Председателят на румънския Сенат Мирча Абрудян подчерта днес, че никое правителство не може самостоятелно да защити демокрацията и сигурността, като призова за координирани действия с участието на държавните институции, гражданското общество, частния сектор, медиите, академичните среди и гражданите. Това предаде за БТА румънската агенция Аджерпрес.

„Докато една непредизвикана война продължава да опустошава съседна Украйна, Европа е изправена пред фундаментална промяна в естеството на предизвикателствата пред нейната сигурност. Става ясно, че защитата на нашия континент изисква много повече от предпазване от традиционни заплахи, като ракети и конвенционални оръжия. Днес трябва да се защитаваме от дезинформация, която сее разединение, изкривява реалността и предизвиква верижни реакции, опасни за нашите общества. Хибридните тактики систематично съчетават кибератаки, икономическа принуда, незаконно финансиране на предизборни кампании и манипулации, целящи да повлияят на общественото мнение и да осигурят дългосрочно геополитическо влияние“, каза Абрудян пред Европейската конференция на председателите на парламенти в Рим, която се провежда под надслова: „Устойчиви демокрации, обединени срещу хибридните заплахи“.

Той посочи, че манипулирането на информацията и намесата са се превърнали в едни от най-широко разпространените хибридни заплахи.

„Когато злонамерени страни се опитват да нарушат енергийните доставки, предприемат кибератаки или превръщат миграцията и търговията в оръжие, те тестват устойчивостта на нашите демократични институции. Последните случаи показват, че всичко – от кражба на лични данни до прекъсвания в доставките на храни и търговията – може да се превърне в оръжие. Сред тези съвременни предизвикателства, манипулирането и намесата в информацията са се превърнали в една от най-често срещаните и последващи хибридни заплахи. Координирани дезинформационни кампании, пропаганда, бот мрежи и фалшиви новини се използват с хирургическа прецизност, за да поляризират нашите общности, особено по време на изборни цикли и периоди на политически вълнения. Алгоритмите на социалните медии се използват за умножаване на съдържанието“, обясни председателят на Сената.

Абрудян отбеляза също, че „проучванията показват, че жените в обществения живот са непропорционално често обект на основано на пола насилие, сексуализирано съдържание и атаки срещу репутацията им“.

„Трябва да се изправим пред тревожната реалност на целенасочени операции за влияние, насочени към уязвими групи и обществени фигури. Никое правителство не може само по себе си да защити демокрацията и сигурността. Ефективната устойчивост изисква подход, обхващащ цялото общество – координирани и синхронизирани действия между държавните институции, гражданското общество, частния сектор, медиите, академичните среди и обикновените граждани. Като национални парламенти, ние сме в основата на демократичните системи. Наша отговорност е да приемаме, усъвършенстваме и контролираме законодателни рамки, които защитават демократичните ни процеси, без да нарушават основните права на хората“, добави Абрудян.

Председателят на Сената изтъкна, че парламентите „трябва да бъдат водещи чрез законодателни действия и иновации в политиките, като преразгледат законите, за да противодействат на развитието на хибридни заплахи, като същевременно стриктно спазват свободата на изразяване, свободата на сдружаване и върховенството на закона“.

„Румъния остава ангажирана с една обединена, сигурна и свободна Европа. Чрез съчетаване на законодателна строгост, институционален надзор, обществено участие и международно сътрудничество можем да гарантираме, че нашите демокрации ще останат непоколебими. Нека превърнем нашето единство в най-силната си защита“, заяви Абрудян.

(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)   

Източник: БТА

/ВН/

Източник: БТА

Френски кораб ще прави проучване между островите Крит и Кипър в рамките на проекта за изграждане на електрически интерконектор между Гърция и Кипър, известен като „Големия морски интерконектор“ (Great Sea Interconnector, GSI), съобщават гръцките медии. 

Според информация на в. „Имерисия“ през ноември ще бъде издадено нужното навигационно известие NAVTEX, което да заяви престоя на френския проучвателен кораб ABEILLE MARENGO в района на Средиземно море.

Корабът ще поднови проучването на дъното, което да отвори пътя за полагане на подводния кабел, който трябва да свърже електропреносните мрежа на Гърция и Република Кипър. Френската компания „Нексан“ (Nexans), която спечели договора за доставката и инсталирането на подводния кабел между двата острова, вече е задвижила процедурите за издаване на съответните разрешителни.

Очаква се до 15 дни ресорната междуведомствена комисия да излезе с решение, което ще позволи издаване на навигационно известие NAVTEX, посочва „Имерисия“. Това означава, че дейността на френския кораб би могла да стартира през ноември, допълва вестникът. 

Изданието припомня, че проучвателните дейности в района, където трябва да минава подводният кабел, са замразени от 2024 г. Все още не е решен въпросът с претенциите на Турция по отношение на морския район, откъдето трябва да преминава съоръжението, пише „Имерисия“, като допълва, че от значение ще е дали френският кораб ще може необезпокоявано да извърши нужните проучвания.      

Корабът ABEILLE MARENGO, който в момента се намира в Тоскана, Италия, трябва да направи предварителни проучвания на геоложките и морфологични характеристики на морското дъно по протежение на трасето, откъдето се планира да премине кабелът.

Евроазиатският интерконектор, известен и като „Голям морски интерконектор“ (Great Sea Interconnector), трябва да свърже Гърция с Кипър и в перспектива – с Израел, както и енергийните системи на Европейския съюз и на Близкия изток. Подводният кабел ще струва 2,4 млрд. евро, част от които ще бъдат финансирани от ЕС. При евентуалното му завършване проектът ще бъде най-дългият (1240 км) и най-дълбокият (3000 метра) интерконектор за постоянен ток с високо напрежение в света.

Целта му е преди всичко да освободи Кипър от енергийна изолация и да го свърже с европейската електроенергийна мрежа. Проектът обаче се сблъсква с редица геополитически трудности, включително и пречки от страна на Турция при преминаването през райони, за които тя претендира като част от изключителната си икономическа зона. Финансирането на GSI нееднократно стана повод за разногласия между Гърция и Кипър.

Източник: БТА