Общо 63,3% от анкетираните в телефонен сондаж на социологическата агенция „Мяра“ са „за“ да се проведе референдум за еврото, 35,3% са против.

Данните са от независим телефонен сондаж на социологическа агенция „Мяра“, проведен между 10 и 13 май 2025 г. сред 803 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.

Идеята за референдум около еврото се подкрепя – такива идеи у нас традиционно получават „попътен вятър“, коментират от „Мяра“ . Затова и декларативната активност в такъв референдум е висока и само около една десета от запитаните казват, че не биха гласували в подобен референдум или се колебаят. Закономерно, едва ли такава активност би се възпроизвела на практика, добавят анализаторите.

На въпрос „Ако в България се проведе национален референдум с въпроса „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“, кое от следните бихте направили Вие лично?“ 34,4% казват, че ще гласуват със съгласна/съгласен, а 54,9% – че ще гласуват с несъгласна/несъгласен. Останалите няма да гласуват или се колебаят. Данните буквално повтарят поредица изследвания назад в годините, посочват от „Мяра“. И отбелязват, че явно е нужна много повече информационна работа – особено на фона на иначе много високото одобрение на българите към Европейския съюз като цяло. Както беше съобщено в предаването „Въпрос на мяра“, българите поставят ЕС на първо място по положително отношение сред всевъзможни геополитически фактори. Положителното отношение е 64,4%, а отрицателното – 25,5%, добавят от агенцията.

Потенциалът на множеството протести в страната към момента не се насочва към правителството като цяло, а остава към конкретни теми. Вотовете на недоверие имат само ограничена подкрепа. Мнозинството е инстинктивно „за“ предложения референдум за въвеждане на еврото, а сред потенциално гласуващите в примерен референдум отново надделява нерешителност пред въвеждането на единната европейска валута през 2026 г. у нас. Българите масово не смятат за себе си, че са наясно с предстоящата либерализация на пазара на тока за битови потребители. Агресивното поведение и действия сред младежи и подрастващи са широко разпространен проблем в очите на пълнолетното българско население. По отношение на катастрофите по пътищата обществото ни реагира по-скоро със самообвинение към съзнателността ни като водачи. Очаква се и цялостно законодателно решение за електрическите тротинетки, но по-скоро се отхвърля възможността за цялостната им забрана, гласят изводите от независимия сондаж по текущи теми. От агенцията уточняват, че такъв тип сондажи служат най-вече за бързи наблюдения на общественото мнение и формиране на хипотези за последващи проучвания.

„Мяра“ зададе въпрос по отношение на множеството различни протести в страната, за да провери дали протестният потенциал към този момент се насочва към властта или остава по конкретни теми. Отговорите явно показват, че към настоящия момент явно не е привидяна алтернатива на тази власт и към това правителство има известна търпимост, коментират анализаторите. „В този момент по-смислено е да се протестира по конкретни прoблеми“ – тази опция избират 62,6% от запитаните, а малцинство от 30,3% избират мнението, че „В този момент по-смислено е да се протестира срещу властта като цяло“, отбелязват от социологическата агенция. Явно затова и мнозинството не подкрепя вотовете на недоверие към сегашното правителство. Разбира се, тук мненията се определят и от сумарните предпочитания за партиите вносители „Възраждане“, „Величие“, МЕЧ. Общо 33,2% подкрепят вотовете, внесени от тези партии, но 60,6% не ги подкрепят, добавят от „Мяра“.

От агенцията посочват, че липсва готовност и по отношение на либерализацията на пазара на тока. „По-скоро съм наясно с предстоящото въвеждане“, казват 25,3%, „По-скоро не съм наясно с предстоящото въвеждане“, избират 73,7%. При такива въпроси често има декларативност и престижност в отговорите, но дори и тя не помага за по-висок дял на отговори от типа „смятам, че съм наясно“.

21,7%, т.е. всеки пети и даже повече, са ставали свидетели през последната година на случаи на насилие сред младежи и подрастващи. 63,5% или почти двама от всеки трима твърдят, че са ставали свидетели в последните дванайсет месеца на поведение сред младежи и подрастващи, което могат да определят като непристойно. 28,3%, или почти всеки трети, свидетелстват, че са виждали агресивни младежки банди в последната година. Проблемът за агресията сред подрастващи и младежи явно има сериозен обхват в очите на българите, добавят от „Мяра“.

По отношение на катастрофите по пътищата е направен социологически експеримент – запитаните са били помолени да изберат само един отговор измежду опциите „Вината е по-скоро в условията и правилата, които държавата създава“ и „Вината е по-скоро на самите водачи и тяхното поведение“. В така поставената дилема 26,5% говорят за рамката, а 47% – за самите водачи, но 26,2% не могат да отделят едното от другото, посочват експертите.

Заради зачестилите инциденти с електрическите тротинетки, мнозинство от 68,1%, т.е. над две трети, подкрепя варианта „В този момент най-смислено е да се приемат цялостни законодателни решения по темата“. 25,4% избират „В този момент най-смислено е общините по места да въвеждат конкретни правила в зависимост от местните специфики – инфраструктура и възможности“. 4,5% намират, че няма нужда да се предприемат нови действия, останалите се колебаят. По отношение на пълната им забрана, експериментален въпрос показва, че обществените настроения са по-скоро с надделяващо отрицателно отношение към подобно рестриктивно действие. 53,8% от българите не подкрепят цялостната забрана за използване на електрически тротинетки срещу 42,9%, които подкрепят подобна забрана. 3,3% не могат да формират мнение по въпроса. Явно се очаква действие на властта, но без крайности, добавят от „Мяра“.

Източник: БТА