Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, пристигайки днес за деветата среща на върха на Европейската политическа общност (ЕПО) в Дъблин, припомни първата среща на върха, състояла се в Прага непосредствено след избухването на войната в Украйна, като отбеляза, че за съжаление, четири години и половина по-късно, Европа все още е изправена пред открит конфликт в сърцето на европейския континент. Това предаде за БТА гръцката агенция АНА-МПА.

„Отчитаме и оставаме предпазливо оптимистични по отношение на наскоро постигнатия напредък в разговорите за прекратяване на тази война. Искам обаче да бъда напълно ясен и вярвам, че изразявам мнението на всички членове на Европейския съвет: не може да става дума за дългосрочно мирно споразумение в Украйна, а още по-малко за бъдещата архитектура на сигурността в Европа, без участието на Европа на масата за преговори“, подчерта Мицотакис.

Той добави: „Утре ще обсъдим формата на това участие. Личното ми мнение винаги е било, че европейските институции трябва да бъдат представени, като към тях биха могли да се присъединят някои от големите европейски държави. Първата стъпка обаче винаги трябва да бъде постигането на прекратяване на огъня. А като лидер на морска държава, съм особено загрижен за случващото се в Черно море.“

„Също така отправих призив към Съвета за сигурност за световно примирие – за прекратяване на огъня в световен мащаб по отношение на нападенията срещу търговски плавателни съдове. Това несъмнено е въпрос от първостепенна важност във всички разговори, които ще се водят през следващите дни, седмици и месеци.“

След това Мицотакис засегна развитието на събитията в Близкия изток и последиците от тях:

„Намираме се в Ирландия, доста далеч от моята страна – Гърция, но не бива да забравяме, че съществува и друг конфликт – в Близкия изток, който доведе до сериозна икономическа несигурност.“

Този въпрос е свързан и с втората тема на днешната дискусия, която засяга икономическата устойчивост. Смятам, че европейските държави споделят обща загриженост относно това как ще успеем да намалим разходите за енергия и как ще развием собствения си капацитет, като същевременно ограничим зависимостите, които подкопават не само конкурентоспособността ни, но и бъдещата ни сигурност.

„Независимо дали става въпрос за внос на енергия и необходимостта на Европа да произвежда собствена чиста енергия, или за критични суровини, космически способности и възможности в областта на изкуствения интелект – всичко това са способности, които Европа трябва да развие на територията на европейския континент.“

Гръцкият премиер засегна и въпроса за изкуствения интелект, който е включен в дневния ред на срещата на върха: „Очаквам също с особен интерес дискусията, която ще проведем утре относно изкуствения интелект. Смятам за много важно, че Европейският съвет отделя специално внимание на този въпрос.“

„Възможностите, които изкуственият интелект предлага, са значителни, но също толкова значителни са предизвикателствата и заплахите, произтичащи от неконтролираното развитие на тази наистина трансформираща технология. Затова смятам за важно, че утре Европейският съвет ще обсъди тези въпроси по-задълбочено.“

(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА