Икономика
Изложбата Creative Balkans представя в София 22 мебели от осем балкански държави

Изложбата Creative Balkans продължава до 22 ноември 2026 г. в rare. – пространство за изкуство и дизайн в София (ул. „Оборище“ 26), с удължено работно време от 14:00 до 19:30 ч. В експозицията са представени 22 мебели на 17 дизайнери и студиа от осем балкански държави, като сценографията е дело на Свобода Цекова и Антон Стайков. Посетителите имат възможност да разгледат отблизо материалите, конструкциите и детайлите на изложените обекти, както и да закупят на място едноименната книга, съобщиха за БТА от издателство „Бисмар“.
Официалното откриване на изложбата и представянето на изданието се състояха на 12 ноември пред над 300 гости, като шестима от участващите дизайнери се включиха в дискусия за балканската идентичност, реализацията на идеите и бъдещето на дизайна в региона. Събитията са част от официалната програма на международния фестивал за дизайн MELBA, а изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Столична община – програма „Мобилност“ 2026 г.
Creative Balkans: Contemporary Furniture Design е мащабен проект на издателство „Бисмар“, създаден с цел да събере на едно място съвременния мебелен дизайн на Балканите и да го направи по-разпознаваем пред международната публика. Зад него стоят години проучвания, разговори и сътрудничество с дизайнери, производители и експерти. Резултатът е книга на английски език, която обхваща 85 дизайнери и студиа от 12 държави и представя над 500 мебели, създадени след 2000 г. и реализирани в производство.
С тази инициатива екипът на издателството цели да свърже творческите общности в региона и да стимулира нови партньорства. В основата на проекта стои идеята, че опознаването на съседните дизайнерски сцени помага на авторите да открият собствения си потенциал, а събраните заедно разнообразни подходи демонстрират богатия резерв от идеи, знания и производствен опит на Балканите.
Проучването включва и исторически преглед, който поставя днешния дизайн в по-широк контекст. Разказът проследява пътя от занаятчийските традиции, през обособяването на дизайна като професионална област през 30-те години на ХХ век, до развитието на серийното мебелно производство. Чрез примери като работата на Нико Крал в Словения и Сади Йозиш в Турция се проследява срещата между местния опит и модернистичните идеи. Книгата допълва тази картина с интервюта и представяне на ключови университети, организации, събития и медии, които подкрепят развитието на дизайнерите в региона.
/СЛС/
Източник: БТА
Икономика
Китай намалява изискванията за обезпечение при покупки на ценни книжа с привлечени средства

Китайските фондови борси ще намалят от 30 ноември минималното изискване за обезпечение при покупки на ценни книжа с привлечени средства от 100 на 80 процента. Мярката цели да увеличи ликвидността и да подкрепи стабилността на фондовия пазар на фона на отслабващата активност при търговията с привлечени средства, съобщават Ройтерс и „Блумбърг“.
Промяната е одобрена от Китайската комисия за регулиране на ценните книжа и ще бъде въведена от фондовите борси в Шанхай, Шънджън и Пекин, предаде „Блумбърг“, позовавайки се на уведомления на борсовите оператори.
През януари борсите повишиха минималното изискване за обезпечение от 80 на 100 процента в опит да ограничат рисковете, свързани с използването на заемни средства за инвестиции.
Отделно Шънджънската фондова борса предложи правила за въвеждане на механизъм за поддържане на ликвидността на акциите, търгувани на пазара „Чинекст“ (ChiNext). Целта е пазарът да стане по-стабилен и устойчив, допълва Ройтерс.
Борсата в Шънджън обяви също, че ще премахне таксите за търговските единици за 2026 г. и ще удължи действието на редица други освобождавания от такси до 2028 г., за да намали разходите на участниците на пазара
/СЛС/
Източник: БТА
Икономика
Нидерландците са намалили разходите си в барове и ресторанти

Нидерландците са намалили разходите си в барове и ресторанти през лятото, според Института за хранителни услуги в Нидерландия. Те вече бяха започнали да се хранят и пият навън по-рядко през второто тримесечие на годината, но общите разходи все още продължаваха да нарастват – между юли и септември обаче сумата, която са изразходвали за излизания навън, също е намаляла.
Изследователският институт посочва необичайно горещото лято като възможно обяснение. Прекалено горещото време, каквото беше през изминалото лято в Нидерландия, отблъсква хората от излизане. В жегите се пият повече безалкохолни напитки, често се ядат по-леки ястия и като цяло това намалява разходите.
Инфлацията също кара нидерландците да бъдат по-предпазливи по отношение на разходите в заведенията за хранене и развлечения. Мнозина смятат, че храненето и пиенето навън са твърде скъпи, като вечерните хранения в ресторанти отбелязват особено рязко съкращаване на разходите.
Институтът вече беше идентифицирал цената като основна пречка в проучването си за второто тримесечие, като 65,5 процента от потребителите заявиха, че храненето навън е твърде скъпо – увеличение с 1,7 процента спрямо предходната година.
Удовлетвореността от съотношението цена-качество, предлагано от заведенията за хранене и развлечения, е спаднала от 38,5 на сто на 34,1 на сто. Институтът посочва, че потребителите все по-често разглеждат посещенията в ресторанти като нещо, което трябва да се планира и за което трябва да се спестява, а не като ежедневие.
Потребителските разходи за заведения за хранене и развлечения спадат въпреки икономическия растеж на Нидерландия. Нидерландската икономика отбеляза ръст от приблизително 2,1 на сто, докато потребителското доверие се подобри леко, но остана ниско.
Източник: БТА
Икономика
Cпециален икономически режим за Странджа може да върне бизнеса и хората в пограничните села, заяви кметът на Бургас Димитър Николов

Създаване на специална икономическа зона „Странджа“ със специфичен митнически и данъчен режим, която да стимулира местния бизнес, да привлече инвестиции и да противодейства на обезлюдяването на пограничните населени места, предлага кметът на Бургас Димитър Николов.
По думите му е да бъде проучена възможността за обособяване на територия със специални икономически условия, включително преференции за местни търговци и определени дейности, както и за въвеждане на механизми за контрол върху подобен режим.
Предложението е представено във видеообръщение, публикувано от Николов във „Фейсбук“. Според него традиционните инструменти за регионално развитие не са достатъчни, за да обърнат дългосрочните негативни демографски и икономически тенденции в Странджа. Кметът смята, че е необходимо целенасочено решение, което да създаде икономически стимули за задържане на населението и връщане на предприемаческата активност в района.
Кметът на Бургас допълни, че евентуалната зона би могла да обхване община Малко Търново и населени места от съседни общини, които също са засегнати от обезлюдяване и липса на икономическа перспектива. Обхватът ѝ трябва да бъде определен след експертен анализ, като Николов допуска възможност инициативата да бъде разширена и към района на Сакар. Като първа стъпка Николов предлага създаването на междуведомствена работна група с участието на държавни институции, която да проучи европейския опит и възможностите за прилагане на специален режим в съответствие с европейското законодателство. Според него трябва да бъдат потърсени и консултации с Европейската комисия.
Демографският натиск върху Странджа
Предложението му идва на фона на продължаващото демографско свиване на вътрешността на област Бургас. По данни на Националния статистически институт (НСИ) към 31 декември 2025 г. община Малко Търново има 2479 жители. Населението на община Средец е 12 711 души, а на община Царево – 8396 души. Особено показателен е размерът на община Малко Търново, която е най-малката по население в областта. В нея живеят едва 0,6 на сто от жителите на област Бургас.
Демографската картина на региона показва и по-широкия мащаб на проблема с малките населени места. Според регионалния доклад на НСИ за 2025 г. в област Бургас има 70 населени места с под 100 жители, а едно село – Дюля в община Руен, е без население. Възрастните хора на 65 и повече години са 23,4 на сто от населението на областта. Тези показатели се отнасят за цялата област Бургас, а не само за Странджа, но очертават средата, в която се развиват и пограничните общини.
Кметът на Бургас Димитър Николов посочва като примери за територии със специфичен митнически статут Ливиньо в Италия, Хелголанд в Германия и испанските градове Сеута и Мелиля. Според него опитът на тези места може да бъде проучен при разработването на модел за Странджа. Европейското законодателство действително предвижда териториални изключения от общата митническа територия на ЕС. Сеута и Мелиля например не са част от нея, като за търговията им с останалата част на Съюза действат специални правила. Подобни изключения съществуват и за някои други територии.
Прилагането на подобен механизъм в България обаче би изисквало отделен правен и икономически анализ. Самото наличие на европейски примери не означава, че същият режим може автоматично да бъде въведен в Странджа. Необходимо е да бъдат разгледани съвместимостта с митническото законодателство на ЕС, правилата за конкуренция и държавна помощ, както и защитата на финансовите интереси на Съюза, посочва Николов.
Според предложението му преференциалният режим би могъл да обхваща определени категории стоки и дейности, включително дребна търговия и безмитна търговия при ясно регламентирани условия. Кметът допуска въвеждането на механизми за проследяване на стоковите потоци и митнически контрол, така че облекченията да се използват по предназначение.
Икономическата идея не се ограничава само до търговията. Николов вижда възможност специалният режим да създаде условия за развитие на семейни предприятия, малки хотели, заведения, местни производители, занаятчии и туристически услуги. Сред потенциалните дейности той посочва производството и предлагането на екологични храни и биопродукти, организирането на зелени училища, създаването на екопътеки и велосипедни маршрути, както и развитието на природонаучен и пешеходен туризъм. Според него Странджа има природни и културни ресурси, които могат да бъдат основа за икономика, съчетаваща опазването на природата с местното предприемачество. Като аргумент срещу опасенията за прекомерно строителство той посочва ограниченията, произтичащи от статута на природен парк „Странджа“, както и възможността възстановяването на сградния фонд да се осъществява предимно в границите на съществуващите населени места.
Кметът обръща внимание и на потенциала за привличане на посетители от съседна Турция предвид близостта на мегаполиса Истанбул и допуска, че дори малък дял от населението му би могъл да създаде значителен туристически и потребителски поток към Странджа. Николов постави и въпроса за подобряване на транспортната свързаност и сътрудничеството със съседните турски погранични райони.
Той подчертава, че идеята му не е завършен проект, а инициатива, която трябва да бъде обсъдена с местните общности, държавните институции и европейските партньори.
Източник: БТА
-
Политикапреди 3 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Политикапреди 3 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 3 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Бизнеспреди 2 месецаСАЩ и Дания се договориха за сигурността на Гренландия
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Бизнеспреди 2 месецаОт Европа, през България до Средна Азия: какво знаем за новия „Среден коридор“ на ЕС, в който България иска ключова роля
