/ВЙ/

Източник: БТА

Средният лихвен процент по 30-годишните ипотечни кредити с фиксирана лихва в САЩ се е повишил до 7,49 на сто през миналата седмица, достигайки най-високото си равнище от ноември 2023 г., предаде Ройтерс, позовавайки се на данни на американската Асоциация на ипотечните банкери (MBA).

Лихвата по този най-разпространен вид жилищни кредити се е увеличила с 19 базисни пункта през седмицата, приключила на 2 октомври.

Ипотечните лихви са тясно свързани с доходността по десетгодишните американски държавни облигации, която по-рано тази седмица достигна 24-годишен максимум. Повишението отразява опасенията от инфлационен натиск заради поскъпването на петрола и по-силния от очакваното икономически растеж в САЩ.

От началото на съвместните американско-израелски удари срещу Иран в края на февруари ипотечните лихви са нараснали с около 1,4 процентни пункта. Те следват сходна траектория с доходността по десетгодишните държавни облигации, която в понеделник надхвърли 5,3 на сто.

Инфлацията в САЩ също се е ускорила, достигайки 3,4 на сто през август според индекса на цените на личните потребителски разходи, предпочитания от Управлението за федерален резерв (УФР) показател. Представители на централната банка дадоха сигнали, че след повишението на лихвите през септември очакват още едно увеличение до края на годината.

По-високите разходи за живот са основен проблем за американците преди междинните избори за Конгрес на 3 ноември, показва най-новото проучване на Ройтерс и „Ипсос“ (Ipsos). Според допитването те са сред причините за рекордно ниския рейтинг на одобрение на президента Доналд Тръмп от 32 на сто.

Заявките за ипотечни кредити са намалели с 4,2 на сто спрямо предходната седмица, съобщи асоциацията. Заявките за рефинансиране са отчели рязък спад.

„Много малко собственици на жилища имат стимул да рефинансират при тези лихвени нива, а скокът в разходите по кредитите е накарал много потенциални кредитополучатели да се оттеглят от пазара на покупки“, заяви Джоел Кан, заместник-главен икономист на асоциацията.

Източник: БТА

Настоящата позиция по отношение на паричната политика позволява на на Европейската централна банка (ЕЦБ) да реагира при евентуални сътресения. Това заяви членът на Управителния съвет на ЕЦБ и управител на Словенската централна банка (Banka Slovenije) Примож Доленц, цитиран от Блумбърг.

„Смятаме, че настоящите равнища на лихвените проценти осигуряват достатъчна гъвкавост за реакция при бъдещи промени“, каза гуверньорът, като добави, че следващите решения на ЕЦБ ще продължат да зависят от инфлационните очаквания и свързаните с тях рискове.

„Геостратегическите рискове и високите цени на енергията продължават да бъдат важен източник на несигурност, което се отразява в устойчивия инфлационен натиск“, посочи Доленц.

ЕЦБ повиши лихвените проценти два пъти от началото на годината, но при инфлация в еврозоната, достигнала най-високото си равнище от 2023 г., се очаква базираната във Франкфурт на Майн институция да предприеме ново увеличение, най-вероятно през декември, допълва Блумбърг.

Попитан за ситуацията във Франция и възможността ЕЦБ да използва своя Инструмент за защита на трансмисионния механизъм (TPI) – позволяващ на централната банка да купува облигации на държави от еврозоната, когато са изправени пред неоправдано рязко влошаване на условията за финансиране, Доленц отговори предпазливо: „За използването на тази възможност (TPI), това е един от инструментите, с които разполагаме“, каза той, уточнявайки, че „условията за използването му са точно определени, като до момента никога не е бил задействан“.

Доленц подчерта, че представителите на паричната политика не отговарят за фискалните въпроси.

„ЕЦБ и Управителният съвет не носят отговорност за фискалната политика“, допълни той, посочвайки, че „(фискалната политика) трябва преди всичко да бъде управлявана от тези, които носят отговорност за нея“.

Въпреки това „финансовите пазари са взаимосвързани и преносът на ефекти от един пазар към друг може да се случи бързо“, отбеляза Доленч.

„Следим ситуацията много внимателно и наблюдаваме както развитието ѝ, така и нейното въздействие, особено върху начина, по който се предава ефектът от паричната политика. Както вече посочихме, отговорността за фискалната политика и състоянието на публичните финанси е изцяло на отделните държави и техните министри на финансите“, каза още управителят на Централната банка на Словения.

Източник: БТА