Близо седем от десет компании с ИТ позиции в Германия наемат специалисти, преминали към информационните технологии от други професионални области, показва представително проучване на германската цифрова асоциация „Битком“ (Bitkom), заключенията от което са получени в БТА. За 51 процента от тези предприятия практическите ИТ умения са по-важни от формалните дипломи.

Общо 69 процента от компаниите с ИТ позиции наемат хора, сменили професионалното си направление, като 31 процента го правят често, а 38 процента – от време на време. Около 39 процента възнамеряват да разчитат повече на такива кадри през следващите години.

„В Германия все още липсват десетки хиляди ИТ специалисти, а в същото време компетенциите в областта на изкуствения интелект стават все по-важни“, заяви президентът на „Битком“ Ралф Винтергерст. Той призова за по-силна подкрепа за продължаващото обучение и професионалната преориентация, включително чрез лични бюджети за обучение по изкуствен интелект и задължителни бюджети за такова обучение в малките и средните предприятия.

Сред компаниите, които наемат специалисти от други професионални области, 80 процента обикновено избират кандидати с предишен опит или познания в ИТ. Общо 53 процента наемат хора с умения, придобити в практиката, а 35 процента – завършили специализирано обучение, например интензивни курсове, известни като „буткемпове“. Около 30 процента разчитат на самоуки кандидати, а 12 процента – на хора с познания от незавършено ИТ обучение.

Преминаването към сектора е възможно и за хора с образование в друга област. Сред предприятията, които наемат такива кадри, 47 процента посочват кандидати с професионално образование, несвързано с ИТ, а 30 процента – с висше образование в друга специалност.

Според Винтергерст професионалната преориентация може да започне и в самата компания. Необходими са талант и интерес от страна на служителите, възможности за допълнително обучение и развитие, както и финансова подкрепа за смяната на професията.

Въпреки значението на практическите умения традиционните образователни пътища запазват ролята си. Общо 83 процента от предприятията с ИТ позиции наемат специалисти с професионално образование в областта, а близо седем от десет – и служители с висше образование по информационни технологии или сродни специалности.

Проучването е проведено по телефона от „Битком рисърч“ (Bitkom Research) по поръчка на асоциацията сред 602 предприятия с най-малко трима служители в Германия. От тях 319 са с позиции за ИТ специалисти. Допитването е осъществено между 18-ата и 25-ата календарна седмица на 2026 г. и е представително, посочват авторите. 

Източник: БТА

След енергетиката и суровините международната търговия и промишлеността са изправени пред трета нарастваща зависимост – от ключовите морски маршрути, през които преминават 84 на сто от стоките, търгувани по света. Това се посочва в доклад на консултантската компания „Роланд Бергер“ (Roland Berger), цитиран от Франс прес.

От въоръжени конфликти и тропически циклони до суша и пиратски набези – според доклада трите морски коридора, които крият най-големи рискове за световната търговия, са протокът Баб ел Мандеб в южния край на Червено море, Суецкият канал в северния край и Тайванският проток, разположен между континентален Китай и остров Тайван.

„Ормузката криза“, предизвикана в края на февруари от израелско-американските удари срещу Иран, „колкото и сериозна да е, представлява само един възел в една далеч по-сложна мрежа от уязвимости на морския транспорт“, се посочва в заключенията от проучването.

Техеран претендира за контрол над морския път, през който преди войната преминаваха около една пета от световните доставки на петрол и вчетнен газ, и възпрепятства морския трафик. В отговор Вашингтон налага военноморска блокада на иранските пристанища.

В района на Баб ел Мандеб друг конфликт се разпали отново през юли след няколко години на затишие, след като подкрепяните от Иран хуси установиха контрол над йеменското крайбрежие на Червено море.

Докладът идентифицира 14 от основните канали и естествени морски проходи, които съкращават разстоянията между мините и заводите или между заводите и потребителите, превръщайки се по този начин в „невидимата инфраструктура на глобализацията“.

Сред тях са Панамският канал в Централна Америка, датските проливи, които свързват Балтийско и Северно море, Па дьо Кале между Франция и Великобритания, Гибралтарският проток между Испания и Северна Африка, Суецкият канал, протокът Баб ел Мандеб, нос Добра надежда в крайната южна част на Африка, както и Босфорът и Ормузкият проток.

Към тях се добавят пет коридора в Азия: Бохайският проток в Китай, Корейският проток между Корея и Япония, Тайванският проток, протокът Лусон между островите Тайван и Филипините и най-важният морски коридор – Малакският проток, разположен между Малайзия и Индонезия, „през който всяка година преминава около 24 на сто от световната морска търговия“.

„Затварянето или ограничаването на някой от тях, дори и временно, променя географията на световната търговия“, подчертават авторите на доклада.

Освен въоръжените конфликти – най-явната форма на нарушаване на функционирането на даден морски проход – проучването посочва още два механизма, които водят до сътресения с глобални икономически последици: инцидентите и климатът.

Засядането на гигантския контейнеровоз „Евър Гивън“ (Ever Given) прекъсна движението по Суецкия канал за шест дни през март 2021 г., блокирайки 430 кораба и задържайки търговски потоци на стойност над 9 милиарда долара дневно, като последиците се отразяваха на пристанищата и запасите до края на годината.

Що се отнася до Панамския канал, той работеше с половината от капацитета си в продължение на шест месеца между 2023 и 2024 г. заради суша, предизвикана от явлението Ел Ниньо, която доведе до понижаване на нивото на водата в езерото, захранващо шлюзовете.

Докладът отправя пет предложения към промишлените компании и превозвачите на товари, които използват кораби, контейнеровози, кораби за насипни товари и други танкери.

На първо място те трябва „систематично да оценяват зависимостта си от морските проходи“, и то не само по отношение на най-големите си доставчици, но и на доставчиците от второ ниво или на доставчиците на резервни части, чиято липса може напълно да блокира даден завод. Друго предложение е предварително да се договарят алтернативни маршрути и „да се избират два източника на доставки с различна степен на зависимост от морските проходи“.

Този подход вече до голяма степен е възприет от промишлените компании, зависими от вноса.

След блокирането на Ормузкия проток заводът на испанския производител на железопътна техника „Конструксионес и Ауксилиар де Ферокарилес“ (Construcciones y Auxiliar de Ferrocarriles, CAF) в Райхсхофен, Елзас, Източна Франция, е трябвало спешно да намери нови доставчици на пластмасови детайли, които вече не са излизали от нефтохимическите заводи поради недостига на петрол, доставян от района на Персийския залив.

Източник: БТА

Вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев ще води българска бизнес делегация в САЩ в рамките на третата бизнес мисия „Отбрана и сигурност“ на Американската търговска камара в България, съобщиха от пресцентъра на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията (МИИИ). 

Посещението има за цел да разшири възможностите за сътрудничество между български и американски компании в стратегически и високотехнологични сектори.

В делегацията ще се включат 30 представители на бизнеса от 20 компании.

В рамките на визитата вицепремиерът Александър Пулев ще проведе срещи със заместник-държавния секретар на САЩ по икономически политики Джейкъб Хелбърг, с представители на Националния икономически съвет към Белия дом, както и с водещи американски компании, сред които „Локхийд Мартин“ (Lockheed Martin), „СпейсЕкс“ (SpaceX), „Боинг Дефенс“ (Boeing Defense), „Спейс енд Секюрити“ (Space&Security) и др.

Вицепремиерът ще участва и в годишното изложение на Асоциацията на армията на САЩ (AUSA).

В рамките на посещението ще бъдат предоставени допълнителни възможности за установяване на преки контакти между български и американски компании в секторите на отбранителната индустрия, високите технологии, инженерните решения, космическите и сателитните технологии.

Целта е да бъдат задълбочени възможностите за развитие на индустриалното сътрудничество, технологичен обмен, инвестиции и включване на български предприятия в международни вериги на доставки.

„Българската индустрия има потенциал да бъде още по-активен участник в международните вериги на доставки и да развива партньорства с водещи световни компании. Нашата задача е да създаваме конкретни възможности за българския бизнес за нови пазари, инвестиции, технологично развитие и устойчив растеж. В САЩ ще представим потенциала на българските компании и ще работим за изграждането на дългосрочни партньорства, които носят добавена стойност за българската икономика“, заяви Александър Пулев, цитиран от пресцентъра на МИИИ. 

Вицепремиерът ще бъде сред основните говорители и на семинар за lъзможностите в областта на отбраната и сигурността, организиран от Департамента по търговия на САЩ.

Събитието ще бъде открито от Брадли МакКини, заместник-помощник-секретар в Отдела по международна търговия на американското ведомство.

Съгласно информация на Американската търговска камара в България (АТК) посещението на българската делегация в САЩ започва от днес и ще продължи до 16 октомври. 

Бизнес-мисията се осъществява с подкрепата на Департамента по търговия на САЩ, Търговска служба към Посолството на САЩ в България, Посолството на България в САЩ, Търговска камара на САЩ (U.S. Chamber of Commerce), Атлантическия съвет на САЩ, както и с Търговския департамент на щата Мериленд и с офиса на Световния търговски център в Балтимор.

От страна на АТК също изразиха задоволство от нарастващия брой участници в организираната бизнес мисия. 

Източник: БТА