Университетът по хранителни технологии (УХТ) в Пловдив ще бъде домакин утре, 16 октомври, на конференцията „Българските храна и вино – ключов фактор за развитието на туризма и конкурентоспособността на дестинацията“. Форумът се организира съвместно с Националния борд по туризъм и с институционалното партньорство на Министерството на туризма, съобщиха от пресцентъра на университета.

В конференцията ще участват министърът на туризма Илин Димитров, министърът на земеделието и храните Пламен Абровски и председателят на парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите Явор Гечев. Очакват се също ръководители на агенции и специалисти от страната.

Събитието ще се състои в зала „Хоризонт“ на УХТ. За първи път ще бъдат представени две селекции, подготвени от екип на университета: десет традиционни български храни и десет традиционни български сортови вина.

Форумът е насрочен за Световния ден на храната и е част от инициативата за отбелязване на 20-годишнината от учредяването на Националния борд по туризъм. Тя се провежда под почетния патронаж на президента Илияна Йотова.

Сред участниците са предвидени представители на министерствата на туризма и на земеделието и храните, парламентарните комисии по земеделие и по туризъм, местната и областната власт в Пловдив, Комисията за защита на потребителите, Българската агенция по безопасност на храните и Изпълнителната агенция по лозата и виното.

В дискусиите ще се включат и представители на Съвета по туризъм – Пловдив, Българската асоциация на професионалните готвачи, Българската организация за винен туризъм, Българската асоциация на винените професионалисти и „Пловдив Винени Маршрути“, както и туристически и работодателски организации, бизнесът, академичните среди и медиите.

Партньори на юбилейната инициатива през тази година са Българската стопанска камара, Българската телеграфна агенция, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Университетът по библиотекознание и информационни технологии, УХТ, Лесотехническият университет, Българското конгресно бюро, Българската асоциация на заведенията, Българският туристически съюз и Европейската лига за икономическо сътрудничество.

Източник: БТА

Министерството на финансите на САЩ удължи до 24 април 2027 г. разрешението за извършване на определени трансакции с българските дружества на руската петролна компания „Лукойл“, съобщи Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към американското финансово ведомство.

Новият общ лиценз № 130B позволява продължаването на определени операции с рафинерията в Бургас, веригата бензиностанции и дружествата за доставка на авиационно и корабно гориво. Разрешението заменя предишния лиценз, издаден през април, чийто срок изтича в петък.

Американските власти издадоха и общ лиценз № 128D, който разрешава определени трансакции с бензиностанции на „Лукойл“, разположени извън Русия.

Изключенията не означават отмяна на санкциите срещу руската петролна компания. Те не обхващат трансакции с други санкционирани лица или дейности, които остават забранени съгласно американския санкционен режим.

Вашингтон наложи санкции на „Лукойл“ и „Роснефт“ през октомври 2025 г. с цел да засили натиска върху Москва за прекратяване на войната в Украйна. Впоследствие „Лукойл“, вторият по големина производител на петрол в Русия, обяви намерението си да продаде международните си активи.

Оттогава американските власти неколкократно удължават разрешенията за определени операции на компанията, докато продължават усилията за намиране на купувачи.

Първото специално разрешение за българските дружества беше издадено през ноември 2025 г., след като държавата назначи бившия директор на Националната агенция за приходите Румен Спецов за особен търговски управител на бизнеса на „Лукойл“ в страната.

През същия месец Народното събрание прие законодателни промени, които позволяват продажбата на активите под особеното управление и без съгласието на руския собственик. В края на февруари прекият собственик на българските дружества, швейцарската „Литаско“ (Litasco), която е изцяло притежавана от „Лукойл“, предупреди България за възможно арбитражно производство.

Междувременно продажбата на международните активи на руския петролен концерн остава нерешена. Американската инвестиционна компания „Карлайл Груп“ (Carlyle Group) вече не води активни преговори за придобиването им, съобщи Блумбърг, позовавайки се на позиция на дружеството.

Споразумението, постигнато в началото на годината, е изтекло през лятото. Според годишния отчет на „Лукойл Интернешънъл“ (Lukoil International GmbH) американската служба за контрол на чуждестранни активи не е одобрила сделката от януари и срокът ѝ е изтекъл в края на юли.

Преди това „Лукойл“ беше договорила продажбата на международния си бизнес на търговеца на енергийни суровини „Гънвър Груп“ (Gunvor Group), впоследствие преименуван на „Сенталион Груп“ (Centalion Group), но сделката се провали.

Според публикация на в. „Ню Йорк Таймс“ инвеститорска група, ръководена от американския милиардер Тод Боули, води преговори за придобиване на дял от чуждестранните активи на „Лукойл“.

По-голямата част от собствеността би преминала към инвеститори от Близкия изток, включително структури, свързани с управляващото семейство в Абу Даби, както и двама братя милиардери от Катар. Според изданието катарските инвеститори са бизнес партньори на Джаред Къшнър, зет на американския президент Доналд Тръмп, и съпругата му Иванка Тръмп.

„Лукойл“ притежава активи в редица държави, включително дялове в европейски рафинерии, участия в петролни находища в Ирак и Казахстан и международна мрежа от бензиностанции.

Американското финансово министерство не е отговорило незабавно на запитване на Блумбърг за коментар относно развитието на преговорите за продажбата.

Източник: БТА

Европейските фондови пазари приключиха търговията днес предимно с повишения, подкрепени от корпоративните резултати и поскъпването на акциите в здравния сектор, съобщи Ройтерс. Инвеститорите се насочиха към него на фона на отслабващия интерес към компаниите, свързани с изкуствения интелект. 

Общоевропейският индекс STOXX 600 се повиши с 0,33 на сто до 639,85 пункта, достигайки най-високото си равнище от повече от две седмици.

Във Франкфурт DAX прибави 0,27 на сто до 25 368,04 пункта, а парижкият CAC 40 е нагоре с 0,78 на сто до 7934,7 пункта. 

Лондонският FTSE 100 е нагоре с 1,08 на сто до 10 840,35 пункта.

В Милано FTSE MIB се понижи с 0,72 на сто до 49 397,55 пункта, а испанският IBEX 35 – с 0,28 на сто до 19 177,7 пункта. 

Инвеститорите разчитат на силен сезон на корпоративните отчети, който да изведе индекса STOXX 600 от тесния диапазон, в който се движи през последния месец.

Акциите на „Ериксон“ (Ericsson) поскъпнаха с 6,8 на сто, като бяха най-печелившите в основния европейски индекс, след като шведският производител на телекомуникационно оборудване отчете по-добри от очакваното резултати за третото тримесечие.

Подиндексът на здравния сектор се повиши с 2,4 на сто и беше сред най-печелившите в основния индекс.

Акциите на технологичните компании поевтиняха с 1,5 на сто, като секторът отчете най-голям спад, повлечен надолу от германския производител на системи за производство на чипове „Айкстрон“ (Aixtron), чиито акции се сринаха с 13 на сто.

Книжата на производителите на чипове „Инфинеон“ (Infineon) и „Суитек“ (Soitec) поевтиняха съответно с 5,2 на сто и 7,7 на сто, а производителят на оборудване за производство на чипове Ей Ес Ем Ел (ASML) загуби 4,2 на сто от капитализацията си.

Технологичните акции бяха под натиск в целия свят, след като по-високите от очакваното данни за инфлацията в САЩ вчера засилиха опасенията от нови повишения на лихвите от Управлението за федералния резерв (УФР). Това се отрази негативно на компаниите, които разчитат на дългово финансиране за изграждането на инфраструктурата си за изкуствен интелект.

„Инфлационният натиск все още е налице и това поражда допълнителни опасения за акциите с дълъг инвестиционен хоризонт, особено в технологичния сектор, както и за тяхното финансиране“, заяви Микеле Морганти, старши стратег по капиталовите пазари в „Дженерали инвестмънтс” (Generali Investments).

Акциите на производителя на хартия и опаковки „Монди“ (Mondi), които има завод и в България, се сринаха със 7,9 на сто, след като компанията съобщи, че през третото тримесечие е повишила цените на няколко вида хартия, за да компенсира разходите за енергия и суровини.

Книжата на миннодобивната компания „Антофагаста“ (Antofagasta) поевтиняха с 4,1 на сто, след като тя отчете производство на мед от 436 900 тона от началото на годината – спад с 8,3 на сто спрямо същия период на 2025 г.

Поевтиняването на акциите на компанията, съчетано с по-ниските цени на медта, доведе до понижение от 0,8 на сто на миннодобивния сектор.

Междувременно нови данни показаха, че потребителските цени във Франция са се повишили с 3,4 на сто на годишна база през септември според хармонизирания индекс (който се следи от Евростат), в съответствие публикуваната в края на месеца предварителната оценка.

Според данните на Ел Ес И Джи трейдърите оценяват на 87 на сто вероятността Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши лихвите с 0,25 процентни пункта през декември. По-рано тази година ЕЦБ повиши лихвите два пъти в опит да овладее инфлацията, подхранвана от по-високите цени на енергията.

Междувременно Ройтерс предаде, че Световният икономически форум може да назначи Кристин Лагард за свой следващ председател още през ноември. Това би означавало предсрочното ѝ оттегляне от поста начело на ЕЦБ и би предизвикало по-широки промени във висшето ръководство на централната банка.

Източник: БТА