„ЧатДжиПиТи“ (ChatGPT) и други платформи с изкуствен интелект (ИИ) дават все по-точни съвети: независимо дали става дума за най-добрата отстъпка за „Черен петък“ или за най-добрия подарък за Свети Николай. Затова нидерландците все по-често се обръщат към чатботовете. Това се казва в обзор на телевизия Ен О Ес.

Според проучване на счетоводната фирма „Делойт“ вече повече от половината от потребителите са пазарували поне веднъж с помощта на изкуствен интелект. И това ще продължава да нараства, казват експертите.

„ИИ-чатботовете съществуват отскоро, но хората вече ги използват масово. Това поведение се променя невероятно бързо“, казва Джеси Велтевреден, лектор по дигитална търговия в Университета в Амстердам. „Вече не можеш да пренебрегнеш ИИ, затова за търговците е важно да бъдат налице и там.“

Фактът, че потребителите пазаруват по-успешно с помощта на изкуствен интелект, не означава, че всеки магазин е еднакво видим. Към това се добавя и фактът, че резултатите от дадено търсене зависят от типа на ИИ-бота, местоположението и контекста на запитването.

Докато преди се получаваха едни и същи резултати при търсене в „Гугъл“ (Google), сега чрез чатбот може да се получат много по-персонализирани отговори. Поради това търговците имат по-малко контрол върху това къде в крайна сметка ще се озове потребителят, за да направи покупката си. Затова с чатбот като посредник те търсят начин да стигнат до клиента. „Това е основната тема, която в момента занимава търговците на дребно: как да остана откриваем и видим при ИИ-чатботовете“, казва Велтевреден.

Това знае и Дан Брукман, собственик на „Роде Винкел“ (Rode Winkel) в Утрехт. Той наблюдава увеличение на броя на хората, които стигат до магазина за дрехи чрез ИИ-чатботове, но за целта е направил някои промени. „Преди рекламирахме във вестниците, а сега се задълбочаваме в това как да бъдем по-лесно откриваеми от чатботовете“, казва той.

За да стане по-видим магазинът му, Брукман се е заел с уебсайта му. „Чрез структурирането на уебсайта увеличаваме видимостта за ИИ-чатботовете. Подготвили сме често задавани въпроси, така че ако зададете въпрос чрез бот, отговорът да се намира на на уебсайта“, казва той.

„Колкото повече се говори за марката ви в медиите и онлайн, толкова по-голям е шансът да се класирате добре в списъците с ИИ. Трябва да се погрижите да има постоянен шум около марката ви“, казва Велтевреден.

„ОупънЕйАй” (OpenAI), компанията-майка на „ЧатДжиПиТи“, вече позволява на фирмите да рекламират на платформата. Тази седмица към това се добави и „ЧатДжиПиТи Бизнес“ (ChatGPT Business), където фирмите могат да регистрират името на марката си. Ако това име се появи в отговор, се отваря отделен чат, който работи с информация, предоставена от самата фирма. Фирмата получава по-голям контрол и статистически данни, например за това колко често „ЧатДжиПиТи“ препраща към собствения ѝ уебсайт.

„Целта на „ОупънЕйАй” с това е да печели пари. Това е точно нещо, за което една компания е готова да плати“, казва Дебора Нас, професор по иновации в Техническия университет в Делфт. По този начин компанията зад „ЧатДжиПиТи“ отговаря на нуждите на фирмите и освен това може да спечели нещо от това.

Джеси Велтеваден, който освен че е лектор в Амстердамския университет за приложни науки, е и основател на платформата „РанкМайЕйАй (RankmyAI), отбелязва, че с появата на тези допълнителни опции обективността на ИИ-чатботовете е под натиск. „С увеличаването на рекламите и другите търговски възможности съществува риск търговските интереси да започнат да играят по-голяма роля в отговорите на ИИ-чатботовете,“ обяснява тя.

Освен това по-големите търговци имат предимство пред по-малките, тъй като могат да инвестират повече в реклами и в структурирането на данните си.

Все пак нищо още не е решено. Търговците и платформите за изкуствен интелект непрекъснато търсят начини да достигнат най-добре до своята клиентела. „Преди пет години също не бихме могли да си го представим. Винаги търсиш най-добрия начин да привлечеш вниманието на клиента си и мисля, че изкуственият интелект ще има огромно влияние“, казва Дан Брукман от „Роде Винкел“.

Източник: БТА

Основни хранителни стоки и повечето зеленчуци поскъпват на борсите у нас през седмицата, показват данните от седмичния бюлетин на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се повишава с 0,33 на сто до 2,423 пункта спрямо 2,415 пункта седмица по-рано. Базовото равнище на индекса (1,000 пункта) е от 2005 година.

Цената на кравето сирене се повишава с 2,21 на сто до 6 евро за килограм, а на кашкавала тип „Витоша“ е надолу с 0,09 на сто до 9,14 евро за килограм. Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) поскъпва с 5,82 на сто до 0,80 евро за кофичка от 400 гр., а прясното мляко – с 0,50 на сто до 1,21 евро за литър. Кравето масло (пакетче от 125 грама) се търгува по 1,44 евро за брой, което е увеличение в цената с 1,98 на сто. Замразеното пилешко месо поскъпва с 1,44 на сто до 3,53 евро за килограм, а яйцата (размер М) поевтиняват с 4,04 на сто до 0,19 евро за брой на едро.

Оризът е нагоре с 0,49 на сто надолу до 1,65 евро за килограм. С 0,49 на сто поскъпва и лещата до 2,05 евро за килограм. Зрелият фасул се предлага с 1,47 на сто повече до 2,07 евро за килограм. Захарта поскъпва с 2,54 на сто до 0,97 евро за килограм. Брашното тип 500 поскъпва със 7,14 на сто до 0,72 евро за килограм. С 0,35 на сто нагоре е цената на олиото, което се търгува по 1,73 евро за литър.

При зеленчуците и през тази седмица най-много поскъпват доматите – с 12,21 на сто до 2,26 евро за килограм. Тиквичките са със 7,08 на сто нагоре и се търгуват по 1,18 евро за килограм. Червените чушки се предлагат с 5,18 на сто повече – по 1,38 евро за килограм, а зелените чушки са с 8,16 на сто по-скъпи до 1,14 евро за килограм. Зрелият кромид лук се търгува с 2,11 на сто повече – по 0,58 евро за килограм.

Цената на краставиците остава без промяна на 1,63 евро за килограм. С 2,56 на сто поскъпват картофите – до 0,64 евро за килограм. Най-голям спад има в цената на зелето – с 10,26 на сто и то се предлага по 0,56 евро за килограм. Морковите са с 1,59 на сто надолу до 0,62 евро за килограм. Зелената салата се предлага с 2,99 на сто по-малко – по 0,65 евро за килограм.

При плодовете гроздето е с 2,74 на сто нагоре до 1,35 евро на килограм. Бананите поскъпват с 5,15 на сто до 1,51 евро за килограм. Ябълките са с 4,10 на сто по-евтини и се предлагат по 1,03 евро за килограм. Поевтиняват лимоните – с 9,57 на сто до 1,36 евро за килограм. 

Източник: БТА

/ВЙ/

Източник: БТА