климата“, каза по време на дебата в Стасбург заместник-министърът по европейските въпроси и отбраната на Ирландия Томас Бърн:

„Измененията на климата, следствие от човешките дейности, несъмнено са сред основните причини за горещите вълни, горските пожари и други екстремни метеорологични явления като наводнения и суши. Ето защо превенцията започва с конкретни политики за смекчаване последиците от климатичните промени и адаптацията към тях“.

Томас Бърн, чиято страна е ротационен председател на Съвета на ЕС, призова и за реформи в Механизма за гражданска защита на Европейския съюз (UCPM), за който по време на дискусията европейският комисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи Хаджа Лабиб призна, че никога не е бил завействан при извънредни ситуации за горещи вълни, а само при пожари:

„Тази година сезонът на горските пожари започна необичайно рано – Механизмът беше задействан два пъти още в края на април и началото на май, което наложи бързи действия. ЕК вече предприе редица мерки в областта на превенцията, реагирането и възстановяването. И макар че националните органи остават основно отговорни за гражданската защита, Комисията подкрепя държавите-членки през целия цикъл на бедствията. ЕС инвестира в наука, технологии и иновации за наблюдение на засушаването, подобряване ранното откриване и осигуряване на по-бързи действия – по-специално чрез „Коперник“.

Възможно ли е при необходимост да бъде активиран Механизмът за гражданска защита на ЕС за горещини?

Според Георги Влайков – парамедик от Сдружение „Аварийно Спасяване“ – Пловдив и член на Национална асоциация на доброволците в България е възможно при необходимост:

„Минали години сме виждали Механизма, който е активиран от гледна точка на съдействие с човешки ресурси, и с оборудване – имаше колеги от Турция, които бяха в България да гасят с пожарни автомобили; имахме самолети, които известно време стояха при нас, а нашите екипи пък ходеха в други държави. Даже мисля, че в момента има български модул, който е специализиран в гасене на горски пожари в Испания пак по същия Механизъм, така че не е невъзможно, ако ситуацията се влоши тази година да бъде активиран и по тази линия“.

В интервю за рубриката „Евранет Плюс“ той каза и че „в сравнение с миналата година, поне за момента, не е чак толкова зле„:

„Миналата година имахме продължителни периоди на засушаване без никакъв дъжд и след това всеки пожар, спомаган от много силния вятър, който имаше миналата година, беше доста сложен за овладяване и за контролиране. Тази година имахме доста лоши очаквания – разбира се, жегите са факт, но пък вали една идея по-често, което за момента е по-скоро добре. Но за съжаление, прогнозите, които гледаме, показват, че това лято ще бъде доста непредвидимо и буквално ще имаме и от двете – ще има и пожари, ще има и наводнения, така че трябва да сме готови и за двете“.

„2025-та като година постави рекорд по отношение на горските пожари“, изтъкна Томас Бърн:

„В ЕС изгоряха над един милион хектара, което доведе до активирането а Механизма за гражданска защита на ЕС безпрецедентен брой пъти. Сценарий, с който Европа най-вероятно ще се сблъска и тази година“.

А по време на дебата Хаджа Лабиб уточни, че това е най-високата стойност на изгорели площи, регистрирана досега, както и поясни:

„Засилили сме оперативната готовност чрез RescEU и Механизма за гражданска защита – 22 противопожарни самолета, 5 хеликоптера и 22 сертифицирани наземни екипа за гасене на пожари има на разположение в 10 държави. Освен това близо 800 пожарникари от 13 страни бяха предварително разположени в Кипър, Гърция, Италия, Испания и Португалия, т.е следвайки поуките от миналото лято, засилихме капацитета си, включително и чрез новата европейска регионална противопожарна станция в Кипър“.

Eврокомисарят напомни и че разработва нова рамка за устойчивост на климата, която ЕК се очаква да приеме през есента, както и че освен Механизма, важен е и Фондът за солидарност на ЕС, тъй като предоставя финансова подкрепа на държавите-членки, както и за тези в процес на присъединяване, засегнати от природни бедствия.

Преди дни именно по Фонда Европейския парламент отпусна над 144 милиона евро за възстановяване и преодоляване последиците от природните явления, застигнали миналата година Румъния, Кипър и Испания – държави, които и тази са сред засегнатите от машабни пожари в комбинация с високи температури.

„Тенденцията е много тревожна за Европа – ние сме най-бързо затоплящият се регион в света“, каза по време на дебата Томас Бърн:

„Горещите вълни са най-новото доказателство за скока на средните глобални температури, които се доближават до прага на затопляне от 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива“.

„Европа е континентът, затоплящ се най-бързо на планетата и ние усещаме последиците от тази научна реалност в ежедневието си – от рекордни горещи вълни и суши до опустошителни горски пожари“, добави Хаджа Лабиб:

„Тази година отново бяха счупени рекорди и то седмици след високите температури през юни. Последиците от горещата вълна тогава бяха тежки – спад в производителността и опустошена реколта; затворени училища и преустановили дейността си хора по работните места; претоварени болници, повредени пътища и изкривени жп релси. Но хората платиха най-високата цена – най-малко 3 500 смъртни случая могат да бъдат приписани на юнската вълна от горещини“.

Рекордните жеги, обхванали западната част на континента в края на миналия месец, са взели над 10 хиляди жертви повече от обичайното за периода, сочат данни от EuroMOMO – мрежа за наблюдение на смъртността, подкрепяна от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията и Световната здравна организация.

Според регионалния директор на СЗО за Европа Ханс Клуге, „летата занапред ще бъдат по-тежки“, тъй като горещите вълни вече не са изключения, а повтарящи се кризи, които стават все по-чести, по-интензивни и по-продължителни.

„И ако не сме подготвени за тях, то ни струват животи“, каза още той, както и напомни, че „повече от половината европейски държави все още нямат цялостен план за действие за защита на здравето при горещини“.

Високите температури могат да бъдат фатални и за природата, създавайки условия за възникване на пламъци, и за хората, тъй като предизвикват топлинен удар или усложняват съществуващи сърдечно-съдови и респираторни заболявания и денем, и нощем.

„В последните няколко години екстремното време принуждава държави, които буквално не са се сблъсквали с такъв проблем“ да предприемат дейстия, добави Георги Влайков:

„Даже в Англия имаха такъв проблем с heatwaves – нещо, което е доста нетипично за тях и трябва да се направи една информационна кампания, за да бъде запознато населението, тъй като голяма част от овладяването на такъв тип криза е именно превенцията, т.е. хората трябва да са информирани“.

„Ясно е, че трябва да се изготви някакъв по-структуриран план за действие, ако примерно имаме един много продължителен период с много високи температури, тъй като това може да претовари енергийната мрежа и може да има натоварване на болниците вследствие на хора, които получават топлинни удари. Може някои фирми или конкретни отрасли да бъдат принудени да си преразгледат работните часове – в Испания има нещо, което наричат сиеста, а и в България има страшно много работа, която се върши на открито, така че такива неща със сигурност биха залегнали в един такъв план“.

„Първото нещо, което трябва да се случи е хората да бъдат запознати с рискове и че: „Това не е поредният топъл ден – голяма работа!“, а по-скоро да са наясно как точно това нещо влияе на физиологията на възрастни хора и на малки деца, които пък обикновено през деня са навън, докато възрастните са на работа. И какво да правим, когато някой започне да получава признаци за топлинен удар, как да се пазим и защо е хубаво да носим шапка. И това нещо, когато го обвържем и със самите пожари, които са пряко следствие на едно такова засушаване, става една доста дълга и комплексна тема“.

„Ние бяхме направили един уебинар и за спонтанните доброволци, които идват да помагат да гасят пожари именно през лятото, така че това касае и тях. Но всичко започва с превенцията и може би до някаква степен осъзнаването, че това е нещо, което е извън нормалното и хората трябва да положат някакви усилия да се запознаят с опасностите“.

От Националната асоциация на доброволците в България постоянно се включват в овладяването на пожари из страната, както и в информационни кампании особено през лятото като тази към днешна дата срещу безразборно изхвърляне на фасове в природата.

Те организират често и уебинари на различни теми, за които Георги Влайков уточни:

„Да, ние затова миналата година от Асоциацията направихме този уебинар, специално посветен за спонтанни доброволци, както ги наричаме ние, тъй като, първо, те са много ценен ресурс, който ние можем да използваме всяка година при овладяването на пожари и са в помощ и на нас, и на пожарната, но от друга страна като отидете на пожари, като дойдат едни хора по джапанки и къси панталони и в един момент започваш да се притесняваш сега гората ли трябва да спасявам или тези хора след няколко часа. Затова се постарахме да направим няколко кампании, за да може все пак хората, като идват, да са сравнително добре подготвени и да ни бъдат в помощ и съответно да намалим риска и за тях“.

А какво бихте ни посъветвали като парамедик, когато температурите са по-високи от обичайното в тъмните часове на деня? По-рано споменахте Англия, в която от седмици заради горещите вълни (т.нар. heatwaves) изпитват затруднения и вечер с т.нар. „тропически нощи“ – феномен, който все още не е на лице у нас.

„През нощта пак много зависи къде се намирате в България. Ако сте в някой по-равнинен регион, там проблемът е, че дори през нощта е топло и не може да се диша. Хубаво е да се измисли някакъв начин за проветрение в помещението, в което спите. Не е много добра идея постоянно да се спи на климатик колкото и да е приятно, защото доста често после има проблеми с разни респираторни заболявания. Редовна хидратация, лека храна – това е другото, защото пък ние в България много обичаме по всяко време на годината да ядем едни тежки храни, мазни храни. Летният сезон е много добър момент, в който това нещо може да бъде намалено и хората да ядат доста повече плодове и зеленчуци, което доста ще им помогне и на храносмилането, и на всичко като цяло. И, разбира се, ограничена употреба на алкохол и цигари- болниците са пълни с хора, които страдат от сърдечно-съдови проблеми вследствие на продължителна употреба“.

Според Вас България заплашена ли е от гореща вълна с мащаби и последствия, каквито виждаме в последните седмици из Европа?

„Разбира се, че е заплашена! Малко нещата вървят по следния начин: когато имате една гореща вълна, продължителното засушаване означава много изпарявания от големи водни площи – язовири, реки, морета и т.н. Много изпаряване на вода пък означава, че на други места виждате наводнения. При нас в последните няколко седмици и даже последния месец имаше няколко доста интензивни валежа на различни места в страната, които предизвикаха доста проблеми. Може да се обърне лъжицата от другата страна и да имаме някакъв период от една, две, три седмици с много топло време, което първо ще натовари енергийната мрежа, защото всички хора ще искат да си пуснат климатиците на макс и второ ще натовари и болничните заведения, които така или иначе са претоварени. Кооперативно е – не може само да очакваме, че някоя институция ще разпише guideline и ще каже: „Ами, правете това, като има гореща вълна и ще се оправите!“, защото не работи така. Трябва да има и някаква наша лична отговорност малко в случая, за да можем да се справим“.

„Иначе, като се имат предвид пожарите, които имахме миналата година и че наистина тази година започнаха много рано, абсолютно може тази гореща вълна да мине и през България. Не знам дали знаете, ама гърците по една статистика за последните години са изгубили може би десетина процента от горския си фонд, което е огромно количество и за съжаление голяма част от него е невъзвращаема, така че е много важно да си пазим максимално много природата, защото пък тя е естественият начин тука да има редовни валежи и да има сянка, и да има обработваеми почви“.

Именно с призив за по-сериозни мерки за борба с климатичните промени и активно опазване на околната среда излязоха на трибуната редица евродепутати по време на дебата в Страсбург.

Превантивни действия по темата ще включва и обещаната от ЕС нова европейска рамка за устойчивост на климата, включително срещу горещи вълни, горски пожари и наводнения.

У нас при извънредни ситуации се включва системата БГ-Алерт, а от Националния институт по метеорология и хидрология издават цветен код – предупреждение за опасно горещо време, интензивни валежи или силен вятър.

А покрай горещините в ЕС все по-голяма популярност набират иновативни мерки и мобилни приложения като „Еxtrema“, което дава достъп до топлинни карти в реално време, точки за охлаждане и безопасни пешеходни маршрути на сянка.

И в България би било от полза подобно и е възможно да влезе в употреба, каза за БНР Георги Влайков:

„Съвременните технологии дават много полезни опции всякакви климатични модели да бъдат използвани и в тази сфера, а не само да бъде направена прогноза за времето. Няма нищо лошо в това да бъде направено едно приложение, където да може да следите, примерно, ако се намирате на място, което не познавате на морето- къде и как би било най-добре да прекарате един деня, къде има сянка и какво време се очаква. Примерно, силен вятър със силно слънце не е добре“.

„Няма такова нещо в България, но пък би било интересно, ако се разработи едно такова приложение, колко хора биха го ползвали и дали би било полезно“, каза в интервю пред Зорница Близнашка парамедикът от „Аварийно спасяване“-Пловдив Георги Влайков, който е и член на Националната асоциация на доброволците в България.

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews. 

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg