Свят
Демократките, които написаха историята на междинните избори в САЩ

Във вторник стана ясно, че демократите в САЩ са спечелили още едно място в Сената на американския Конгрес. Две седмици след междинните избори, произведени на 3 ноември, резултатите от вота в щата Аляска бяха оповестени на 17 ноември и от тях стана ясно, че демократката Мери Пелтола е избрана за сенатор оттам, припомнят световните агенции.
Така демократите вече имат 56 сенаторски места. Това е отвъд социологическите прогнози и им отрежда най-голямото мнозинство в Сената от 16 години насам, отбелязва Франс прес.
Резултатите от вота в Аляска, оповестени във вторник, показаха, че Пелтола получава 50,12 процента, а опонентът ѝ, досегашният републикански сенатор от Аляска Дан Съливан, получава 45,8 процента.
Пелтола успя да се наложи на вота в Аляска въпреки скандала, белязал изборите там в последния момент. Седмица преди 3 ноември в. „Ню Йорк таймс“ съобщи, че предизборният щаб на Пелтола е издигнал още един кандидат за сенатор от Аляска, който се казва Дан Съливан, също като републиканския кандидат. Целта била да се предизвика объркване сред избирателите и досегашният републикански сенатор Дан Съливан да получи по-малко гласове, което пък да осигури победата на Пелтола. Мери Пелтола отрече да е била наясно с тази стратегия на предизборния си щаб, която, между впрочем, е допустима от закона в САЩ, отбелязва Франс прес. Тази стратегия досега често пъти е била използвана и от републиканците, и от демократите по време на избори и е една от странностите на американската политика.
След разкритията на „Ню Йорк таймс“ президентът на САЩ Доналд Тръмп обвини демократите в манипулиране на изборите в Аляска, а неговата администрация се опита предварително да оспори пред съда резултатите от вота там, но усилията ѝ не се увенчаха с успех.
Въпреки полемиката относно двамата Дан Съливановци в Аляска резултатът от изборите в този щат потвърди очакванията на социолозите, че там ще победи Мери Пелтола. Броенето на бюлетините в Аляска протече много внимателно и затова бяха нужни цели две седмици. Преброяването показа, че Пелтола побеждава с близо 12 500 гласа преднина пред републиканския си противник Дан Съливан, докато „кандидатът паразит Дан Съливан 2“ получава само 4760 гласа.
„За мен няма по-голяма чест от тази да получа подкрепата на жителите на Аляска за нашата битка срещу алчността на големите компании, за намаляване на разходите за живот и на цените и за отстояване на интересите на Аляска на първо място“, заяви Мери Пелтола, след като научи резултатите от вота в Аляска.
Мери Пелтола е родена през 1973 г. в Анкоридж. Баща ѝ е американец от германско потекло от щата Небраска, преместил се в Аляска, за да работи като пилот и учител. Майка ѝ е представителка на народа юпик, който е част от коренното население на Аляска. Самата Мери Пелтола се идентифицира като представителка на юпик. Сега тя става де факто първият представител на коренен народ от Аляска, избран в Сената на Конгреса на САЩ.
Пелтола израства в района на река Кускокуим и от още от ранна възраст се занимава заедно с чичовците си с риболов, който е част от поминъка на коренното население на щата. На 12 години Пелтола вече разполага със собствено риболовно корабче, регистрирано на нейно име. На 14 години започва сама да лови риба и да я предлага за продажба. Паралелно с това Пелтола учи в гимназия в Аляска, а после посещава лекции в три университета в щата, но така и не се дипломира. В Университета на Югоизточна Аляска обаче основава студентска организация на представителите на коренното население на щата.
Мери Пелтола започва да се интересува от политика покрай родителите си, които са участвали в предизборната кампания на конгресмен от Аляска. Докато учи в Университета на Югоизточна Аляска, Пелтола стажува през 1996 г. в законодателния орган на щата. Същата година се кандидатира безуспешно и за място в долната камара на този законодателен орган. След това участва в предизборната кампания на представител на коренните народи на Аляска, регистриран в Демократическата партия.
Пелтола е била и репортер в две регионални медийни групи.
През 1998 г. Пелтола е избрана най-после за член на долната камара на законодателния орган на Аляска. Заема този пост в продължение на 10 години. През този период е член на различни парламентарни комисии.
През годините тя е била и член на градския съвет на Бетел, съдия в специален съд на коренните народи на Аляска, както и ръководител на междуплеменна организация на 33 федерално признати местни племена в басейна на река Кускокуим в Аляска.
Пелтола е избрана за член на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ през 2022 г., като тогава става първият представител на коренен народ на Аляска, заемащ тази позиция.
Мери Пелтола защитава центристката линия в Демократическата партия, отбелязва Франс прес. Тя също така критикува досегашните консервативни управници на Аляска и досегашния републикански сенатор от този щат, че са допуснали там да просперира индустрията на траулерите – риболовни кораби, които ловят минтай, но чиито огромни мрежи всяка година убиват хиляди други риби. Това е чувствителна тема в щата, предвид факта че някои рибни запаси, като например тези на сьомгата, намаляват в реките на Аляска.
Победата на Пелтола на изборите потвърди историческия разгром на Републиканската партия на Доналд Тръмп. На тези избори Аляска избра между впрочем и първия си губернатор демократ от 1998 г. насам, а именно Джонатан Крайс-Томкинс. Щатът от години се смяташе за територия, върху която контрол имат републиканците, припомня Франс прес.
Предизборната си кампания за Сената на Конгреса на САЩ Пелтола водеше под надслова „Риба, семейства, свобода“. Това обобщава и нейната философия. Риба, и то от различни видове, трябва да има в реките на Аляска и тя да е достъпна за всички, а не само за големите компании. Риболовът е основен поминък за семействата в Аляска. Чрез него тези семейства си осигуряват и своеобразна свобода, тоест икономическа независимост.
Потвърдената победа на Мери Пелтола в битката за Сената на Конгреса на САЩ я превърна в една от ключовите представителки на Демократическата партия, които ще бъдат следени с повишено внимание оттук нататък.
На изборите на 3 ноември още няколко дами от Демократическата партия постигнаха важни победи, било то в битка за място в Сената на Конгреса или за губернаторски пост.
Сред тях е например Кийша Ланс Ботъмс, известна и като КЛБ.
КЛБ е родена в Атланта през 1970 г. и е дъщеря на Мейджър Ланс, който е ар енд би певец, известен с редица хитове през 60-те години на миналия век. Семейството на КЛБ произхожда от роби от Джорджия.
КЛБ има бакалавърска степен по комуникации и медии и докторска степен по право от Юридическия колеж на Университета на щата Джорджия. Била е прокурор и е защитавала в съда правата на децата. Омъжена е и е майка на четири осиновени деца.
КЛБ е била член на общинския съвет на Атланта. През 2017 г. печели кметските избори в града, като така става втората афроамериканка, избрана за кмет на този мегаполис след Шърли Франклин. Начело на Атланта тя обявява града за гостоприемен за всички малцинства и бежанци. През 2018 г. КЛБ подписва заповед за забрана в затвора в Атланта да бъдат настанявани мигранти, задържани от американската Служба за имиграционен и митнически контрол.
КЛБ не се кандидатира за втори кметски мандат. Подкрепя кандидатурата на Джо Байдън за президент през 2020 г., като по онова време дори се обсъжда името ѝ за негов кандидат за вицепрезидент. След избирането на Байдън за президент той я номинира за поста заместник-председател на Националния комитет на Демократическата партия, като тя отговаря за въпросите, свързани с гражданското участие в управлението и защитата на избирателните права.
През 2022 г. КЛБ става старши съветник и директор на отдела за връзки с обществеността към Белия дом, където работи до 2023 г. Била е и член на Президентския съвет по въпросите, свързани с експорта.
На 3 ноември КЛБ спечели изборите за губернатор на щата Джорджия и стана първата чернокожа жена, която заема губернаторски пост в американски щат.
Сред дамите, написали историята на 3 ноември, е Деб Хааланд.
Пълното име на Деб Хааланд е Дебра Ан Хааланд. Тя е родена през 1960 г. в Уинслоу, щата Аризона. Майка ѝ е индианка и е служила във военноморските сили на САЩ. После е работила в Бюрото по въпросите на коренното население. Баща ѝ е от Минесота и е с норвежки произход. Бил е офицер в Корпуса на морската пехота. Получава отличието „Сребърна звезда“ за действията си във Виетнам. Погребан е с пълни военни почести в Националното гробище Арлингтън през 2005 г.
Деб Хааланд се причислява към индианския народ Лагуна Пуебло, който е коренно население на щата Ню Мексико.
Като дете на военни Деб Хааланд живее и учи на различни места. Завършва гимназия в Албъкърки, в Ню Мексико, и после работи в местна пекарна. По това време е имала проблеми с алкохола, но впоследствие се отърсва от този порок. Има бакалавърска степен по английски език и литература от Университета на Ню Мексико. След като се дипломира, ражда дъщеря си Сомах и я отглежда като самотна майка. За да преживява, основава малка компания за производство на салса. През този период няма достатъчно пари и е принудена да разчита на приятели и на хранителни банки.
След това учи право от 2000 до 2006 г. в правния факултет на Университета на Калифорния и в правния факултет на Университета на Ню Мексико, откъдето се дипломира.
През годините Деб Хааланд е работила различни неща – била е съветник на хора с увреждания, отговорник по административните дела на племето си, управител на казино и част от компания за развитие на индианския народ Лагуна Пуебло.
През 2012 г. Деб Хааланд отговаря за мобилизирането на избирателите сред коренното американско население в щата Ню Мексико в рамките на кампанията за преизбиране на Барак Обама за президент на САЩ. От 2012 до 2013 г. е председател на Групата на коренните американци към Демократическата партия на Ню Мексико.
През 2014 г. се кандидатира за поста вицегубернатор на Ню Мексико, но без успех. През април 2015 г. Хааланд е избрана за двугодишен мандат като председател на Демократическата партия на Ню Мексико. По време на нейното ръководство демократите възстановяват контрола си върху Камарата на представителите на законодателното събрание на щата и върху поста държавен секретар на Ню Мексико. На Хааланд се приписва заслугата за възстановяването на позициите на партията в този щат след тежките изборни загуби там през 2014 г. Освен това тя успява да набере достатъчно средства, за да погаси партийните дългове на демократите в Ню Мексико.
После се кандидатира за Камарата на представителите на Конгреса на САЩ и е избрана през 2018 г. Откроява се като прогресивен кандидат, подкрепящ екологичния преход и достъпната медицинска помощ за всички.
С идването на власт на администрацията на демократа Джо Байдън Деб Хааланд е избрана за министър на вътрешните работи. Тя е първият представител на индианците, който заема този пост. По време на мандата си тя се фокусира върху разследването на дейността на интернатите, в които са били въдворявани индиански деца с цел асимилация, както и върху осигуряването на повече права на индианците при управлението на техните земи.
На 3 ноември Деб Хааланд е избрана за губернатор на Ню Мексико. Това я превърна в първата индианка, която заема губернаторски пост в САЩ.
На 3 ноември историята написа и Пеги Фланаган.
Пълното име на Пеги Фланаган е Маргарет Ан Хартман Фланаган. Пеги идва от обичайното умалително в САЩ на името Маргарет. Пеги Фланаган е родена в Сейнт Луис Парк в щата Минесота през 1979 г. Тя е от ирландско и от индианско потекло. По бащина линия тя е част от племенната общност оджибве. Отгледана е от майка си, която през годините разчита и на социални помощи.
Пеги Фланаган завършва детска психология от Университета на Минесота. В политиката се впуска още като студентка, като работи за предизборната кампания на сенатор демократ от Минесота. Работи и като обучител на политически активисти и като изпълнителен директор на фонд за защита на децата в Минесота. Била е член на Камарата на представителите на законодателния орган на Минесота. После става и вицегубернатор на Минесота при губернатора демократ Тим Уолз. По време на мандата си се фокусира върху семействата, здравеопазването, безплатната храна за учениците, жилищната политика.
Пеги Фланаган защитава прогресивни идеи, подкрепя идеята за здравеопазване за всички, за федерална минимална заплата, защитава правата на индианците, защитава правата на транссексуалните.
Тя е разведена и има една дъщеря.
На 3 ноември Пеги Фланаган е избрана за член на Сената на Конгреса на САЩ от щата Минесота и стана първата индианка сенатор.
Сред жените демократки, написали историята в САЩ на 3 ноември, е Джина Инохоса.
Пълното й име е Реджина Инес Инохоса. Тя е родена през декември 1973 г. в Макалън в щата Тексас. Дъщеря е на политика Гилберто Инохоса, бивш председател на Демократическата партия в Тексас, и на юристка. От мексиканско потекло е.
По образование Джина Инохоса е юрист. Следва право в Университета на Тексас и в Университета „Джордж Вашингтон“.
Като адвокат защитава синдикални членове. Била е член на Камарата на представителите на законодателното събрание на щата Тексас.
През годините на политически активизъм Джина Инохоса защитава достъпността на образованието, правата на ЛГБТ общността, говори за по-строг федерален контрол върху развитието на ИИ, противопоставя се на безконтролното изграждане на центрове за данни в Тексас, предлага замразяване на цените на електроенергията за домакинствата, иска намаляване, а в перспектива и премахване на данъците върху имотите, подкрепя сигурността по американско-мексиканската граница, но смята, че имигрантите без легален статут, които спазват законите, трябва да получат някаква възможност за легализиране в САЩ.
Джина Инохоса е омъжена за адвокат и има две деца.
На 3 ноември тя беше избрана за губернатор на щата Тексас и стана първата жена от латинопроизход, която е губернатор там. Досега Тексас беше смятан за бастион на републиканците.
Друга демократка, написала историята на 3 ноември, е Ейми Актън.
Актън е родена през 1966 г. в Йънгстаун в щата Охайо. Тя има трудно детство. Дете е на разведени родители. След развода остава при майка си и през този период е била пренебрегвана и дори е живяла на улицата. После майка й се жени за втори път за мъж, който е съден за изнасилване на собствените си деца. Той посяга и на Ейми Актън, когато тя е едва на 12 години. Майката на Актън пък е осъдена за измама, след което губи попечителство над дъщеря си. Тогава Актън заживява с баща си и животът й става по-стабилен. Придобива бакалавърска степен от университета в Йънгстаун и докторантура по медицина от Североизточния медицински университет на Охайо. Има и магистратура по обществено здравеопазване от Университета на щата Охайо.
Била е преподавател по обществено здравеопазване в Университета на Охайо, работила е в Центъра за изследвания на травмите към Националната педиатрична болница в Кълъмбъс. Била е мениджър в благотворителната Фондация „Кълъмбъс“. Ръководила е програма, инициирана от болниците в Кълъмбъс, за насърчаване на ваксинацията на децата.
Актън е била и доброволец в предизборната кампания на Барак Обама през 2008 г. и така влиза и в политиката.
През февруари 2019 г. губернаторът на Охайо Майк Деуайн я назначава за директор на отдела по здравеопазване на щата. Така тя играе водеща роля по време на коронавирусната пандемия. За пандемията Актън казва, че това е нещо, което цяло едно поколение ще си спомня. Заради наложените рестрикции в Охайо заради пандемията обаче Актън заедно с други местни представители е дадена на съд от местни спортни зали и фитнес клубове. Срещу Актън са отправяни и заплахи от протестиращи срещу ковидните ограничения. В крайна сметка Актън се оттегля от поста си и се връща на работа във Фондация „Кълъмбъс“.
През 2022 г. се бори за място в Сената на Конгреса на САЩ, но после се отказва от надпреварата. След това оглавява неправителствена организация, която се грижи за достъпната среда в парковете в района на Кълъмбъс.
Актън е омъжена за преподавател, като това е втори брак и за двама им. От първия си брак тя има три деца. Настоящият й втори съпруг има също три деца от своя първи брак и така двойката отглежда общо шест деца.
На 3 ноември на изборите губернатор на Охайо Актън победи подкрепяния от президента Доналд Тръмп републиканец Вивек Рамасуами, припомня Асошиейтед прес. Така тя стана първата жена губернатор на този щат. Актън е и първият представител на Демократическата партия, заел губернаторския пост на Охайо от 20 години. Тя постигна победата въпреки похарчените над 100 милиона долара от лагера на републиканците за кампанията на Рамасуами. Милиардерът Илон Мъск например дари 5 милиона долара за тази кампания. Съперникът на Актън за тези избори в допълнение е милиардер, натрупал състоянието си в биотехнологичния сектор. Той беше и кандидат за президентската номинация на Републиканската партия през 2024 г.
По време на предизборната си кампания Актън постави акцент върху достъпността на стоките и услугите и подобряването на достъпа до здравеопазване. Тя се стремеше да привлече избирателите от работническата и средната класа, като често разказваше за трудното си детство в Охайо.
Предизборната кампания в Охайо беше белязана от скандал, след като през последния месец Рамасуами излъчи предизборен клип с участието на майката на Актън, с която кандидатката на демократите не поддържа отношения отдавна. Във видеото майка ѝ я обвинява, че лъже за детството си, и призовава избирателите да не гласуват за нея. Видеото предизвика остри критики срещу Рамасуами на национално равнище както от демократи, така и от републиканци.
През последните седмици на кампанията президентът Доналд Тръмп и вицепрезидентът Джей Ди Ванс, който е родом от Охайо, многократно посетиха този щат, за да подкрепят Рамасуами.
Друга медичка и демократка също привлече вниманието на изборите на 3 ноември и това е Ани Андрюс.
Пълното й и име е Ани Елизабет Андрюс. Тя е родена през 1980 г. в Падука в щата Кентъки. Отраснала е в щата Индианаполис. Има доктрантура по медицина в Университета в Синсинати и магистратура по клинични изследвания от Медицинския университет в Южна Каролина. Била е педиатър в Детска болница „Шон Дженкинс“ към Медицинския университет на Южна Каролина.
Андрюс е разведена и има три деца.
Започва да се интересува от политика след масовата стрелба в гимназия град Паркланд през 2018 г. Кандидатира се за място в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ през 2022 г., но губи надпреварата.
На 3 ноември Андрюс спечели мястото в Сената на САЩ от Южна Каролина. Тя надделя над лично избраната от президента Доналд Тръмп кандидатка на републиканците Дарлийн Греъм, сестра на покойния сенатор Линдзи Греъм. Андрюс, стана първият демократ, спечелил място в Сената от Южна Каролина от 28 години насам. Тя е и първата жена, избрана за сенатор от този щат.
В Южна Каролина на президентските избори преди две години Тръмп спечели пред опонентката си от Демократическата партия Камала Харис с преднина от почти 18 процентни пункта, припомня Ройтерс.
Своеобразната ветеранка от Демократическата партия Ейми Клоубъшар също е сред жените с исторически постижения на 3 ноември.
Пълното й име е Ейми Джийн Клоубъшар и тя е родена през 1960 г. в Плимут в щата Минесота. Майка й е учителка, а баща й е спортен журналист. По бащина линия е от словенско потекло, а по майчина линия от германо-швейцарско потекло. Родителите й са разведени, като дълго време тя не подържа връзка с баща си.
Завършва факултета по право на Университета в Чикаго, като преди това е учила и в Йелския университет. Работи в две юридически кантори, в които става партньор в Минеаполис. Избрана е за окръжен прокурор на окръг Хенепин през 1998 г.
Женена е за адвокат и има една дъщеря. В миналото е била диагностицирана с рак на гърдата, но се е излекувала напълно.
За първи път се кандидатира за място в Сената на Конгреса на САЩ на изборите през 2006 г. и печели тази битка, като оттогава тя е преизбирана непрекъснато. През 2020 г. тя се кандидатира за президент, но впоследствие се оттегли от надпреварата и подкрепя Джо Байдън за номинацията на Демократическата партия
На 3 ноември Клоубъшар е избрана за губернатор на щата Минесота, побеждавайки републиканката Лиза Демут, председател на Камарата на представителите на законодателния орган на щата. Клоубъшар ще наследи оттеглящия се губернатор Тим Уолз и ще бъде първата жена на поста губернатор на Минесота.
Надпреварата в Минесота беше белязана от мащабен скандал с измами в щатската администрация, предаде Ройтерс. Тим Уолз, кандидат на демократите за вицепрезидент на президентските избори преди две години, се отказа от борбата за трети мандат като губернатор на Минесота, след като разследването на присвояването на средства от социални програми се превърна в национален скандал и нанесе сериозен удар по репутацията на щата, отбелязва Ройтерс. В рамките на този скандал десетки души бяха осъдени за присвояването на стотици милиони долари, предназначени да осигуряват храна, подслон, здравни грижи и грижи за деца на хора в нужда.
На 3 ноември в победната си реч новата губернаторка на Минесота заяви, че ще бъде „губернатор, който ще преобрази щата“. „Не се интересувам от това да придвижвам Минесота нито наляво, нито надясно. Искам да я придвижим напред“, заяви тя. Тя обеща да извърши цялостен одит на щатската администрация и да инвестира в нови технологии за откриване и предотвратяване на измами. „Ще ускорим работата на администрацията, ще възстановим доверието и ще работим във ваша полза“, каза Клоубъшар. „Предупреждавам ви: може би няма да харесате абсолютно всичко, което правя“, допълни тя. Клоубъшар заяви също: „Ще изпълнявам задълженията си без страх и пристрастие. Ще управлявам в интерес на жителите на Минесота и на никой друг“, подчерта тя.
Освен борбата с измамите Клоубъшар постави акцент в предизборната си кампания и върху справянето с нарастващите разходи за живот. Тя призова за премахване на пречките пред строителството на жилища, за подобряване на резултатите на учениците на изпитите и за ограничаване на времето, което децата прекарват пред екраните в училище.
В интервюта Клоубъшар многократно е заявявала, че няма да се кандидатира на президентските избори през 2028 г., когато се очаква демократите да имат много претенденти за кандидатпрезидентската номинация, припомня Ройтерс.
На 3 ноември историята на демократическите жени написа и Нитя Раман, която беше избрана за кмет на Лос Анджелис, припомнят световните агенции.
Пълното й име е Нитя Варша Раман и тя е родена през 1981 г. в град Трисур в индийския щат Керала. Баща й е инженер, а майка й е банков служител в Индия. Те са част от индийската общност ивери. Семейството на Нитя Раман се мести от Индия в американския щат Луизиана, когато тя е на 6 годинки. После се устройва в щата Масачузетс.
Нитя Рамана завършва Харвардския университет с бакалавърска степен по социални науки през 2003 г. и магистратура по градско планиране през 2008 г. от Мазачузетския технологичен институт. На 22-годишна възраст тя придобива американско гражданство. Година по-късно се връща в родната си Индия и основава изследователска фирма в град Ченай, чиято цел е подобряване на санитарните условия в града.
През 2013 г. Нитя Раман се премества от Индия в Лос Анджелис и постъпва на работа в администрацията на мегаполиса. Тя основава и организация с нестопанска цел, която търси решения на проблема с бездомниците в града. Била е и изпълнителен директор на организация, свързана с кампанията „Времето изтече“, която разкриваше случаи на сексуален тормоз в Холивуд в края на второто десетилетие на 21-и век.
Нитя Рамана е омъжена на телевизионен сценарист, с когото се е запознала в Харвардския университет. Двойката има близнаци.
През 2019 г. Нитя Раман се кандидатира за място в градския съвет на Лос Анджелис и печели битката, като тогава за първи път от 17 години кандидат за място в градския съвет успява да победи претендент, който досега е заемал това място, отбелязва „Лос Анджелис таймс“. През 2024 г. е преизбрана на поста.
През февруари на настоящата година Нитя Раман обявява, че се кандидатира за кмет на мегаполиса. Това решение е изненадващо. Раман обявява кандидатурата си броени часове преди изтичане на крайния срок и малко след като е обявила, че ще подкрепи преизбирането на демократката Карън Бас за кмет на Лос Анджелис. Самата Бас определя кандидатурата на Нитя Раман като изненадваща, но не нарича това предателство, посочва „Лос Анджелис таймс“.
Раман е дефинирана като социалистка в пределите на Демократическата партия. На 3 ноември тя се превърна в първи кандидат за кмет на Лос Анджелис, победил кмет, борещ се за преизбиране от 2005 г. насам, посочва Ройтерс. Нитя Раман е и първият кмет на Лос Анджелис от индийски произход.
Мнозина я сравняван с кмета на Ню Йорк Зохран Мамдани, избран начело на Голямата ябълка преди година. Самата Нитя Раман казва, че няма да е копие на Мамдани и подчертава, че тя е различна и има свой собствен управленчески стил, посочва „Венити феър“.
Нитя Раман води кампания за изграждане на жилища, в които могат да живеят хората, които сега живеят по улиците на Лос Анджелис. В мегаполиса има около 44 000 бездомници, като голяма част от тях обитават импровизирани лагери, коли или директно спят на улицата, а другите окупират изоставени сгради, припомня Ройтерс, като се позовава на данни от преброяване от миналата година.
Нитя Раман обещава и транспортна система, която ще отвежда хората там, където те имат нужда да стигнат. Тя казва, че иска да създаде един град, който е безопасен за работещите в него хора и за неговите семейства.
Досегашната кметица на Лос Анджелис Карън Бас призна поражението си от Нитя Раман. Тя беше в продължение на шест мандата член на Конгреса на САЩ, а по професия е медицинска сестра, работила в Бърза помощ. Когато беше избрана за кмет на Лос Анджелис през 2022 г., Карън Бас стана първата жена на този пост. Бас изгуби битката за преизбиране, защото беше критикувана заради проблема с бездомниците в града, но и заради неспособността на администрацията й да действа своевременно при пожарите през януари 2025 г., в които загинаха над 30 души, а хиляди сгради пострадаха, в това число и домове на знаменитости.
„Лос Анджелис, за мен е огромна чест да бъда следващ кмет“, заяви Нитя Раман след победата си на 3 ноември. „Работата започва още сега, за да можем да изградим достъпни жилища, паркове, в които децата ни да играят. Обичам този град и обичам неговите жители. Нямам търпение да започнем заедно да градим едно по-добро бъдеще“, добави тя.
На междинните избори на 3 ноември иначе затвърдиха позициите си в Демократическата партия и четири депутатки, които често пъти попадат в новините и това са Александрия Окасио-Кортес, Илхан Омар, Рашида Тлайб и Шарис Дейвис. Първите три са водещи фигури в крайнолявото крило на партията, докато Дейвис е представителка на по-умерените демократи. Всички те на 3 ноември бяха преизбрани за пети мандат в Камарата на представителите на Конгреса.
Окасио-Кортес е родена в Бронкс, в Ню Йорк и е бивша барманка и активистка. За първи път е избрана в Камарата на представителите на 29-годишна възраст преди осем години и тогава стана най-младата народна представителка в историята на Конгреса.
Родената в Сомалия Илхан Омар е прекарала детството си в бежански лагер в Кения и е първият африкански бежанец в Конгреса и първият конгресмен от сомалийски произход. По образование тя е политолог и специалист по международни отношения.
Рашида Тлаиб е юристка, родена в Детройт в семейство на палестински имигранти и преди осем години стана и първата жена от палестински произход в Конгреса на САЩ.
Шарис Дейвис е юристка и бивша състезателка по смесени бойни изкуства, както и представителка на индианския народ Хо-Чънк.
Източник: БТА
Свят
Поразеният вчера руски товарен кораб продължава да гори в териториалните води на Финландия

Пожарът на борда на руския товарен кораб, поразен вчера от дронове в Балтийско море, продължи и през нощта, въпреки усилията за потушаването му, предаде Ройтерс, позовавайки се на финландската бреговата охрана.
Финландските военни заявиха, че вчерашният удар по „Спарта II“ най-вероятно е нанесен от Украйна и че плавателният съд по-късно е отнесен от течението до териториалните води на Финландия.
През тази година Украйна изпращаше на няколко пъти вълни от военни дронове към руската Ленинградска област. Някои от тях навлязоха във въздушното пространство на съседни балтийски държави, което породи опасения, че войната може да се пренесе на територията на НАТО.
„Не може да се изключи рискът от нови атаки във Финския залив“, заяви днес пред обществената медия „Ести Рахвусрингхаалинг“ командващият военноморските сили на Естония Иво Вярк.
Миналата седмица финландските военни съобщиха, че са засекли удар по руски военен кораб в същия район по време на украински атаки с дронове.
„Спарта II“ е товарен кораб, плаващ под руски флаг, и е собственост на руската компания „Оборонлогистика“. Той е отплавал от Санкт Петербург в петък. Според Министерството на финансите на САЩ, плавателният съд е обект на американски санкции.
„Оборонлогистика“ предоставя логистични услуги за Министерството на отбраната на Русия, се посочва на уебсайта на компанията.
/НП/
Източник: БТА
Свят
Гражданският глас трябва да има трайно място във формирането на европейските политики, заявиха представители на Европейската комисия

Гражданските панели трябва да имат трайно място в процеса на вземане на решения в Европейския съюз, а препоръките на участниците да намират отражение в конкретни политически инициативи. Около тази позиция се обединиха представители на Европейската комисия по време на заключителната пленарна сесия на Европейския граждански панел за демократична устойчивост, която се провежда днес в Брюксел.
В панела участват 150 граждани от 27-те държави членки на ЕС, които финализират своите препоръки за укрепване на демокрацията и насърчаване на гражданското участие. Сред основните теми са дезинформацията, политическата поляризация, свободата на изразяване, ролята на независимите медии и възможностите гражданите да участват по-активно във формирането на европейските политики.
Генералният директор на Генерална дирекция „Образование, младеж, спорт и култура“ към Европейската комисия Пиа Ахренкилде Хансен определи гражданските панели като успешен пример за упражняване на демокрацията. Тя подчерта, че препоръките на участниците не трябва да остават еднократен резултат от дискусиите, а да продължат да съпътстват политическите инициативи на Европейската комисия.
Хансен акцентира върху необходимостта младите хора да бъдат редовно включвани в процесите на вземане на решения. По думите ѝ работата на панелите показва, че младите хора имат желание да участват в обществения живот и могат да предложат ценни идеи за справяне с предизвикателства като климатичните промени и защитата на демократичните ценности.
„Демокрацията започва в класната стая“, подчерта тя, като изтъкна значението на образованието за изграждането на активно и ангажирано гражданско общество.
Заместник генералният директор на Генерална дирекция „Комуникационни мрежи, съдържание и технологии“ към Европейската комисия Ренате Николай също заяви, че Европейската комисия разчита на препоръките на гражданите при разработването на своите инициативи.
Тя обърна внимание на рисковете в дигиталната среда, където разпространението на омраза и дезинформация става все по-лесно, и подчерта връзката между демократичната устойчивост и сигурността. Според Николай демокрацията трябва да бъде подхранвана всеки ден, а обществата трябва да бъдат подготвени и устойчиви пред новите предизвикателства.
Тя посочи, че гражданските панели допринасят за тази подготовка, като дават възможност на хората да обсъждат проблемите и да формулират конкретни предложения. Опитът от предишни панели показва също, че гражданските препоръки могат да осигурят приемственост и да намерят отражение в последващи европейски инициативи.
В настоящия панел участват и четирима българи. Техните предложения ще бъдат част от общия пакет с препоръки, насочени към укрепване на демократичната устойчивост в Европейския съюз.
Заключителната пленарна сесия бележи финала на работата на панела, но поставя и въпроса за следващия етап – как гражданските идеи да бъдат превърнати в конкретни действия и устойчиви политики на европейско равнище.
Източник: БТА
Свят
Предложената обща декларация от COP31 е „крачка назад“ и „неприемлив“ регрес, заяви Франция

Франция заяви, че последното предложение за обща декларация от климатичната среща на ООН COP31 в Турция е „крачка назад“ и представлява „неприемлив“ регрес, предаде Франс прес.
„Часовникът тиктака, а ние все още не сме стигнали до конкретни резултати“, отбеляза френската министърка на екологичния преход Моник Барбю. По-специално тя специално разкритикува липсата на каквото и да е споменаване на постепенното премахване на изкопаемите горива.
Най-новият и вероятно окончателен проект за обща декларация на климатичната конференция COP31 не съдържа понятието „изкопаеми горива“. Проектът за декларация, изготвен от турския министър на околната среда Мурат Курум, който беше съпредседател на двуседмичната климатична конференция COP31 в Анталия, беше публикуван рано тази сутрин, съобщи Асошиейтед прес.
Курум даде на преговарящите само три часа, за да формулират възражения или да поискат изменения в текста, преди окончателният вариант на декларацията да бъде представен на последното пленарно заседание на конференцията, където страните участнички ще могат да приемат, отхвърлят или изразят резерви по отношение на споразумението.
Няколко държави изразиха сериозни възражения по проекта за декларация, чието одобрение изисква почти единодушен консенсус.
В предложението се посочва конкретна цел в подкрепа на технологии, които улавят и съхраняват въглеродни емисии. Те са подкрепяни от петролната индустрия и станаха обект на разгорещени дебати, посочва АП.
Откакто проектът на декларацията беше публикуван след 03:00 ч. местно (04:00 ч. българско) време делегациите от преговарящи и активистите не го коментираха. Предвиждаше се климатичната конференция да приключи преди два дни, но тя беше удължена вече два пъти.
Организаторите на събитието се опасяват, че след като преговарящите напуснат Анталия няма да останат достатъчно делегати, за да бъде одобрен окончателният вариант на декларацията.
Панама заяви, че ще изрази формално възражение към окончателното споразумение, тъй като то не поставя ясни граници при добива на нефт, не признава пропуснатите цели за ограничаването на глобалното затопляне и не предвижда отделянето на повече финансови средства за страните с цел адаптиране към климатичните промени. Министърът на околната среда на Панама Хуан Карлос Наваро изтъкна, че преговорите са „заложник на петролната мафия“ и трябва да бъдат реформирани.
Директорът на „Грийнпийс Германия“ Мартин Кайзер също остро разкритикува декларацията, като заяви, че е неприемливо да не бъдат споменати пряко изкопаемите горива, а именно въглищата, природния газ и нефта.
Той предупреди, че съхранението на голямо количество въглероден диоксид в подземни хранилища ще помогне на петролните и газови гиганти да продължат да поддържат бизнес модела си и през следващия век.
В тази насока Кайзер призова германския министър на околната среда Карстен Шнайдер, както и представителите от Европейския съюз и държавите, които са най-засегнати от климатичните промени, да отхвърлят предложения текст на декларацията.
Източник: БТА
-
Политикапреди 3 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Политикапреди 3 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 3 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Бизнеспреди 2 месецаСАЩ и Дания се договориха за сигурността на Гренландия
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Бизнеспреди 2 месецаОт Европа, през България до Средна Азия: какво знаем за новия „Среден коридор“ на ЕС, в който България иска ключова роля
