Икономика
Надградената платформа СИГМА 2.0 дава възможности за проследяване на свързаността между лица и компании, одобрени за публично финансиране, каза министър Иван Василев

Надградената платформа СИГМА 2.0 дава възможности за проследяване на свързаността между лица и компании, одобрени за публично финансиране. Това каза министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев, който представи СИГМА 2.0 в Националния STEM център в „София Тех Парк“.
Тя е надградената версия на Системата за интегриран граждански мониторинг и анализ. Платформата предоставя свободен достъп до систематизирани данни за обществените поръчки в България – от възложителите, изпълнителите и договорите до разпределението на средствата по сектори и региони.
За да харчим по-ефективно нашите пари като данъкоплатци, трябва да знаем къде отиват и за това работи активно Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, посочи той. По думите му информацията трябва да е в разбирам вид за гражданския сектор, за медиите, за всеки, който иска да направи анализ на това къде и как се харчат публичните средства. СИГМА 2.0 показва и свързаните лица, както и длъжностните лица, които са декларирали дялове или свързаност с фирми.
По думите на Василев често големи фирми печелят обществените поръчки, а след това възлагат на по-малки и нерядко се вижда некачествено изпълнение.
В СИГМА 2.0 цялата информация е публична. Вижда се и каква е била конкуренцията при обществените поръчки, както и свързаните лица, които стоят зад дадена фирма. По думите му около 500 лица, които са заемали публични длъжности, са посочили в свои декларации свързаност с фирми.
В СИГМА 2.0 може да се видят колко пари са получавали от държавата за спечелени обществени пръчки собственици на фирми, каза министърът.
Той съобщи, че вече се разработва версия 3 на платформата, която вероятно ще е бъде представена през следващата година.
С версия 3 и 4 ще направим така, че да ограничим възможността за злоупотреби. Тази прозрачност вярвам, че ще бъде спирачката и ще намали желанието на много хора да злоупотребяват с обществените поръчки, отбеляза Василев.
Той добави, че с версия 4 ще се контролират и изпълнителите. Често сме виждали търгове, спечелени на по-висока цена, отколкото е пазарната и ще можем да хващаме тези аномалии предварително, коментира Василев.
Вярвам, че българските граждани трябва да знаят кога и кой е получавал обществените поръчки, посочи той.
Източник: БТА
Икономика
Физическият обем на износа на електроенергия от Германия нараства с над 25 на сто през първите девет месеца на 2026 г.

Износът на електроенергия от Германия е нараснал през първите девет месеца на 2026 г. както по количество, така и като парична стойност, сочат най-новите официални данни на германската статистика, цитирани от ДПА.
Обемът на изнесената от страната електроенергия се е увеличил с 25,5 на сто спрямо същия период на миналата година, достигайки 48,8 тераватчаса, докато в парично изражение износът на електроенергия отбелязва двойно по-голям темп – 51,3 на сто до 4,3 млрд. евро (4,7 млрд. долара).
Вносът на електроенергия в Германия е намалял с 13,3 на сто в количествено изражение, но импортираните количества от 49,2 тераватчаса все още са с малко по-големи от износа.
Средните цени на електроенергията са били по-високи. Внесената електроенергия е струвала средно 116 евро за мегаватчас – с около 39 на сто повече на годишна база. За сравнение, средната цена на изнесената от Германия електроенергия през първите девет месеца на 2026 г. е била 87 евро за мегаватчас, макар че е с 20,6 на сто над равнището от предходната година.
Енергийният микс се явява причина за вразликите в цените. Заради големия дял на възобновяемите енергийни източници, особено вятърната и слънчевата енергия, Германия обикновено генерира електроенергия в моменти на високо предлагане и ниски цени. Когато обаче е налице недостиг, страната трябва да плаща по-високи цени за вносната електроенергия.
Според енергийната асоциация Бе Де Е Ве (BDEW) Германия е нетен вносител на електроенергия от 2023 година.
Най-важните купувачи на германска електроенергия през първите девет месеца на 2026 г. са били съседните Австрия, Дания и Нидерландия. Трите страни заедно са закупили около половината от целия германски износ на електроенергия.
Дания е била и най-големият доставчик на електроенергия за страната, изпреварвайки Нидерландия и Франция.
Източник: БТА
Икономика
Българската финтех компания „Ай Ти Еф Груп“ набра 15 млн. евро чрез публично предлагане на емисия облигации на БФБ

Българската финтех група „Ай Ти Еф Груп“ (ITF Group) набра успешно 15 млн. евро чрез емисия облигации, публично предложени на Българската фондова борса, съобщават от компанията. Облигации от емисията са записали над 250 инвеститора, сред които пенсионни и взаимни фондове и множество физически и юридически лица. От „Ай Ти Еф Груп“ посочват, че това ги превръща в компанията с най-голям брой облигационери на българския капиталов пазар. Това е петата облигационна емисия на дружеството и първата, която емитира чрез публично предлагане.
До крайния срок за участие, 19 ноември 2026 г., бяха записани и заплатени всички 15 000 облигации с емисионна стойност от 1000 евро всяка, пише в съобщението. Очаква се облигациите от настоящата емисия да започнат да се търгуват на Българската фондова борса в началото на декември. Мениджър на предлагането е „ЕЛАНА трейдинг“.
Емисията е 7-годишна, ще носи 11 на сто годишна лихва, платима на всеки шест месеца, а главницата ще бъде изплатена на шест амортизационни вноски. Пет от вноските ще са за 13,33 на сто от номиналната стойност на облигационния заем, като ще са платими с предпоследните пет лихвени плащания. Последната вноска ще е в размер на 33,35 на сто от номиналната стойност на облигационния заем и ще се плати заедно с последното лихвено плащане.
/ВЙ/
Източник: БТА
Икономика
Азиатските борсови индекси се понижиха след опасения за ИИ сектора, следвайки спада на Уолстрийт въпреки силния дебют на „Антропик”

Азиатските фондови пазари се понижиха в последната търговия за седмицата на фона на широкообхватни разпродажби на акции, свързани с изкуствения интелект (ИИ) и производството на компютърни чипове, съобщи Асошиейтед прес.
Основният японски индекс Nikkei 225 загуби над 3000 пункта, или около 5,1 на сто, и приключи сесията на равнище от 56 436,65 пункта.
Австралийският S&P/ASX 200 спадна с 1,6 на сто до 8592,60 пункта.
Южнокорейският Kospi се понижи с 5,2 на сто до 4869,12 пункта.
В Хонконг Hang Seng загуби 2,2 на сто до 22 333,88 пункта, а шанхайският Shanghai Composite отстъпи с 1,3 на сто до 3532,10 пункта.
Сред поевтиняващите в региона акции на компании, свързани с изкуствения интелект, бяха тези на „Адвантест” (Advantest Corp.) и „СофтБанк груп” (SoftBank Group Corp.), „Самсунг Електроникс” (Samsung Electronics Co.) и „Тенсент” (Tencent).
Опасенията, че бумът на изкуствения интелект може да е към края си от известно време оказват натиск върху световните пазари въпреки силното представяне на акциите на „Антропик” (Anthropic) при дебюта им на Уолстрийт вчера.
На Уолстрийт основните индекси също се понижиха. S&P 500 загуби 2 на сто, записвайки шеста поредна сесия на спад.
Dow Jones Industrial Average отстъпи с 1101 пункта, или 2,2 на сто, а Nasdaq Composite се понижи с 2,3 на сто.
S&P 500 първоначално нарасна с до 1,3 на сто, след като „Антропик” – компанията, разработила чатбота с изкуствен интелект „Клод” (Claude) – предложи акциите си на цена от 83 долара за брой при първичното публично предлагане (IPO). Малко след началото на търговията на Nasdaq, малко преди обяд, цената им бързо надхвърли 115 долара. По-късно книжата на „Антропик” отстъпиха и приключи деня на цена от 97,17 долара, което все пак беше повишение от 17,1 на сто.
Първичното публично предлагане на „Антропик” изглежда демонстрира, че инвеститорите продължават да вярват в бъдещето на изкуствения интелект. Секторът имаше нужда от подкрепа след резките скорошни понижения на акциите на компании, свързани с ИИ, породени от опасения, че цените им са се повишили прекомерно в разгара на ентусиазма около новата технология.
„Енвидиа” (Nvidia) заличи първоначалния си ръст от 4,7 на сто и премина на отрицателна територия, като акциите ѝ приключиха сесията със спад от 3,3 на сто.
На облигационния пазар доходността по 10-годишните американски държавни облигации се понижи до 5,04 на сто спрямо 5,07 на сто в сряда.
При търговията с енергийни суровини американският лек суров петрол поскъпна с 0,95 на сто до 84 долара за барел. Петролът сорт Брент, който служи за международен бенчмарк, добави 0,50 на сто до 92,44 долара за барел.
Източник: БТА
-
Политикапреди 3 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Политикапреди 3 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 3 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Бизнеспреди 2 месецаСАЩ и Дания се договориха за сигурността на Гренландия
-
Бизнеспреди 2 месецаОт Европа, през България до Средна Азия: какво знаем за новия „Среден коридор“ на ЕС, в който България иска ключова роля
