Двадесет години приемна грижа в област Стара Загора са натрупан опит от всички участници в процеса, каза дългогодишният приемен родител и член на Комисията по приемна грижа Светлозар Георгиев, който участва в дискусията, посветена на приемната грижа, част от съвместната инициатива „Приеми ме“ на Българската телеграфна агенция (БТА) и Агенцията за социално подпомагане (АСП).

По думите му през този период приемната грижа в областта се развива с по-добри темпове в сравнение с някои други области, което той свързва с изградената екипност между участниците в процеса. Той отбеляза, че през годините са се натрупали знания и опит, които трябва да бъдат предавани между поколенията на хората, работещи в приемната грижа.

Георгиев отбеляза, че когато е започнал като приемен родител не е имало достатъчно възможности за обучение и подготовка. Като член на Комисията по приемна грижа е участвал и в работни групи към Агенцията за социално подпомагане при разработването на документи, свързани с процеса по одобряване на кандидатите за приемни родители. По думите му прецизният подбор е необходим, за да не бъдат одобрявани хора, които не са подготвени за отговорностите, които предстоят.

Той подчерта, че в разговорите за приемната грижа често се поставя акцент върху децата от 0 до 3 години, но децата, които се нуждаят от такава грижа, са на възраст от 0 до 18 години. Според него все още е необходимо приемните родители да бъдат по-добре подготвени за грижата за по-големи деца, включително за деца с определени поведенчески особености и деца с увреждания.

Георгиев посочи, че предстои да се развиват и услуги за тази група деца, което би помогнало да се ограничи възможността те да попадат в институционална грижа. Като дългогодишен приемен родител той отбеляза, че едно от най-трудните неща е балансирането между потребностите на приемното дете и тези на всички останали участници в процеса. По думите му приемните родители поемат голяма отговорност за децата, които приемат в домовете си, което понякога води до значително психическо натоварване и необходимост от допълнителна подкрепа.

По думите на Георгиев не всеки кандидат, който иска да стане приемен родител, е подходящ за тази роля, тъй като не всеки е подготвен за предстоящите отговорности. Той изрази надежда броят на кандидатите и приемните родители в област Стара Загора да се увеличава.

Като един от основните проблеми посочи необходимостта от механизъм за социална защита на приемните родители. Според него липсата на достатъчна социална сигурност е сред причините хората да се въздържат да станат приемни родители.

Георгиев определи дискусията като полезна, тъй като според него в обществото все още съществува стигма към приемната грижа и социалните работници. Той подчерта, че приемната грижа не трябва да бъде възприемана като дейност, при която социалните работници „ходят по къщите и събират деца“, а като система, в която различни институции и специалисти работят в интерес на децата.

Източник: БТА

/МК/

Източник: БТА

Българска компания разработи прототип на преносим гама-спектрометър в помощ на хирурзите онколози. Предназначението на преносимия детектор гама-спектрометър е да подпомага хирурзите при локализирането на сентинелни лимфни възли по време на операции при онкологични заболявания, съобщи на пресконференция в пресклуба на БТА инж Михаил Ченков, управител на дружеството „Бултраф“, чийто екип е създал разработката.

Прототипът е тестван от хирурга проф. д-р Свилен Маслянков в клинична среда в Александровска болница при пациенти с рак на гърдата. По думите на проф. Маслянков сензорът показва висока чувствителност и позволява точно локализиране на сентинелните лимфни възли. Сред характеристиките на разработения уред са температурен сензор за автоматично регулиране на измерването, както и подвижно рамо, което улеснява достъпа до труднодостъпни области по време на операция. Данните могат да бъдат прехвърляни към компютър чрез USB порт, който позволява и зареждане на батерията.

Методът, при който се използва устройството, се прилага най-често при рак на гърдата и меланом на кожата. Методът позволява по-щадящ подход при операция, намалява риска от усложнения и допълнителна рехабилитация, което води до по-добро качество на живот след операция, посочи проф. Маслянков. Този метод се прилага повече от 20 години по света, където е въведен като стандарт. В България приложението му не е широко застъпено в медицинските онкологични болници поради високата цена на устройствата, произвеждани в САЩ и в още няколко европейски държави, както и заради липсата на обучени хирурзи, каза проф. Маслянков. Според него българската разработка е с подобрени спецификации и ще се предлага на много по достъпна цена.

През следващата година ще се състои научна конференция на която проф. Маслянков ще запознае медицинската общност с възможностите и ползите от работата с устройството, произведено в България. Лекарят каза, че в България годишно се диагностицират около 4000 случая на рак на гърдата, а вече и при млади жени между 23 и 29 години.

Разработката е реализирана в рамките на проект на стойност около 400 000 лева, по Европейската програма за конкурентоспособност и иновации в предприятията. Подготовката за създаването на уреда е продължила близо три години.

От авторския екип казаха, че целта е апаратът да стане достъпен за българските лечебни заведения след приключване на необходимите процедури по сертифициране и лицензиране. Очакванията са той да бъде използван основно при сентинелна биопсия при рак на гърдата и меланом, както и при други онкологични заболявания, при които радиоизотопната локализация има приложение. По предварителна оценка ще бъде необходима поне една година, преди уредът да може да се предлага като серийно производство. Запис на цялата пресконференция е публикуван тук.

Източник: БТА