Община Смолян предлага числеността на общинското предприятие „Благоустройство и комунално стопанство“ (БКС) да бъде увеличена от 46 на 61 души. Проектът за изменение на Правилника за организацията и дейността на предприятието е публикуван на сайта на администрацията за обществена консултация, след като решение на Общинския съвет от 27 август за същото увеличение беше върнато за ново обсъждане от областния управител заради неспазена процедура по Закона за нормативните актове.

С Решение № 1002 от 27 август Общинският съвет в Смолян увеличи числения състав на БКС. Областният управител върна решението на 11 септември, като посочва, че промяната на числеността представлява изменение на Приложение № 1 към Правилник № 4 за организацията и дейността на предприятието и следва да бъде извършена при спазване на процедурата за изменение на нормативен акт.

Според мотивите в заповедта на областния управител преди приемането на решението проектът за изменение на правилника не е бил публикуван на интернет страницата на Община Смолян и не са проведени обществени консултации с граждани и юридически лица, каквито изисква Законът за нормативните актове. Посочено е също, че към проекта не са били представени в необходимата пълнота предвидените в закона мотиви и не са спазени принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност при изработването на нормативен акт.

Община Смолян отново предлага численият състав на БКС да бъде увеличен с 15 щатни бройки – от 46 на 61 души. Всички нови щатни бройки са предвидени за общи работници. В момента структурата включва 40 общи работници, а според предложението те трябва да станат 55. Без промяна остават останалите шест щатни бройки от административния персонал.

Необходимостта от допълнително работници е мотивирана от кмета Николай Мелемов с увеличения обем и разнообразие на дейностите по поддържане на обществената инфраструктура, благоустрояването и чистотата на територията на общината. Посочват се разширените задачи по поддържане на улици, тротоари, зелени площи, паркове и други обществени пространства.

Предложението е аргументирано и със сезонния характер на част от дейностите и по-голямото натоварване през есенно-зимния период. Допълнителните работници трябва да осигурят по-бърза реакция при сигнали и жалби на граждани, както и при аварии, природни явления, паднали дървета, свлачища, запушени отводнителни шахти и обилни валежи. Според мотивите увеличаването на числеността ще позволи едновременно извършване на повече дейности по почистване, косене, резитба и поддържане на зелени площи, събиране и извозване на отпадъци, както и по-пълноценно използване на наличната специализирана техника.

Обществената консултация е със срок от 14 дни, считано от 16 септември. Същевременно докладна записка за увеличаване на числеността на БКС е внесена за разглеждане от Общинския съвет на заседанието му на 24 септември – преди изтичането на обявения срок за обществената консултация.

Общинското предприятие „Благоустройство и комунално стопанство“ беше създадено с решение на Общинския съвет от 25 септември 2025 г. с числен състав от 46 души. Дейността му включва събиране и извозване на отпадъци, почистване на улици, площади и други обществени пространства, метене, миене, почистване на улични оттоци и отстраняване на наноси и кал от уличните платна.

Източник: БТА

/РН/

Източник: БТА

За политики, гарантиращи безопасност на пациента от лечението до рехабилитацията му и палиативните грижи, призоваха пациентски организации в декларация, представена в Националния клуб на БТА в София от инж. Дорина Добрева, председател на Асоциацията за инсулт и афазия.

Днес се отбелязва Световният ден за безопасност на пациентите. Пациентите, страдащи от хронични незаразни заболявания – мозъчно-съдови, сърдечно-съдови и онкологични заболявания, диабет, епилепсия и др., се нуждаят от продължителни грижи и подкрепа, а хроничните незаразни болести са водеща причина за смъртност, инвалидизация и влошено качество на живот, се посочва в декларацията. Пациентските организации призовават Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и Столична община до обединят усилията си с тях, създавайки интегрирани политики, гарантиращи безопасност на пациента през пътя му от лечението до рехабилитацията, съобразени с потребностите на пациентите, както и за създаване на устойчиви механизми за хората, засегнати от хронични заболявания.  

Афазията не означава липса на интелект или неспособност на пациента да взима решения, а означава, че той не може да съобщи за болка, страничен ефект от терапия или друго, каза още Добрева. По думите ѝ са необходими повече време, адаптиране, визуални средства и проверка дали пациентът е разбрал казаното му. Работата ни показва, че пациентите най-често търсят помощ не само за заболяването, а и за ориентиране в системата – кого да потърсят, къде да намерят специалист, каква е превенцията на втори инцидент, информация за възможна поява на епилепсия след инсулта. По думите ѝ всеки пациент трябва да напуска болницата с ясен план за следващи стъпки, да се въведат стандарти за достъпна комуникация за хората, страдащи от афазия, пациентските организации да бъдат включвани при разработването на политиките и услугите. Пациентските организации не могат да заменят държавата, но могат да установяват къде са рисковете и как те могат да бъдат предотвратени.   

По данни на Световната здравна организация всеки десети пациент е обект на грешка в системата, което води до нарушаване на правата му и съответно на правилното лечение и възстановяване, като половината от тези случаи са били предотвратими, каза д-р Георги Георгиев, заместник-председател на асоциацията.

Имаме добра работеща практика с грижа за хората – програма, която се изпълнява от Столична община (СО), в партньорство със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Асоциацията за инсулт и афазия, каза Анна Стойкова, общински съветник в Столичния общински съвет. Програмата е за създаване на центрове за речева терапия на хора, засегнати от афазия вследствие на инсулт. Първите два центъра в София вече работят, като целта е до 2020 г. центровете да бъдат общо 10, каза тя. Специалистите в тях работят безплатно с пациентите и близките им, като заплащането за труда им е осигурено от СО. Речевата терапия се провежда в ДКЦ -12 и в ДКЦ-17 в столицата. Предстои да бъдат открити и в ДКЦ-20 и в Пета Многопрофилна болница за активно лечение, добави Стойкова. 

През двата работещи в момента центрове за месец преминават около 40 пациенти, нуждаещи се от речева терапия, посочи още Георгиев. Когато приемаме пациент с инсулт, правим максималното, за да намалим инвалидизацията му, каза д-р Филип Алексиев, председател на Българско дружество по инсулт. Според лекаря е необходима по-добра комуникация по отношение на рехабилитацията на болните. В центровете за логопедична помощ можем да проследим как се развива състоянието на пациента след инсулта, допълни той. 

Инвестиции в сферата на лечението на инсулти бяха залегнали в Плана за възстановяване и устойчивост, който приключи, припомни доц. Михаил Околийски от Националния център по обществено здраве и анализи. По думите му най-добрата практика беше създадена в столичната болница „Св. Анна“ и натрупаният там опит трябва да бъде предаден, за да може пациентът да получи помощ в рамките на „златния час“, с цел намаляване на последващите щети за здравето му, каза още доц. Околийски. Имаме огромен капацитет, който трябва да бъде развит чрез държавна политика, добави той. През 2023 г. договорихме най-високо увеличение на средствата за профилактика и извънболнично лечение, за да може да се намали броят на хората в риск от инсулт. По думите му сега, в подписания преди дни Национален рамков договор за медицинските дейности, увеличението на средствата в извънболничната помощ е само 4 %, което дори не покрива инфлацията. Доц. Околийски обърна внимание и на липсата на подкрепа от психотерапевт и от психолог както за пациентите и семействата им, така и за медиците. По думите му психотерапията трябва да се заплащат от здравната каса. 

Има потенциал за развитие в посока комплексен и интегриран подход, наблюдаваме, че социалната система се бори да се справи с дефицита на долекуване и рехабилитация, каза Христина Пантева от Агенцията за качеството н асоциалните услуги. По думите ѝ палиативните грижи не са финансирани достатъчно.  

Около 15 хиляди българи страдат от афазия, а около 35-50 хил. получават инсулт ежегодно, каза Минка Йовчева от СО.  Трябва да си дадем равносметка доколко общинската и националната политика са адекватни на потребностите на пациентите, засегнати от афазия, каза още Йовчева. По думите ѝ двата центъра, работещи в София, не са достатъчни, и изрази надежда моделът на подкрепа и на институционално взаимодействия да може да се приложи и на национално ниво. 

Първичната грижа за пациент, засегнат от инсулт, е от съществена важност, каза Стоян Стоев, физиотерапевт. Инвестицията в пациента в първите часове предотвратява усложненията, допълни той и посочи, че във физикалната сфера има много успешни методи и протоколи за действия в първите дни след инсулта.

Източник: БТА