Балкани
ХИНА: Нови правила за потребителските кредити в Хърватия влизат в сила от петък

Нови правила за потребителските кредити в Хърватия влизат в сила в петък, 20 ноември, с цел насърчаване на отговорното кредитиране и предотвратяване на поемането от страна на потребителите на задължения, които те не могат да си позволят да погасят, предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на съобщение на Министерството на финансите.
Новият Закон за потребителските кредити разширява обхвата на регулирането, за да обхване допълнителни кредитни продукти, включително някои безлихвени и краткосрочни заеми, както и кредитни споразумения, свързани с платежни карти, които позволяват отложено плащане или вноски. С него също така се премахва досегашния горен лимит за потребителски кредит от 132 722,81 евро.
Законът въвежда по-строги оценки на кредитоспособността, изискващи от кредиторите да отпускат заеми само когато има разумно очакване, че потребителите ще могат да ги изплатят. Кредиторите ще могат да оценяват доходите, финансовите активи, съществуващите пасиви и други съответни обстоятелства.
Рекламата на кредити също ще бъде обект на по-строги изисквания за прозрачност, включително задължително предупреждение: „Внимание! Вземането на заем не е безплатно“. Потребителите трябва също така да получават по-изчерпателна преддоговорна информация.
Законът въвежда също така „право да бъдеш забравен“ за преживелите рак. След изтичането на десет години от приключването на лечението, информацията за предишна диагноза рак вече не може да бъде използвана при сключване на застрахователна полица, свързана с потребителски кредит.
Сред другите промени са по-ясни правила за предсрочно погасяване, съгласно които таксите, начислявани при отпускане на кредит, трябва да бъдат включени в намалението на общите разходи по заема. Таксите за предсрочно погасяване могат да се прилагат само за суми над 10 000 евро, изплатени в рамките на 12-месечен период.
Финансовата агенция (FINA) на Хърватия ще въведе и безплатна електронна услуга за консултиране по въпроси, свързани със задължения, като е възможно в нея да се включат и сдружения за защита на потребителите.
Разпоредби с преходни периоди
Определени разпоредби ще влязат в сила на по-късен етап. Новите кредитори и кредитни посредници ще разполагат със срок до 1 юни 2027 г., за да приведат дейността си в съответствие, а правилата, отнасящи се до договори за кредит, свързани с платежни карти с отложено плащане или плащане на вноски, ще се прилагат от 1 януари 2028 г.
От 20 ноември 2026 г. обаче всички кредитори, попадащи в обхвата на закона, ще бъдат длъжни да идентифицират потребителите, които изпитват затруднения при погасяването на задълженията си или са изложени на риск от такива затруднения, и да предложат подходящи мерки, които да им помогнат да изпълнят задълженията си.
Промени в разсрочените плащания, предлагани директно от търговеца
Хърватското Министерството на финансите също така поясни, че търговците, които самостоятелно предлагат на клиентите възможност за плащане на вноски – без участието на банка или издател на карти, ще се считат за кредитори съгласно новото законодателство. Следователно те ще трябва да оценяват кредитоспособността на клиентите, преди да предоставят кредит, като това изискване ще влезе в сила за новите кредитори от 1 юни 2027 г.
От министерството подчертаха, че новите правила нямат за цел да ограничават дейността на търговците на дребно или да затрудняват покупките на изплащане, а да гарантират отговорно кредитиране и да предотвратят поемането от страна на потребителите на финансови ангажименти, които те не биха могли реално да изпълнят.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)
Източник: БТА
Балкани
МИНА: Хибридни дейности и пране на пари – нови национални приоритети в борбата срещу организираната престъпност в Черна гора

Бюрото за оперативно координиране на службите за разузнаване и сигурност (БОК) на Черна гора предложи десет национални приоритета в борбата с престъпността, включително два нови – хибридни дейности, както и пране на пари и данъчни престъпления, предаде за БТА черногорската агенция МИНА.
Координаторът на БОК Алекса Бечич обяви, че Бюрото е приело публичната версия на „Оценка на риска от тежка и организирана престъпност в Черна гора за 2026 г.“ – ключов стратегически документ за разработване на политики в борбата срещу идентифицираните заплахи и предизвикателства пред сигурността.
Според него въз основа на препоръките от оценката на риска БОК е изготвил списък с национални приоритети в борбата срещу тежката и организираната престъпност в десет области.
Списъкът включва дейностите на високорискови организирани престъпни групи, киберпрестъпност и хибридни дейности, трафик и разпространение на наркотици, контрабанда на акцизни стоки, корупция (със специален акцент върху корупцията по високите етажи на властта), пране на пари и данъчни престъпления, незаконна миграция и трафик на хора, насилие, свързано с незаконното притежание и трафика на огнестрелни оръжия, тероризъм и екстремизъм, както и престъпления срещу околната среда.
Бечич подчерта, че списъкът с национални приоритети, който беше в сила досега, е разширен с два нови национални приоритета.
„Това са хибридни дейности – национален приоритет, който е пряко свързан с всички останали приоритети; както и прането на пари и данъчните престъпления като специфични форми на икономическа престъпност, имащи мултиплициращ ефект върху редица сектори на обществото“, обясни Бечич.
На заседанието бе обсъдено и прилагането на новия Закон за конфискация на придобитото от престъпна дейност имущество, чието приемане БОК определи като един от ключовите механизми в борбата срещу организираната престъпност.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)
Източник: БТА
Балкани
Румънският Сенат даде зелена светлина на проектозакон, предвиждащ обезщетение от най-малко 50 000 евро за ранен или убит от мечка човек

Румънският Сенат одобри днес проектозакон, който предвижда обезщетение в размер на най-малко 50 000 в случай на ранен или убит човек в резултат на нападение от диви животни, включително от мечки, съобщава Аджерпрес.
Сенатът одобри и друг проект, според който не представлява престъпление раняването или убиването на животното в отговор на нападение.
Измененията се отнасят до редица диви животни, сред които мечка, вълк, лисица, чакал, зубър, глиган, елен, сърна, дива коза, рис и други.
Според приетите текстове при нападение, довело до раняването или смъртта на физическо лице, обезщетението ще се отпуска от обществените служби, отговарящи за лова и за околната среда.
При атака от диво животно, довела до раняване на човек, на пострадалия се отпуска обезщетение за морални щети от най-малко 50 000 евро. Ако нападението доведе до смърт, заедно с обезщетението за морални щети на близките му се отпускат и допълнителни компенсации, включително за разходите за погребение.
Според другия одобрен от Сената проектозакон раняването или убиването на диво животно като реакция на нападение от негова страна вече няма да представлява престъпление.
Окончателното решение по двата проекта предстои да бъде взето от долната камара на парламента – Камарата на депутатите.
Според данни на Министерството на околната среда в Румъния има между 10 500 и 13 000 кафяви мечки, които са защитен вид. В периода от 2004 г. до 2024 г. общо 27 души са загубили живота си след нападение от мечка, а над 250 са получили сериозни наранявания, информира в. „Либертатя“.
Миналия месец беше обнародван проектозакон, който позволява близо двойно увеличение на броя на мечките, които може да бъдат убивани годишно в Румъния. Според нормативния акт през 2026 г. и 2027 г. се разрешава да бъдат отстреляни превантивно 859 екземпляра, както и още 110 животни, в случай че представляват заплаха за човешкия живот.
Източник: БТА
Балкани
Потърпевши от кризата с фондовете в Турция създават собствена асоциация, за да подсигурят обезщетяването си и да потърсят съдебна отговорност

Инвеститори от Турция, които са засегнати от развилия се през последните месеци скандал с инвестиционни фондове, обявиха, че създават собствена асоциация, за да подсигурят обезщетяването си и да потърсят съдебна отговорност на лицата, предизвикали кризата, съобщи в. „Джумхуриет“.
Създаването на новата организация, официално наречена Асоциация на потърпевшите от скандала с фондовете (ФОНДЕР), бе обявено днес от избраната за неин председател Хазел Кьосе – която е сред 455-те хиляди индивидуални инвеститори, засегнати от кризата на турския фондов пазар.
„Ние сме потърпевши лица, които не се страхуват да поемат отговорност. Нашият управителен съвет, чиято единствена грижа е да поправи вредите, които скандалът нанесе на инвеститорите, ще работи, за да гарантира, че процесът ще се проведе прозрачно и че виновниците ще бъдат подведени под отговорност пред закона“, заяви Кьосе днес.
Кризата с инвестиционните фондове в Турция, която засегна общо 455 758 инвеститори с вложения на стойност около 18 милиарда долара, започна в първите дни на септември, когато няколко фонда съобщиха, че не могат да изпълнят исканията на инвеститорите за обратно изкупуване на дяловете им на фона на масови разпродажби на финансовите пазари. Това даде начало на мащабно разследване по подозрения за манипулиране на цените на акции с ограничена ликвидност. В рамките на разследването бяха задържани бившият заместник-министър на земеделието на Турция Мустафа Аксу, бившият министър на семейството и социалните политики и бивш заместник-председател на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Фатма Бетюл Саян-Кая и десетки ръководители на компании, представители на финансови регулатори и управители на фондове.
Междувременно турският Съвет за капиталовите пазари спря операциите на 131 фонда, управлявани от седем дружества за управление на активи, и разпореди ликвидацията им, а новосформиран съвет под надзора на вицепрезидента Джевдет Йълмаз прие график за изплащане на средства на вложителите. Съветът под надзора на вицепрезидента трябва също така да координира изработването на нови правила за контрол и функциониране на капиталовите пазари. В края на октомври въпросът достигна и до турския парламент, който прие специален закон, уреждащ събирането на загубите и щетите от отговорните лица и изплащането на възстановените средства на притежателите на дялове в ликвидираните фондове.
По данни на турските власти до момента в рамките на програмата за обезщетяване на засегнатите от фондовия скандал на общо 444 893 инвеститори в 119 фонда са изплатени около 161 милиарда турски лири (около 2,89 милиарда евро). Въпреки това повече от 10 700 инвеститори все още не са получили никакви обезщетения.
Източник: БТА
-
Политикапреди 3 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Спортпреди 3 месецаВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 3 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 3 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Бизнеспреди 2 месецаСАЩ и Дания се договориха за сигурността на Гренландия
