Двата плажа „Липите“ край Синеморец, в община Царево, където морето изхвърли десетки чували с червен пипер, са почистени от екипи на няколко институции и местни жители. Това съобщиха от общинския пресцентър.

Почистването е било сериозно предизвикателство заради трудния терен, липсата на достъп за специализирана техника и необходимостта част от дейностите да бъдат извършени във водата.

В акцията са участвали екипи на Община Царево, Пристанище Царево, кметствата в Ахтопол и Синеморец, Държавното горско стопанство в Царево и Граничното полицейско управление в Царево.

Поради особеностите на терена и невъзможността да бъде използвана техника чувалите от малкия плаж „Липите“ са били транспортирани по вода с помощта на понтони, теглени от моторна лодка. Част от участниците са работили във водата, като са насочвали понтоните през плитчините, за да осигурят безопасното извозване на товара.

От Община Царево изразяват специална благодарност на Веселин Деспотов, който безвъзмездно е предоставил понтоните, както и на местния земеделски производител Васил Георгиев, осигурил големи чували, които са улеснили и ускорили събирането на отпадъците.

Благодарност е отправена и към служителите на Държавното горско стопанство и Граничното полицейско управление в Царево за оказаното съдействие при транспортирането на участниците, товаренето и преместването на чувалите. Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ е предоставила два неопренови костюма за участниците, работили във водата.

От общинската администрация обръщат внимание на необходимостта държавните институции да разработят ясен механизъм за действие и разпределение на отговорностите при подобни ситуации. Според тях случаят е показал, че не може да се разчита единствено на инициативността и ресурсите на местните институции при възникване на подобни замърсявания.

Повече от 150 чувала с червен пипер бяха изхвърлени на плажове край Синеморец на 8 ноември. Тогава от Областната администрация в Бургас посочиха, че най-вероятно чувалите с червен пипер са част от товара на контейнеровоза „Contship Jet“, потънал край Шабла в края на октомври 2026 г. Една от версиите е, че контейнерът се е отворил или разбил в морето, а морските течения са отнесли чувалите към брега.

Източник: БТА

/МК/

Източник: БТА

Парламентът прие на второ четене законопроект за промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, с който се забранява отглеждането, развъждането и умъртвяването на животни с цел добив на ценни кожи, като са предвидени санкции при нарушение. Законопроектът е внесен от народни представители от всички парламентарни групи и беше одобрен единодушно, без дебати.

С измененията се въвежда забрана на дейността на обектите, в които ce развъждат и умъртвяват животни само заради техните кожи, включително норки, лисици, чинчили, енотовидни кучета и др. като не се засягат кожите, получавани като вторичен продукт от животни, отглеждани за храна, нито тези от законен лов. Предвижда се от забраната за изхранването на животни с кухненски отпадъци да отпадне изключението, предвидено за животни, отглеждани във ферми, се посочва в мотивите на законопроекта. Целта на законопроекта е хуманно отношение към животните, опазването на околната среда и защита здравето на хората, както и привеждане на българското законодателство в унисон с най-добрите практики на държавите членки в ЕС.

Промените предвиждат легална дефиниция на понятието „ценни кожи“, съгласно която това са „кожи от животни, които се отглеждат или развъждат с цел производство на кожи“. Предлага се и промяна в Закона за защита на животните, която да квалифицира отглеждането, развъждането и умъртвяването на животни с цел добив на кожи като жестокост към животните. 

Лице, което отглежда, развъжда или умъртвява животни с цел добив на ценни кожи, се наказва с глоба от 800 до 1500 евро, а при повторно нарушение – с глоба от 2000 до 6000 евро. При нарушения, свързани с идентификацията, регистрацията, отглеждането или придвижването на животни в нарушение на ветеринарномедицинските изисквания, извършени от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция от 500 до 1500 евро. При отглеждане, развъждане или умъртвяване на животни с цел добив на ценни кожи се предвижда санкция от 2500 до 4500 евро, а при повторно нарушение – от 4500 до 10 000 евро.

Това е краят на един дълъг процес. Вече според българската статистика няма работещи производства, които да произвеждат кожи, каза Антон Кутев от „Прогресивна България“. Целта е да има законодателно решение и да предотврати евентуалната миграция от други държави, посочи той. Едно от важните неща е производства, които сега се намират в други европейски държави, да не идват към България, допълни още Кутев.

Източник: БТА