Държавният дълг на Франция продължи да нараства и през второто тримесечие на 2026 г., достигайки 3,5955 трилиона евро или 119 на сто от прогнозният брутен вътрешен продукт (БВП), показват най-новите данни на Националния институт за статистика и икономически проучвания ИНСЕЕ (INSEE), публикувани днес и цитирани от Франс прес.

Дългът се е увеличил с 59,6 милиарда евро спрямо първото тримесечие, когато нарасна със 75,8 милиарда евро спрямо предходното, четвърто тримесечие на 2025 година. В края на първото тримесечие държавният дълг възлизаше на 117,5 на сто от БВП, припомня АФП.

Увеличението е съпроводено със спад от 6,8 милиарда евро на паричните средства, държани от държавния сектор. През първото тримесечие държавните парични наличности се бяха увеличили с 21,3 милиарда евро.

Въпреки че държавният дълг и задълженията на социалноосигурителните фондове са се увеличили през второто тримесечие, дългът на местните административни структури е намалял.

Дълг на централното управление се е увеличил с 53 милиарда евро, след като вече бе отбелязал ръст от 66,3 милиарда през първото тримесечие, докато дългът на различните органи на централната администрация (ODAC) – около 700 публични структури и организации, е намалял с 100 милиона евро.

Обемът на дългосрочните държавни ценни книжа, емитирани от правителството, се е увеличил с 36,9 милиарда евро, след ръст от 58,4 милиарда евро през първото тримесечие. Дългът под формата на краткосрочни ценни книжа се е увеличил с 16,5 милиарда евро след увеличение от 7,9 милиарда евро през първото тримесечие.

Дългът на фондовете за социално осигуряване е нараснал с 8,4 милиарда евро през второто тримесечие, колкото беше и увеличението през първото тримесечие.

Увеличението на дълга на социалноосигурителните фондове се дължи основно на нарастването на дългосрочните ценни книжа с 12,8 милиарда евро и на краткосрочните кредити с 3,1 милиарда евро.

По-рано този месец министерството на икономиката и финансите на Франция предупреди, че държавният дълг на страната ще достигне 121,7 на сто от БВП през 2027 г., припомня АФП. Така общия размер на консолидирания държавен дълг на Франция за първи път ще надскочи европейския праг от 60 на сто от БВП, заложен в Договора от Маастрихт, откакто има налични данни през 1978 г.

Източник: БТА

Цените на петрола се повишиха за втори пореден ден в азиатската търговия. Опасенията, свързани с продължителността на конфликта в Близкия изток, се засилиха въпреки усилията за намаляване на напрежението чрез преговори, предаде Си Ен Би Си.

Фючърсите на сорта Брент с доставка през ноември отбелязаха ръст от 1,22 на сто до 106,56 долара за барел. Американският лек суров петрол поскъпна също с над 1 на сто до 93,57 долара за барел.

Цените и на двата сорта наддадоха с повече от един долар вчера.

САЩ и Иран водят отделни преговори с посредници като част от подновените усилия за прекратяване на конфликта. Външният министър на Ислямската република Абас Арагчи, цитиран от държавната информационна агенция ИРНА, съобщи днес, че с катарски посредници са обсъждани идеи за прекратяване на войната със САЩ, които ще бъдат представени на Вашингтон. Той допълни, че очаква да получи окончателния отговор на Вашингтон чрез Доха.

Напредъкът около преговорите ще бъде във фокуса на инвеститорите, докато посредниците от региона настояват за преговори за примирие, заяви Махмуд Машал, старши пазарен анализатор в брокерската компания „Ви Ти Маркетс Дубай“ (VT Markets Dubai).

Всеки значим напредък в преговорите би могъл да доведе до понижение на цената на суровия петрол, допълни той.

Въпреки това, опасенията относно енергийната инфраструктура и доставките от региона продължават да витаят поради подновеното напрежение между Саудитска Арабия и йеменските хуси, посочи Машал.

Ормузкият проток, ключов маршрут за енергийни доставки, продължава да бъде под строго наблюдение.

Американският президент Доналд Тръмп в събота отхвърли условното предложение на Техеран за отваряне на протока и прекратяване на сраженията в региона в рамките на седем дни. „Уолстрийт Джърнъл“ съобщи по-рано, позовавайки се на анонимни американски официални представители, че Тръмп очаква да възобнови бомбардировките над Иран след междинните избори за Конгрес през ноември.

Междувременно износът на суров петрол от страните в Близкия изток, произвеждащи големи обеми от суровината, се е повишил до 12,8 милиона барела на ден през септември – най-високото ниво от февруари насам, главно заради увеличени доставки от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, според предварителни данни на „Кеплър“ (Kpler), цитирани от Ройтерс.

„Очертава се по-ясна картина на по-голям износ на петрол от Персийския залив, но голяма част от това увеличение все още разчита на алтернативни решения, като например прехвърлянето на товари от кораб на кораб в открито море. Тези методи са по-малко ефективни и по-скъпи от обичайните операции, поради което цените на суровия петрол остават високи“, обясни главният анализатор на „Кей Си Ем Трейд“ (KCM Trade) Тим Уотърър.

Източник: БТА

/ВЙ/

Източник: БТА