Общото събрание на Факултета по славянски филологии към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ прие декларации срещу законопроектите за българския език и за регистрация на чуждестранните агенти, внесени в Народното събрание от „Възраждане“.

Закон за българския език

„Приетият на първо четене Закон за българския език въвежда административен контрол върху езиковата употреба. Като учени настояваме, че подобен подход е непродуктивен, защото изследванията показват, че езикът се развива според собствените си закономерности и трудно се поддава на регулация чрез законодателни ограничения. Взаимодействието между езиците и динамиката в обществените и културните процеси винаги са били двигател на промяната“, посочват от факултета.

Специалистите отбелязват, че проектът до голяма степен дублира вече действащи разпоредби. Статутът на българския книжовен език е регламентиран в Конституцията на Република България, Закона за предучилищното и училищното образование, Закона за нормативните актове и Закона за защита на потребителите. Предложеният закон не добавя нова правна стойност.

„Общото впечатление от законопроекта е, че той стъпва повече върху повърхностни патриотични внушения, отколкото върху научно разбиране за природата на езика. Предлагат се трудно приложими и практически безполезни решения, като задължителното транслитериране на надписи и табели, както и създаването на нови административни структури с функции, които вече се изпълняват от съществуващи институции“, казват от университета.

Общото събрание апелира към българските народни представители да се доверят на компетентностите на специалистите и на отговорните институции като Министерството на образованието и науката, институтите на Българската академия на науките и университетите в страната, които са доказали своя професионализъм в изследванията на езиковите процеси и тенденции. Тяхната експертиза е доказана във времето и прави предвидения Консултативен съвет за българския език ненужен за развитието на езика.
Защитата на българския език е национална и културна отговорност, поради което споделяме убедеността си, че е необходимо да се инвестира в образование, наука и култура. Да се подпомага обучението на учители в страната и българските училища зад граница. Естествен антипод, който доказано е възпрепятствал напредъка и развитието, са санкциите, ограниченията и административния надзор.

„Що се отнася до използването на български кирилски шрифтове в официалните сайтове на най-висшите органи на държавната власт и политическите партии, се вижда, че това е въпрос на институционална воля, а не на законодателна регулация. Гражданският патриотизъм се проявява чрез последователни действия и личен пример, които реално биха стимулирали промени в публичния език, реч и писменост“, добавят специалистите.

Интересен факт е, че в първоначалната версия на законопроекта могат да се намерят граматични грешки. Например в член 24 има неправилно членуване: „Консултативния съвет за българския език заседава поне веднъж на тримесечие“.

Закон за чуждестранните агенти

Колкото до закона за чуждестранните агенти, който предстои да бъде обсъден в комисия – за преподавателите той по-скоро „заклеймява законното финансиране от чужбина“.

„Думата „агент“ в българското публично пространство се свързва с разузнаване, шпионаж и доносничество в полза на бившата Държавна сигурност. Етикетът внушава нелоялност към държавата, без да е установено каквото и да е нарушение, единствено въз основа на факта, че гражданинът е получил стипендия, грант, хонорар, награда или дарение от чужбина“, казват от Общото събрание.

Те посочват, че според законопроекта като „чуждестранни агенти“ могат да бъдат определени:

• учени от университети или от БАН, получили изследователска стипендия от чуждестранна фондация или правителствена програма (например на Германия, САЩ, Норвегия или Швейцария), който изнася лекции и публикува резултатите си;
• журналисти, писатели или преводачи, получили международна награда, творческа резиденция или грант за превод от чуждестранен културен институт;
• сдружения и фондации, финансирани по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм или Швейцарско-българската програма за сътрудничество – средства, които не са средства на ЕС;
• читалище, училищно настоятелство или доставчик на социални услуги за деца, хора с увреждания или възрастни хора, получил дарение от чуждестранен дарител;
• независима медия, получила съфинансиране за журналистически проект от чуждестранна фондация.

„Изключенията в чл. 3, ал. 2 потвърждават, че целта не е прозрачността. От обхвата са извадени цели сектори – религиозни организации, спортни клубове, застрахователи и финансови институции – без обосновка. Под ударите на закона остават медиите, гражданските организации, културните институции и науката, тоест именно онези, които упражняват обществен контрол върху властта“, заявяват преподавателите.

Те посочват и че законопроектът засяга едновременно редица основни права и принципи, гарантирани от Конституцията, въвеждайки в употреба неясни изрази и формулировки, които дават възможност за произвол на властите при прилагането му.

Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи е част от вътрешното право и има предимство пред противоречащите ѝ норми на вътрешното законодателство.

В позицията също пише, че законопроектът противоречи на Европейската конвенция за защита на правата на човека и противоречи на правото на Европейския съюз. Комитетът на министрите на Съвета на Европа препоръчва неправителствените организации да могат свободно да търсят и получават финансиране – не само от публичните органи в собствената си държава, но и от институционални или индивидуални дарители, от други държави и от многостранни организации, като се подчиняват единствено на общоприложимите правила в областта на митниците, валутния контрол, изпирането на пари и финансирането на изборите и политическите партии.

„Забраната по чл. 11, ал. 1 ще изключи от училищата, университетите и БАН учени и преподаватели само защото са участвали в международни изследователски програми, както и всеки, получил плащане от организация, обявена за „чуждестранен агент“. Ще бъдат прекъснати образователни, социални и културни програми, от които се ползват деца, хора с увреждания, възрастни хора и малки общности. Забраната за дейност в обекти на Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи може да затрудни и независимия граждански мониторинг на местата за лишаване от свобода и задържане – важна гаранция срещу злоупотреби. Българската наука ще бъде откъсната от международното сътрудничество, младите хора ще получат още една причина да напуснат страната, а инвеститорите – ясен сигнал за правна несигурност.“

Почти същият текст на законопроекта вече е бил внасян в четири предходни парламента и е бил отхвърлян, а настоящата редакция по същество се различава само по това, че праговете и глобите са преизчислени в евро.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg